Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17176 от 04.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6912/2026
Вид
Решение № 17176
Подписан
04.09.2026
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 17176 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110106912 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск от „****“ ЕАД против ЗД „***“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1309.94 евро /с равностойност 2562.02 лева/, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № *** във връзка с настъпило на 29.01.2025 г. в гр. Б. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 16.03.2026 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.01.2025 г. в гр. Б., ж.к. „****“ на кръстовището до бл. 46 и Детска градина „***“ Г. Т. управлявайки лек автомобил с марка „***“ с рег.№ А***НК с посока на движение от ул. „***“ завивайки наляво по ул. „***“ удря идващия от тази посока и извършващ маневра десен завой лек автомобил *** с рег.№ РВ***ТН, вследствие на което били нанесени материални щети по лек автомобил марка **** с рег.№ РВ***ТН, като между участниците в ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. Изтъква се, че виновният за настъпване на произшествието водач на лек автомобил *** с рег.№ А***НК, който към датата на ПТП е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Поддържа се,че за МПС с марка **** с рег.№ РВ***ТН към датата на ПТП имало валидно сключена застраховка „Каско +“ при ищеца, поради което за настъпилото застрахователно събитие било подадено уведомление и била образувана преписка по щета № ***. Сочи се, че е извършен оглед на автомобила и било определено застрахователно обезщетение в размер на 1376.74 лева, която сума била заплатена на автосервиз с платежно нареждане от 02.07.2025г., като при последващ оглед се 1 е наложило отстраняване на допълнителни щети, поради което на 22.08.2025г на автосервиз „***“ ЕООД е заплатена сумата от 1170 лева. Направени били е ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от 2562.02 лева с включени ликвидационни разноски, като към момента на депозиране на исковата молба не е извършено никакво плащане. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск. Признава наличието на сключена застрахова „Гражданска отговорност“ за М ПС с марка „***“ с рег.№ А****НК. Твърди се, че описаният механизъм на ПТП не съответства на реално осъществилото се, като се подчертава, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за настъпване на застрахователното събитие, като се посочва, че застрахованият при ищеца водач е нарушил разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП.

Изтъква се, че процесното кръстовище в гр.Бургас е нерегулирано с пътни значи или пътна маркировка, тоест пътищата са равнозначни и дясностоящия автомобил - с марка „***“ с рег.

№ А***НК е бил с предимство. Релевирано е и възражение за съпричиняване. Оспорва се причинно-следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че платената сума не съответства на действителната стойност на причинените щети, като цените на труд и частите са завишени.

Излагат се твърдения, че е налице надписване на ремонтно-възстановителни дейности.

Моли се иска да бъде отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая - да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента и да докаже наличието на съпричиняване, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че ищцовото дружество е имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско +“ 2 между ищеца и увреденото лице за лек автомобил с марка „*“ с рег.№ РВ***ТН, вали***ден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +“ комбинирана застрахователна полица № ***, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 22.03.2024г. до 21.03.2025г.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 29.01.2025г., за което на 03.02.2025г. при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № ***и е съставен опис на щетите.

Тези обстоятелства не се оспорват от ответника и се потвърждават от приложените по делото уведомление за щета /л. 13 от делото/ и опис-заключение по щета № ***/л.15 от делото/. Установено по делото е, че е бил извършен и повторен опис на щетите на 06.08.2025г, при който към установените първоначално увреждания са добавени и други като стъкло предна лява врата, калник преден десен и т.н.

Не съществува спор между страните и, че ремонтът на застрахованото при ищеца МПС е възложено на автосервиз сервиз, което обстоятелство се потвърждава от представения по делото приемо-предавателен протокол, от който е видно, че на 05.08.2025г от автосервиз „***“ ЕООД е предаден именно автомобил „***“ с рег.№ РВ***ТН, който е бил с отстранени повреди и съответно е приет без забележки.

Не се спори и че ищцовото дружество е заплатило на сервиза за отстраняването на щетите по увреденото МПС веднъж сумата от 1376.74 лева и в последствие допълнително сумата от 1170.28 лева, за които суми са били издадени фактура № ***/01.07.2025г и фактура № ***/01.07.2025г. /л.17 и л. 22 от делото/. Това обстоятелство се потвърждава и от представените по делото описи на платежно нареждане /л.20 и л. 26 от делото/, съгласно които на автосервиз „****“ ЕООД на 02.07.2025г е заплатена сума от 1376.74 лева и в последствие на 22.08.2025г е изплатена сумата от 1170.28 лева с основание „***“.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил марка „****“ с рег.№ А***НК с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт. Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства – в това число показанията на свидетелите М. и Т. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 29.01.2025г. около 05.30 часа в гр.Б. лек автомобил „***“ с рег.№ А***НК се е движил в ж.к. ****“ с посока от бл.*** бл.*** и на кръстовището с ул.

„***“ до детска градина „***“, водачът предприема завой надясно, при което настъпва съприкосновение с автомобил „***“ с рег.№ РВ***ТН, който в същия момент се движи по ул. „****“ в обратната посока и в областта на кръстовището предприема маневра за завой наляво. Предвид това съдът намира, че водачът на автомобил „***“ с рег.№ А****НК е 3 нарушил забраната на чл.16, ал.1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водачите на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В настоящия случая от показанията на свидетеля Т. същият се е движил в най-дясната възможна част на платното му за движение, но част него е било заето от паркирани автомобили около намиращата се в близост закусвалня, следователно доколкото платното за движение не е било с поставена маркировка е било трудно да се установи къде точно е обхвата на едната пътна лента и къде е обхвата пътната лента за насрещно движение. Въпреки това с оглед обстоятелството, че пътната лента, в която се е движил свидетелят Т. е била заета от вече паркирани автомобил и не се установява тази пътна лента да е толкова широка, че по нея едновременно да се движат повече от един автомобил, следва да се приеме, че свидетелят Т. е навлязъл макар и минимално и частично в лентата за насрещно движение. С поведението си същият е нарушили разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, съгласно която водачът на ППС, който ще предприема каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая свидетелят Т. при извършването на завой надясно не е съобрази поведението си с пътната обстановка и поведението на останалите участници в движението, в това число и с обстоятелството, че поради наличие на множество паркирани автомобил в дясната му страна при завой може да навлезе в пътната лента за насрещно движение, по която също може да се движат автомобили, независимо от ранния час на придвижването му.

С оглед изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно.

Предвид това, Софийски районен съд приема, че по делото от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен костативен протокол за ПТП от 29.01.2025г, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те 4 попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП.

Това не означава, че същият няма доказателствена стойност, а просто че следва да се цени заедно с всички събрани по делото доказателства.