Решение № 537 от 16.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100507629 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20276008 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 43415 по описа за 2020 г. СРС, ГО, 58-ми състав е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл.188, т. 3 КТ като незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „уволнение“ на Ю.П.. П., ЕГН **********, извършено със Заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „С. Е.“ ЕАД; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ , Ю.П.. П., ЕГН ********** на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „шофьор на тролейбус“ при „С. Е.“ ЕАД; „С. Е.“ ЕАД е осъден да заплати на Ю.П.. П., ЕГН ********** сумата 3313,09 лв. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 225, ал.

1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което Ю.П.. П. е останал без работа поради незаконно уволнение в периода 04.09.2020 г. - 21.11.2020 г. вкл.; сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по – нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020 г., до окончателното плащане, 1 както и сумата 500 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл.225, ал.2 от КТ за периода 10.12.2020 г. – 04.03.202 1 г. за сумата 884,25 лв., осъден е „С. Е.“ ЕАД да заплати в полза на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 249,55 лв. държавни такси.

Срещу така постановеното решение са постъпили в срока по чл. 259 ГПК въззивни жалби и от двете насрещните страни.

В подадената от ищеца „С. Е.“ ЕАД въззивна жалба срещу решението в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като са изложени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че събраните по делото доказателства сочат за извършено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца и формираният извод от съда за незаконосъобразност на уволнението се явява неправилен. Същевременно при произнасяне по предявените искове, съдът не е съобразил всички доказателства. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Претендира разноски.

Ю.П.. П. оспорва въззивната жалба на „С. Е.“ ЕАД в приложен по делото отговор, както и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител в частта, с която се отхвърлят исковете по чл. 225, ал. 2 КТ за периода 10.12.2020 г. – 04.03.2021 г. за разликата между брутното трудово възнаграждение получавано преди уволнението /1265/ лв. и получаваното в по – нисък размер /610/ лв. при новия работодател или общо 1965 лв. както и законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на исковата молба до изплащането й, както и разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. П. твърди, че не са обсъдени всички доказателства, като не е дадена вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и съответно до липсата на мотиви на атакуваната заповед. Претендира се отмяна на атакуваното съдебно решение, в обжалваната от П. част, с което исковете чл. 225, ал. 2 КТ да бъдат уважени. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна 2 страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност на решението по подадените от насрещните страни въззивни жалби, съдът намира следното:

Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС и същата се възприема от настоящия състав.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало с подписване на трудов договор от 21.11.2014 г., по силата на който П. е заемал при „С. Е.“ ЕАД длъжността шофьор на тролейбус“, като последно полученото от него трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1265 лева.

Установено е и страните не спорят, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от работодателя, считано от 04.09.2020 г.

Със заповед № 12/03.09.2020 г. работодателят прекратил трудовия договор на ищеца на основание чл. 186 и чл.188, т.3 КТ, вр. чл.187, т.10 КТ при изискванията на чл.189; чл.192; чл.194, ал.1; поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради извършено нарушение на трудовата дисциплина – проявено грубо и непристойно държание, като е използвал обидни думи и е отправил заплахи по адрес на Н.Л.Г. – пътник, намиращ се в същото време в салона на автобуса. В текста е посочено, че така описаните действия на П. представляват нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.187, т.10, предл. последно от КТ – неизпълнение на други 3 трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно задължения, вменени в раздел втори от дръжностната характеристика на заеманата от лицето длъжност – спазване принципите и нормите, заложени в „Кодекса на етичното поведение на водача“.

По делото е приложена длъжностната характеристика на водача и трудовото му досие.

Разпитани са като свидетели Н.Г. /А.Г./, която твърди, че е била обиждана от П. докато пътувала на седалка, намираща се най – отзад в тролейбуса по повод опита на пътника да влезе в превозното средство; разпитан е и свидетеля И.Б., колега на водача, който е разказал пред съда за евентуалното желание на пътник да отвори вратата на тролейбуса и разказаното от П..

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – СРС е направил обоснован извод по фактите, като е обсъдил наличната в преписката документация от „С. Е.“ ЕАД и от свидетелските показания, като е обяснил защо дава вяра на показанията на И.Б. - и не зачита тези на Н.Г.. Обсъждайки доказателствата по делото и с оглед на доказателствената тежест, СРС е направил верен извод за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“.

С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни изложените доводи от ответника за законосъобразност на извършеното уволнение. В производството не е доказано соченото поведение на П. при изпълнение на трудовите му задължения при „С. Е.“ ЕАД.

С оглед изложеното съдът намира, че извършеното със заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „С. Е.“ ЕАД уволнение е незаконно. Доводите на въззивника – ответник за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , съдът намира, че следва да остави без уважение. При този изход на спора, основателен е и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на тролейбус“.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:

В проведеното производство, са представени доказателства, че ищеца е започнал работа при по – ниско трудово възнаграждение и иска за разликата 4 в заплатите е основателен. Правилно СРС е приел за неоснователен иска за обезщетение на П. за останалата част от периода по реда на чл.225, ал.2 от КТ.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя.

Следователно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. с чл. 225, ал. 2 КТ са неоснователни.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на страните не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20276008 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 43415 по описа за 2020 г. СРС, ГО, 58-ми състав, с което е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , като незаконосъобразно, уволнението на Ю.П.. П., ЕГН **********, извършено със Заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „С. Е.“ ЕАД; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Ю.П.. П., ЕГН ********** на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „шофьор на тролейбус“ в „С.

Е.“ ЕАД; отхвърлени са, като недоказани предявените от Ю.П.. П., ЕГН ********** срещу „С. Е.“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за периода 04.09.2020 г. - 21.11.2020 г.; сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по – нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата 500 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

5

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6