Присъда № 61 от 22.04.2026, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №61/22.04.2026 г.по НОХД №4319/2025 г. по описа на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3388зм44/2025 г. по описа на 05 РУ Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу С. С. К., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т. 1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият и защитникът направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. В аспекта на изложените съображения относно смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца на наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“ след редукцията по чл.58а,ал.1 НК, което на основание чл.66,ал.1 НК да се отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Защитникът на подсъдимия адв.П. Д. от БАК, настоява спрямо подзащитния му да се определи наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66,ал.1 НК да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Акцентира върху преобладаващата съвкупност от смекчаващи обстоятелства, в т.ч. чистото съдебно минало, оказаното пълно съдействие в хода на разследването и собствената на подсъдимия К. уязвимост, т.к. самият той е бил „заблуден“,че е нает на работа от неизвестния извършител.

В своята лична защита подс. К. твърди,че съжалява за извършеното престъпление, осмислил е грешката си и макар да се стреми към трудова интеграция, не е в състояние да възстанови щетите на пострадалата. В своята последна дума подсъдимият моли, съдът да му наложи минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

В началото на 2025г., св. Н.С.Г. бил безработен от няколко месеца. Той живеел заедно със съпругата си, трите им деца и баща си в ****, на ****, а майка му - св. М.С. Г., живеела в *******.

Подсъдимият С. С. К., в детството си живял дълги години в ****. Към началото на 2025г. той живеел в *****, от около 5 години. К. работел спорадично всякаква работа, която можел да намери.

Той имал множество финансови задължения към банки по изтеглени парични кредити.

Св. Г. и подс. К., били близки приятели от деца и често поддържали връзка по телефон. През месец януари 2025г., св. Г. видял във „Facebook" обява, публикувана в група „ТЪРСИ ПРЕДЛАГА работа в Бургас“ от профил „А.В.“. Обявата гласяла, че се предлага работа в гр. Бургас. На 20.01.2025г. св.

Г. изпратил съобщение чрез приложението „Messenger" до потребителя с профил „А.В.“ от своя профил „Н.Г.“, асоцииран с мобилният му номер +******, че има интерес за работа. Последвала чат комуникация между „А.В.“ - неизвестен извършител, и св. Г., посредством текстови съобщения, аудио и видео разговори в „Messenger", в които „А.В.“ казал на св. Г., че е пастор и член на група, която се занимава със събиране на набирани от църкви дарения - пари, храни и дрехи за бездомни, бедни и болни хора и деца, и му предложил работа изразяваща се в това да ходи на различни адреси от които да взима тези дарения, срещу възнаграждение от 400 лева на ден и заплащане на пътните разходи. Тъй като св. Г. нямал шофьорска книжка и не притежавал автомобил, се обадил по телефона на К. и му предложил, двамата заедно да вършат работата предложена му от „А.В.“. По същото време подсъдимият К. нямал нито работа, нито пари и се съгласил да приемат и вършат заедно тази работа. Св. Г. от своя страна уведомил „А.В.“, че приема работата, която ще върши 1 заедно със свой приятел - подсъдимия К..

На 25.01.2025г. К. пристигнал от С. в М. със собственият си л.а."Опел Астра“ с рег. ***** **** и отседнал в дома на св. Г.. Двамата били в очакване „А.В.“ да им се обади и да ги изпрати някъде по работа. Към същият период, св. В.Л.С., живеел на квартира в ****, на семейни начала със св.

И.С.С.. Св. С. бил безработен от няколко месеца, а св. С. работела като продавач на П.ни продукти при „П.“ АД, с месторабота бензиностанция „П." в Ш. На 26.01.2025г. св. С. видял във „Facebook" обява, публикувана в група „търся/предлагам работа" от профил „А.“. Обявата гласяла: „търся хора за почистване на църкви, стари сгради и помещения, надник 130 лева на ден, пишете ми на лично“.

На същата дата св. С. изпратил съобщение по „Messenger" до потребителя с профил „А.“ (същият неизвестен извършител с профил „А. В."), от своя профил „В.С.", асоцииран с мобилният му номер +*****, че е от Ш, попитал, за кой регион на страната се отнася обявата за работа и посочил телефонният си номер за обратна връзка.

