Решение № 5807 от 14.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11452/2022
- Вид
- Решение № 5807
- Подписан
- 14.11.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Василена Людмилова Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 5807 гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100511452 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца пред СРС – „Топлофикация София“ ЕАД, срещу решение № 20028195 от 07.04.2022 г. по гр.д.№36571 по описа за 2018 г. на СРС, Първо ГО, 30-ти състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК, искове срещу С. А. Т. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
843, 23 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2012г. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.06.2015г. до окончателното изплащане; 157,87 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2012г. до 24.06.2015г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2016г. по ч. гр. дело № 37899/2015г. по описа на СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се че СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР 1 на ЗЕ. Счита, че било без значение дали ответницата С. Т. е ползвала топлоснабдения имот или не. Сочи, че не били длъжни да доказват кое лице държи имота. Ответницата си била запазила вещното право на ползване пожизнено и затова била задължена да заплаща консумативните разходи за имота, вкл. за топлинна енергия. Затова неправилен бил извода на СРС за недоказаност на облигационното отношение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така предявените искове изцяло.
Разноски се претендират.
От въззиваемата страна /ответник пред СРС/ –С. А. Т. не е постъпил отговор по въззивната жалба.
В течение на въззивното производство С. А. Т. е починала и на основание чл.227 ГПК съдът с определение от 19.01.2023 г. е конституирал наследницата й по закон – Г. А. Т..
От новоконституираната въззиваема страна не е постъпило становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.04.2022 г., Въззивната жалба е подадена на 15.04.2022 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение, с което са отхвърлени претенциите на ищеца; следователно е налице правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо:
За издадената на 19.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 37899 по описа за 2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е 2 бил уведомен на 17.05.2017 г.
На 22.05.2017 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК с което са били оспорени задълженията за които е била издадена заповедта за изпълнение.
Длъжницата е посочила, че ап., който е нейна собственост е с аб.№ 039590, а не този за който е била издадена заповедта за изпълнение.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 21.05.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 05.06. 2018 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че ответницата С. Т. не е потребител на топлинна енергия за имот с аб.№ 351670 за периода от м.06.2012 г.- м.04.2014 г. Съдът е посочил, че в представените от ищеца документи не е посочен аб. № за който се отнасят. Наред с това от ответницата била представена молба –декларация с дата 16.02.1998 г. , подадена от Г. Т. с искане за откриване на партида на нейно име относно имот с аб. 351670. Действително, в представения по делото нот.акт ответницата С.
Т. била посочена като ползвател на процесния топлоснабден имот, но това не я правело потребител. Затова и претенциите на ищеца са били отхвърлени.
Спорно по делото е обстоятелството дали ответницата е потребител на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да докаже, че с ответницата са в облигационно отношение, респ., че последната е потребител на ТЕ.
Противно на приетото от СРС, ответницата е подала в срока по чл.133 ГПК отговор по исковата молба – видно от съдържащата се пред СРС, призовка /л.39/ ответницата е получила препис от същата на 26.08.2018 г.
Отговорът е подаден на 14.09.2018 г. /л.21/ и се съдържа сред кориците на заповедното производство. В този отговор ответницата е посочила, че ап.3, находящ се на ет.2 е разделен на две части още през 1997 г. Едната част с № 3 бил собственост на Г. Т., а № 3 а – на С. Т.. За този собственост на Г. Т. имало открита партида с № 351670, а този собственост на ответницата С. Т. бил с № на партидата 39590. Представени са писмени доказателства – съобщения към 3 фактури, видно от които като титуляр на партидата за имот с аб.№ 351670 е посочена Г. Т. /л.22 от заповедното производство/, а за този с аб.№ 039590- С.
Т./л.23 от заповедното производство/. И двата документа касаят данъчно събитие 31.05.2018 г.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя /ищец пред СРС/ е била издадена за имот с аб.№ 351670. За този имот се претендира установяване на задълженията на ответницата С. Т. в производството по чл.422 ГПК.
Противно на приетото от СРС, в документите, представени с исковата молба изрично е посочено, че посочените в тях задължения са относими за имот с аб.№ 351670, виж л.10 и 11 по делото пред СРС/исково производство/.
С исковата молба е представен договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан на 20.03.1997 г. /л.24 от исковото производство/ видно от който С. Т. и А.А. са получили по силата на доброволната делба ап., застроен на целия втори етаж със застроена площ от 134 кв.м.
С исковата молба е представен и нот.акт № 136, дело 5951/1997 г., съставен на 26.03.1997 г., от който се установява, че ответницата С. Т. и съпругът й са се разпоредили по силата на покупко-продажба в полза на внучката си Г. А. Т., с недвижим имот, представляващ ап.3, ет.2, с площ от 96,30 кв.м. Продавачите,обаче, са си запазили пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените имоти.
Действително, с исковата молба е представена и молба-декларация, вх.
№ 3586 от 16.02.1998 г., подадена от Г. А. Т., съдържаща волеизявление за встъпване в облигационно отношение. В самата молба е посочено „аб.2“, виж л. 23 по делото пред СРС.
С оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
Със смъртта на първоначалната ответница /а преди това и на другия титуляр на вещното право на ползване/ е погасено правото на ползване по чл.59 ЗС. За исковия период м.06.20212 г.- м.04.2014 г., обаче, с оглед указанията в горецитираното ТР, задължението за плащане на стойността на 4 доставената и потребена топлинна енергия /ТЕ/ е на ползувателя, първоначалната ответница.
При това положение следва извода, че облигационното отношение по доставка на топлинна енергия е възникнало между ищцовото дружество и ответницата С. Т..
Като пасив на наследството, новоконституираната на основание чл.227 ГПК – Г. Т. поема задълженията си на своята наследодателка.
Следва да отбележим, че цитирания в отговора по исковата молба „протокол за разпределение“ на ползването между С. Т. и Г. Т. не е представен, нито е описан като приложение.
Доколкото в срока по чл.131 ГПК претенциите на ищеца не са били оспорени по размер, то същите следва да бъдат признати в негова полза по реда на чл.422 ГПК.
На основание гореизложеното настоящата инстанция счита, че решението на СРС е неправилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Вместо това ще се постанови друго с което в полза на ищеца ще бъдат признати за установени 843, 23 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2012г. - 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 30.06.2015 г. до окончателното изплащане; 157,87 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2012 г. до 24.06.2015 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.04.2016г. по ч. гр. дело № 37899/2015г. по описа на СРС.
В частта в която производството по делото е била прекратено, решението има характер на определение, което като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за разноските. Същите следва да бъдат разпределени, както следва:
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски в размер на 75 лв. /държавна такса и юриск.възнаграждение/.
На длъжника разноски не се следват, а и такива не са направени.
Разпечатката съдържа 60 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42a46084-9f7f-44a3-8b3c-df01563e0c36