Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260127 от 01.12.2020, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 648/2020
Вид
Решение № 260127
Подписан
01.12.2020
В сила
01.12.2020
Състав
МАРИЯ МИНЧЕВА ВЕЛКОВА, АНТОАНЕТА ЙОРДАНОВА АТАНАСОВА, БОЯН ПЕНЕВ ВОЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

Р Е Ш

Е Н И Е

N260127 гр.Русе, 01.12.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

ВЕЛКОВА В. гр. дело N648 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.Г.М. против решение №260156/25.09.2020 г., постановено по гр.д.№3122/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е определен срока, за който са наложени мерките за защита от домашно насилие. Подадена е и допълнителна жалба против решението в частта и относно наложената мярка за защита- задължаване за посещаване на специализирана програма за извършители на домашно насилие съм Сдружение „Център Динамика“- Русе. Твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и се иска неговата отмяна по изложените в жалбите съображения.

Ответницата по жалбата Р.Ю.М. е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взима становище за неоснователност на жалбата и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Допълнителната жалба обаче е подадена след изтичане на срока за обжалване, поради което като просрочена се явява недопустима и не подлежи на разглеждане. Поради това предмет на настоящото производство е решението, в частта, с която е определен срокът на наложените мерки за защита от домашно насилие.

Производството по делото е било образувано по молба на Г. Ю.М. против жалбоподателя на защита от домашно насилие.

Молбата е подадена в установения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН срок и законосъобразно е била разгледана по същество.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че страните са съпрузи като от брака си имат родени две деца- А., роден на *** г. и А., роден на *** г. Семейството е живяло е в гр.С*** поле в дома на родителите на жалбоподателя.

На 10.07.2020 г. жалбоподателят е осъществил акт на домашно насилие спрямо съпругата си- нанесъл й побой, в резултат на което получила кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и горните крайници, пигментация на шията и белег на лигавицата на горната устна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че спрямо молителката е бил осъществен акт на домашно насилие и е наложил мерки за защита за срок от 18 месеца.

Решението в обжалваната част е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита от домашно насилие са допустими всички доказателствени средства. В чл.13, ал.3 от с.з. изрично е посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В настоящият случай освен представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са събрани писмени и гласни доказателства, които съответстват на удостовереното в декларацията по чл.9, ал.3 от закона. Въз основа на правилен анализ на доказателствата по делото законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е упражнил акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и законосъобразно е издадена заповед за защита в полза на пострадалото лице- ответницата по жалбата.

Правилно е определен и срокът, за който са наложени мерките за защита. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно размера на срока, но това не обосновава неправилност на решението в обжалваната част.

Определеният срок, за който са наложени мерките, е съобразен с тежестта на извършеното насилие от страна на жалбоподателя, както и с факта, че деянието не е инцидентен случай. С показанията на св. Х. и св.Х.- родители на молителката, които съдът цени през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра като логични, последователни и подкрепящи се от други доказателства по делото, е установено, че ответницата по жалбата можела да посещава и да разговаря с родителите си след разрешение от страна на жалбоподателя, както и че същият я обиждал, удрял е и предходни пъти и я карал да спи на пода. Данни за физическо посегателство от страна на жалбоподателя изнася и неговата сестра- св.Н.. Безспорно е установен и факта, че дебитната карта на ответницата по жалбата е била в жалбоподателя, който я е предоставил с протокол.

Тези факти сочат, че жалбоподателят системно упражнява психическо и физическо насилие спрямо съпругата си, поради което определените мерки за защита следва да бъдат наложени за максималния срок, визиран в чл.5, ал.2 от ЗЗДН.

Обжалваното решение не страна от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.17, ал.6 от ГПК е окончателно.

Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК и чл.11, ал.2 от ЗЗДН разноските за производството са в тежест на жалбоподателя. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 400 лв.- платено адв. възнаграждение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №260156/25.09.2020 г., постановено по гр.д.№3122/2020 г. на Русенския районен съд, в частта относно срока, за който са наложени мерките за защита от домашно насилие.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г.Г.М. *** да заплати на Р.Ю.М. *** сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: