Решение № 19169 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19169 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110149079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод искова молба вх. № 245514/01.09.2023 г. на Р.

Х. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., срещу [ фирма ] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2 639,98 лева, начислена с Фактура № /31.07.2023 г. за неплатени търговски задължения за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., касаещи топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., с абонатен № , и отразена като неплатена сума за изминал период към 11.08.2023 г. във фактура № /31.07.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че през м. август 2023 г. е получил фактура № /31.07.2023 г., съгласно която дължал на ответника сумата в размер на 2 639,98 лева, представляваща неплатени търговски задължения за изминал период към 11.08.2023 г., при отбелязване, че сумата съставлява „доплащане от изравнителна сметка“. Оспорва дължимостта на посочената сума, като навежда доводи, че тя не съответства на реалното потребление на топлинна енергия /ТЕ/ в недвижимия имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., за който за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. е била използвана услугата „дистанционно отчитане“ с оглед реално помесечно отчитане на действително потребената ТЕ, надлежно заплащана от ищеца съобразно отчетените показания. Поддържа, че процесната сума е била незаконосъобразно начислена от топлофикационното дружество, при конкретно изложени твърдения за допуснати от последното нарушения на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката /ЗЕ/ – а именно при нарушения на чл. 140, ал.

5 ЗЕ, чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, чл. 145, ал. 1 ЗЕ. Развиват се аргументи за незаконосъобразно начисляване на процесната сума съобразно отменената разпоредба на чл. 6.1.1. от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. Допълнително се сочи, че в издадената фактура ищецът е бил 1 неправилно посочен като бизнес партньор, при липса на сключен между него и [ фирма ] ЕАД договор. Моли за постановяване на решение, с което искът му да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Доводите му за неоснователност на иска са обосновани с твърдения за валидно възникнало и съществуващо между него и ищеца облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния сезон е изготвена изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната ТЕ в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ищецът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия в пълен размер.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена и приета като писмено доказателство молба от 28.06.1994 г. на Р. Х. Р. до председателя на Управителния съвет на [ фирма ] АД /с положени печат и входящ номер по регистърната система на адресата/, с искане за откриване на партида на негово име за следния жилищен имот: гр. София, ж. к. , ул. , бл. , вх., ет., ап. – процесния имот, при отбелязване, че семейството на молителя се състои от 3 лица. Молбата е саморъчно подписана от нейния подател, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Фактура № /31.07.2023 г.,издадена от [ фирма ] ЕАД на Р. Х. Р. за отчетен период 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г., за сумата от 30,76 лева с вкл. ДДС. В така издадената фактура се съдържа отбелязване, че нейният получател има неплатени търговски задължения за изминал период към 11.08.2023 г. в общ размер на 2 639,98 лева, или заедно със сумата за отчетен период 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г., задължението на Р. Х. Р. към [ фирма ] ЕАД възлиза на сумата от 2 670,74 лева. Към фактурата е приложено съобщение, съдържащо допълнителна информация за неплатените задължения.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Индивидуална справка за използвана топлинна енергия за отчетен периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., абонатен № , инсталация № . В нея се съдържа отбелязване, че след изравнение на количество ТЕ /начислена ТЕ 7.44421 мв/ч и по изравнителна сметка ТЕ / общото количество ТЕ, доставено до горепосочения имот възлиза на 23.37224 мв/ч.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Фактура № /31.07.2023 г., издадена от [ фирма ] ЕАД на Р. Х. Р. за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., за сумата от 3 744,47 лева с вкл. ДДС, при отбелязване, че за посочения период с а платени суми по фактури в размер на 1 104,49 лева, като неизплатен е останал остатъкът от 2 639,98 лева.

По делото са представени и приети като писмени доказателства индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.

В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице 2 инж. Н. М. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила ТЕ в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. . бл. , вх. Г ., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим уред с четяща глава „терминал“, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота с абонатен № . са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – по отчетените единици от 5 броя електронни топлоразпределители с дистанционно отчитане, монтирани на 11.04.2022 г., а именно 3 броя панелни радиатори ПККП и 2 броя алуминиеви радиатори /общо 7 639 деления, които умножени с коефициента на съответното тяло, дават количеството дялови единици, приведени към еталонния модел радиатор, или общо за отчетния период 2022 – 2023 г. деленията възлизат на 23 132,38/; суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ – на база отчетените единици от монтираните в имота 2 броя топли водомера, като количеството отчетена топла вода за исковия период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е 34 куб. м.; суми за ТЕ за сградна инсталация – съобразно т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., изм. И доп. ДВ, бр.

94/29.10.2013 г., като ТЕ, изчислена за сградна инсталация е била разпределена между абонатите съобразно пълния отопляем обем на съответния имот, който конкретно за процесния имот, според Акта за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 1993 г., възлиза на 248,2 куб. м., но според констатациите на вещото лице в случая ТЕ за сградна инсталация е начислена за по малък-отопляем обем - 243 куб. м. През разглеждания период дяловото разпределение в сградата ЕС е извършвано от третото лице – помагач по делото.

Топлинният счетоводител е изготвял информация за разпределението на разхода на ТЕ за отопление и БГВ между абонатите съгласно нормативната база /ЗЕ от 2006г./, след края на всеки отоплителен сезон за период от 12 месеца. Разпределената топлинна енергия на абонатен № , след отчета на топлоразпределителите и топлите водомери в ап., вх., бл. в ж. к.

, е на стойност, както следва: за сградна инсталация – 313,19 лева, за отопление на имота – 2 902, 47 лева, и за БГВ – 285,66 лева, или общо 3 501,32 лева. Изслушано в съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 г., вещото лице посочва, че от 01.07.2022 г. до края на процесния период ДДС е 9 %, което е наложило корекция в експертизата, относима единствено към паричната равностойност за доставената ТЕ. Вещото лице посочва още, че на базата на извършения оглед в имота на ищеца и изготвената изравнителна сметка, може да се направи заключение, че ТЕ и сумата за нея са били изчислени в съответствие с нормативната база. Енергията на общия топломер е била разпределена от ФДР по един и същ начин по Наредбата. Вещото лице заявява, че радиоотчетът е за всички абонати в абонатната станция. В процесния апартамент има чисто нови уреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при предявен отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно договорно правоотношение с ищеца, в рамките на което в негова полза е възникнало вземане за процесната сума, вкл. реално доставена от него по договора топлинна енергия на стойност, съответна на начислената по процесната фактура. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и обстоятелството, че срещу него е начислена посочената в исковата молба сума от ответника.

3

По делото е представена и приета Фактура № /31.07.2023 г., издадена от [ фирма ] ЕАД на Р. Х. Р. за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., за сумата от 3 744,47 лева с вкл. ДДС, при отбелязване, че за посочения период са платени суми по фактури в размер на 1 104,49 лева, като неизплатен е останал остатъкът от 2 639,98 лева. С оглед на това за ищеца в настоящото производство е налице правен интерес да установи недължимост на начислената му сума, отразена като неизплатен остатък по горепосочената фактура.

Относно наличието на облигационно отношение между страните по делото Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.