Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2038 от 03.07.2025, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 383/2025
Вид
Решение № 2038
Подписан
03.07.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Росица Басарболиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 3, изр. първо · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 2, ал. 2 · Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт
  • чл. 10 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 1, б. "й" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 50 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 64 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 5 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 5, б. "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 5, б. "б" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 2038

Русе, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20257200700383 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 118, ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба от С. Л. В. от гр. Русе против решение № 1040-17-7 от 24.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено разпореждане № 171-00-688-7 от 17.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе. С разпореждането, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по депозираното от жалбоподателката заявление вх. № 171-00-688 от 16.03.2022 г. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби от съюзното законодателство и в несъответствие с целта на закона. Конкретно жалбоподателката счита, че обжалваният акт е немотивиран и неясен, поради което било нарушено правото й на защита. За В. било неясно какво е имал предвид директорът на ТП на НОИ – Русе с твърдението, че не е осъществила „износ“ на обезщетението от Швейцария при завръщането си в България според правилата на чл. 64, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и следователно нямала право да получи обезщетение от България във връзка с изключението по буква „б“ от чл. 65 от същия регламент. Освен това, според нея, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе, съответно и директорът на ТП на НОИ – Русе не били изпълнили в цялост указанията на съда, дадени с влязлото в сила решение № 314 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 387/2023 г. по описа на АдмС – Русе, в резултат на което били постановени незаконосъобразни актове. Според нея, била заявила в срок желанието си пред швейцарските власти за прехвърляне на обезщетението й за безработица в България. От фактическа страна счита, че ответникът не е извършил необходимите действия по уточняване на статута й, издаването на формуляр U2, с оглед изплащане на дължимото й обезщетение. Не било налице виновно поведение от нейна страна, за което не следвало да носи неблагоприятни последици. В проведеното на 24.06.2025 г. открито съдебно заседание по делото В. се явява лично и се представлява от адв.-пълномощник К. Д. при АК – Русе. В хода на устните състезания по делото адв. Д. изразява позиция, че щом държава на пребиваване през периода на последна трудова заетост на В. е България, то тя имала право да заяви, че желае да получава обезщетение за безработица от институцията по пребиваване. Жалбоподателката твърди, че не била избирала Швейцария да получава обезщетението си. Заявява, че в Швейцария се регистрирала като безработно лице на 27.01.2022 г., още през м. декември 2021 г. започнала да си търси работа там. Обяснява, че в Швейцария всеки, който си търси работа има личен съветник. Тя работела там като болногледач, можела да си намери отново работа, но трябвало да изкара някакъв допълнителен курс, а нямала квартира. Заявила на съветника си, че иска да се прибера в България като той й казал, че има право да прехвърли правото си на обезщетение за безработица в България. Впоследствие обаче компетентните швейцарски власти й отказали т.н. „право на износ“ на обезщетението.

Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от нея заявление, съгласно дадени от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 17 от делото с приложени към него писмени доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие № 041286 (л. 18, гръб от делото).

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в депозиран писмен отговор вх. № 3060 от 16.06.2025 г. по описа на съда (л. л. 12 – 14 от делото) и в хода на устните състезания по делото, изразява подробно становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, включително и тези по приложеното адм. дело № 387/2023 г. по описа на съда, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е депозирана от процесуално легитимирана страна - адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане, чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е направено в законоустановения срок – решение № 1040-17-7 от 24.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, е връчено лично на жалбоподателката на 07.05.2025 г., видно от ръкописно изписания текст на л. 3, гръб от преписката, а жалбата до съда е депозирана чрез административния орган вх. № 1040-17-7#1 от 20.05.2025 г., т.е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваното решение № 1040-17-7 от 24.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-688-7 от 17.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3 вр.ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, респ. че паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които постановеният отказ за отпускане на обезщетение за безработица е потвърден – посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали го да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съдът не констатира в хода на проведеното административно производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е издадено на 24.01.2025 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО, считано от получаването на жалбата, регистрирана с вх. № 1012-17-9 от 10.01.2025 г.

Жалбоподателката С. Л. В. е подала заявление вх. № 171-00-688 от 16.03.2022 г. до директора на ТП на НОИ – Русе с искане, в качеството й на безработно лице, да й бъде отпуснато обезщетение за безработица по КСО. В същото заявление е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – в Швейцария, за периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2022 г. последователно при работодателите Lorenz Reinhart и Dorit Conle.

Със заявлението жалбоподателката представила документи на немски език, доказващи трудовата й дейност в Швейцария, а именно решение от 14.03.2022 г. на Службата по икономически въпроси и заетост на кантон Цюрих, с което е отказано издаването на преносим документ ПД U2 за износ на обезщетението в България по подадено от жалбоподателката заявление от 04.03.2022 г., потвърждение на регистрацията за намиране на работа от 27.01.2022 г., издадено от Регионален център по заетостта (RAV), Цюрих, трудов договор от 01.10.2017 г. с работодателя Д. К., обобщени фишове за заплата за годините 2020 г., 2021 г. и 2022 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Същата приложила и декларация относно определяне на пребиваването й във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002. В последното заявление тя отново посочила периодите на заетост при всеки от двамата работодатели в Швейцария – от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. при работодателя Lorenz Reinhart, а от 01.10.2017 г. до 31.01.2022 г. при Dorit Conle. Посочила и осигурителния си номер в тази държава, както и причината за прекратяване на последното трудово правоотношение – уволнение поради съкращаване на щата по причина, че обгрижваното от нея лице постъпило в старчески дом.

Предвид декларираните от лицето обстоятелства, за определяне на пребиваването на В. през периода на заетост в Швейцария с продължителност над 5 години, служебно била изискана информация от швейцарската компетентна институция.

На 05.01.2023 г. чрез електронната система за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, номер на случай 2969399, бил получен структуриран електронен документ Н006, с който, ръководителят на осигуряването за безработица приел, че компетентната институция на Швейцария удостоверява, че за С. В. за периода на последна заетост Швейцария е държава на пребиваване.

Въз основа на получения документ, с разпореждане № 171-00-688-3 от 12.01.2023 г., било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на В. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 с мотив, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ и чл. 65, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 българската институция не била компетентна да предостави парично обезщетение за безработица по българското законодателство, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност било в държавата по последна заетост — Швейцария. Това обстоятелство било потвърдено с получения документ Н006, издаден от компетентната институция на Швейцария. В него се съобщавало, че В. е пребивавала в Швейцария за периодите на осигурена заетост.

С. В. оспорила по административен ред така постановеното разпореждане по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО.

С решение № 1040-17-54 от 05.06.2023 г. директорът на ТП на НОИ - Русе потвърждава разпореждане № 171-00-688-3 от 12.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе.

Решението на горестоящия орган било обжалвано по съдебен ред, пред АдмС – Русе, по повод на което било образувано адм. дело № 387/2023 г. по описа на съда.

С решение № 314 от 01.12.2023 г. на АдмС - Русе е отменено решение № 1040-17-54 от 05.06.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ — Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-688-3 от 12.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по депозираното от жалбоподателката заявление вх. № 171-00-688 от 16.03.2022 г. като е изпратена преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх. № 171-00-688 от 16.03.2022 г., подадено от С. В., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.