По същото време, пострадалата св. С. И. М. живеела сама на адрес: ***. Тя ползвала домашен стационарен телефон с номер ******, регистриран на нейно име, и мобилен телефон с номер *****, регистриран на името на сина й - св. С.Н.М.. На 26.01.2025г., около 14.10 часа, на мобилният телефон на св. М. се получило входящо телефонно обаждане от румънски № *****, от непознато лице - мъж, неустановен в хода на разследването, на което тя отговорила. Непознатото лице й се представило за полицейски служител с имена С.Н. и й обяснило, че от около три месеца следят група лица, които същият ден, в И са нападнали и пребили възрастни хора - семейство, след което единият от извършителите бил задържан и у него бил намерен списък с имена, телефонни номера и адреси на лица, сред които била и тя. Другите от групата били избягали. Казал й още, че предстои да й се обадят от „групата“ на стационарният й телефон, като тя трябва да приеме обаждането им, но да не прекъсва разговора по мобилният си телефон с него, за да може той да я държи в течение.

Предупредил я да не казва на никого за случващото се, защото „операцията“ е секретна, както и, че адресът й се наблюдава от полицейски служители и всичко се следи, и, че извършителите от „групата“, работели в банка „ДСК" в Р., от която вероятно щели да теглят кредит и заради което можело да се наложи да я вземат и да пътува до Р.. Св. М. отговорила на „С.Н.“, че не може да пътува, тъй като е лежащо болна с онкологично заболяване и в момента е сама в апартамента си.

Докато св. М. и „С.Н." разговаряли по мобилният й телефон, на стационарният телефон в дома на св. М. се получило входящо телефонно обаждане от румънски № *****, от непознато лице мъж, неустановен в хода на разследването, на което тя отговорила, без да прекъсва обаждането на мобилният си телефон. Второто непознато лице, с груб тон и казало „курво, след малко идваме на адреса ти и се качваме в апартамента ти 3-4 човека и ако не намерим парите които имаш, ще те пребием и пречукаме, затова приготвяй парите, защото идваме“, след което прекъснал разговорът по стационарният телефон. „С.Н.“, който изчаквал „на линия" попитал св. М., какво става, а тя му преразказала разговора проведен по стационарният телефон, след което „С.Н.“ попитал св. М. дали има някакви пари. Тя му отговорила, че има в наличност, в дома си, 9200 лева. Тогава „С.Н.“ казал на св. М. да не се притеснява, да увие парите във фолио и да ги сложи в камерата на хладилника си.

Тя направила точно това, след което на стационарният й телефон се получило второ входящо телефонно обаждане от румънски № *****, от непознато лице - мъж, което св. М. разпознала по гласа като мъжът от групата, който вече й се бил обадил малко по-рано. Той й казал: „идваме за парите и само да си ги скрила някъде, да внимаваш, защото имаме уред, с който да проверим и ако е така, ще те сложим на стола и ще те заколим". Казал й и да не говори, защото нищо не го интересува и иска само парите, и прекъснал разговора. Тогава „С.Н.“, който през цялото време изчаквал „на линия“ на мобилният телефон, казал на св. М. да не излиза от апартамента си и да не ходи никъде, и да не се притеснява, защото всичко се следи и има от неговите хора във входа. След това „С.Н." дал инструкции на св. М., какво да направи с парите си, които тя стриктно изпълнила извадила от хладилника парите, сумата от 9200 лева увити във фолио, поставила ги в полиетиленово прозрачно пликче в което поставила и две круши и два картофа, излязла на тераса към кухнята си, която гледала на запад, към улицата, помахала с ръка и хвърлила през терасата надолу плика с парите. Тогава „С.Н." казал на св. М. да се прибере бързо и да се заключи в банята на апартамента си, защото ще има стрелба, след което продължил да я „държи на линия" още известно време, като й говорел и я разпитвал за съседите й, за да осигури възможност и достатъчно време за съучастника си помагач-муле, да вземе парите и да се отдалечи с тях от 2 местопрестъплението, които впоследствие да придобие безопасно за себе си.

На 26.01.2025г., около обяд, „А.В.“ се обадил по „Messenger" на св. Г. и му казал да тръгват с подс.

К. за гр. Бургас, където трябва да вземат от една жена торбичка с дрехи - дарение за църквата, която след това трябва да закарат до Р., като им посочил конкретен адрес на който да отидат в гр. Бургас този на пострадалата св. С. И. М.. Малко след това, св. Г. и подс. К. потеглили с управляваният от последния л.а. "Опел Астра" с рег.***** ****, от М. за гр. Бургас. Докато пътували, „А.В.“ няколкократно се обаждал по „Messenger" на св. Г., за да ги пита, до къде са стигнали. След като двамата пристигнали в гр. Бургас, с помощта на приложение за навигация намерили **** в И.

Подсъдимия К. паркирал автомобила си в близост до **** и двамата със св. Г. слезли от автомобила. В поредно обаждане до св. Г., „А. В.“ му казал, че жената която ще дарява, е болна от ковид и не може да слезе долу пред блока, а ще се покаже на терасата на апартамента си, ще помаха и ще хвърли през терасата „дарението", затова, двамата да гледат нагоре, да не объркат мястото, както и да не прекъсват разговора и да останат „на линия". Казал и, че е разговарял с тази жена по телефона и е в постоянен контакт – „на линия", с нея. Св. Г. и подсъдимият К. се усъмнили, че това което „А.В.“ поискал да свършат, е противозаконно, но продължили участието си. В това време, св.

М. се показала от терасата на дома си, помахала с ръка и хвърлила плика със сумата от 9200 лева в него, който паднал на земята пред вход 2 на блока, като се скъсал и от него се изтъркаляли крушите и картофите, а фолиото в което били увити парите се разцепило. Св. Г. и подсъдимият К. се приближили към „дарението" и видели през цепнатината на фолиото, че в него има пари, а не дрехи. Двамата „докладвали" на „А.В.“ за случилото се, попитали, защо ги е излъгал, че дарението е дрехи, при което последният им казал, че няма проблем, че плодовете са се пръснали, да ги оставят и да вземат със себе си само това, което е увито във фолиото, и да се качат в колата бързо.

Казал им да не се притесняват, че това били пари, дарени за евА.ската църква, както и, че наоколо имало негови хора, които ги наблюдават. Тогава подсъдимият К. взел от земята увитото във фолио „дарение“ и заедно със св. Г. се върнали при колата. Там подсъдимият К. и св. Г. видели, че във фолиото има много пари в банкноти по 50 и 100 лева. И двамата осъзнавали, че „А.В.“ е измамник, както и, че парите които са взели по негово поръчение не са дарение. Подсъдимият К. казал на „А.В.“, че това са много пари и мислят да ги предадат полицията, а последния му отговорил, да не предават парите в полицията, защото си плащал на полицаи, които „играят“ с него, че нямало проблем, да се качват бързо в колата и да потеглят към Р.. След като се качили в автомобила, Св. Г. и подс. К. „заглушили“ разговора с „А.В.“ и провели разговор помежду си, при който взели решение да споделят за случилото се на св. М.С. Г., преди да планират и предприемат последващите си действия. Затова двамата се придвижили с управляваният от подсъдимия К. автомобил до дома на св. Г. в Б.. Докато двамата пътували към дома на св. Г., „А.В." многократно им се обаждал и ги питал, докъде са стигнали, а те няколкократно го излъгали и не му казали, че пътуват за Б.. След като пристигнали в дома на св. Г. двамата й разказали подробно за случилото се. При поредно обаждане от страна на „А.“, св. Г. включил високоговорителя, за да чуват и участват всички в разговора. Св. Г. заявил категорично, че се отказва от „работата“. Подсъдимият К. обаче, се съгласил да занесе парите до Ш, където „А.“ му казал, че ще изпрати човек, на когото да ги предаде. Св. Г. пък се съгласила да придружава подсъдимия К. по пътя до Ш и обратно.