Решение № 388 от 01.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Бургас, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500630 по описа за 2026 година Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 4782/03.02.2026г. на БРС от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от изп.директор Цветан Мирчев чрез адвокат Илияна Илиева от БАК, срещу Решение № 72/13.01.2026г. по гр.д.№ 3402/2025г. по описа на БРС в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Б. К. с ЕГН **********, адрес: гр.*** ул.*** № **, извършено със Заповед № РД- 09327/18.03.2025г. № 10016/18.03.2025г. на Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД- град Бургас за прекратяване на трудовия договор на ищеца и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Технически ръководител В и К“ в район-Бургас във „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца К. по чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл.225,ал.1 КТ , не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като се намира за неправилен извода на БРС затова, че тежестта на нарушенията,които били такива по етичния кодекс, не били съобразени с наложеното дисциплинарно наказание.БРС неправилно приел, че доклада, подписката и рапорта,представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по делото, не били достатъчни за ангажиране на дисциплинарната отговорност на К.,без да 1 мотивира решението си- защо не кредитира тези писмени доказателства.Тези доказателства били частни документи и те не били оспорени от ищеца К.; с такива документи започвало всяко дисциплинарно производство , а в случая от работодателя били снети и обяснения от лицата, инициирали подписката срещу ищеца К. /във въззивната жалба се цитират пасажи от тези обяснения/.Сочи решение по гр.д.№ 4280/2018г. на трето г.о. / не се посочва съда, който е постановил това решение/, в което се приемало, че при системно нарушение на етичните правила и норми от работник/служител, ако това стане достояние на други работници и служители и това обективно накърнява авторитета и доверието на работодателя да планира, организира и контролира работния процес, било тежко нарушение на трудовата дисциплина.Крайният извод на въззивника е, че след като 17 човека са направили подписка и категорично са заявили, че не искат да работят в една аварийна група с пряк ръководител –ищеца К., било налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, а не нарушение на етичния кодекс.Въззивникът обсъжда и второто извършено от ищеца нарушение по повод сведение с вх.№ ТрД-2846/19.02.2025г. на работника Т.Т.,като изтъква доводи за неговата тежест и за необходимостта от вода като специален природен ресурс, от която никой не може и не следва да бъде лишаван.Въззивникът счита, че БРС като не е кредитирал писмените доказателства по делото и не е отчитал правилно извършените нарушения, е постановил необосновано и незаконосъобразно решение.Моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и исковите претенции на ищеца бъдат отхвърлени; претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 13258/27.03.2026г. от С. Б. К. чрез адв. Живко Бойчев, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Въззиваемият заявява, че бил правилен извода на БРС за липса на достатъчно доказателства, установяващи твърдяните нарушения.

Намира за правно ирелевантни твърденията, че ищецът не бил оспорил авторството на приложените от „ВиК“ доказателства , в частност - цитирания рапорт и т.нар. сведения,като сочи, че съдържанието им било оспорено още в дисциплинарното производство, както и че била сезирана прокуратурата за с искане за извършване на проверка по случая, тъй като били налице неистински твърдения, заради които ищецът бил уволнен.Обсъжда приложените по делото сведения, снети от лица, които конкретно посочва .

Излага съображения за опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не било получено предварително писмено съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“, град Бургас за извършване на уволнението съгласно чл.ЗЗЗ, ал.7 от КТ ;бил нарушен принципа на чл.8 от КТ; била изтекла давност за налагане на дисциплинарното наказание;била налице несъразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението.Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Нови доказателствени искания не се заявяват от страните.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и 2 събраните по делото доказателства, Бургаският Окръжен съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са конститутивни искове, а именно: иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение и отмяна на заповедта, с която то е наложено; иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на предишната работа и иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ вр. чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа от ищеца в резултат на незаконното уволнение, който иск е отхвърлен и решението в тази му част, поради необжалване от страна на ищеца, е влязло в законна сила.

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът е заемал при ответника по силата на трудово правоотношение длъжността „Технически ръководител ВиК“, както и че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № РД- 09-327/18.03.2025г. на Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, град Бургас, въз основа на която трудовото правоотношение между страните е било прекратено с акт № 0016/18.03.2025г на Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД - град Бургас.

В оспорваната заповед за уволнение е посочено, че нарушенията са в следните две групи: 1/ че на 22.05.2024г., на ул. Кооператор в ж.к. Меден Рудник в гр.Бургас , ищецът е отправил обидни квалификации ” тъпнар и некадърник” на работника Т.Т., което приел,че от обективна и субективна страна осъществява признаците на състава на дисциплинарното нарушение, нормативно установено като „неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение“, по смисъла на чл.

187, ал.1, т. 10 от КТ, които в конкретния случай са били определени с длъжностната характеристика на служителя С. К. и по-конкретно в т.3 от графа „Отговорности" и т.5 от графа „Профил на длъжността" от длъжностната характеристика на служителя, във връзка с нормите на чл. 2, ал.

3, чл.9, ал. 1 и чл. 12, ал.1 от Етичния кодекс на „ВИК“ ЕАД гр. Бургас. 2/ И на 20.07.2024 г., по време на възникнала авария в гр. Бургас, кв. „Крайморие“, ул.

„Серена" №5 служителят С. Б. К. не е присъствал при фактическото отстраняване на авария, поради което не е осъществил ръководство и контрол върху дейността на работниците от звено „Меден Рудник", а също така и организация и координация в процеса на текущия ремонт на визирания участък от мрежата, с което от обективна и субективна страна същият е осъществил признаците на състава на дисциплинарното нарушение, прието като друго тежко нарушение на трудовата дисциплина", по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

Районният съд е приел за основателни и доказани предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, като е счел, че от ответната страна не са ангажирани доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина; изложил е съображения затова,че представените от ответното дружество доклад, подписки и рапорт, подписани от служители на ответното дружество с изразено недоволство от работата и отношение към тях от ищеца К., не са 3 подписани от същия и не се ползват с обвързваща съда съда материална доказателствена сила.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС – Бургас в обжалваната част от решението, като по този начин те стават част от мотивите на настоящия съдебен състав.Независимо от това и във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба,БОС намира за нужно да посочи следното:

В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанията за уволнение, като докаже, че законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от работника дисциплинарни нарушения- т. е., че обжалваната заповед е мотивирана и материално-правно законосъобразна, като изтъкнатите в нея факти и обстоятелства за нарушения, извършени от работника,действително и обективно са настъпили. В настоящия случай съдът намира, че от ответното дружество не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин и при условията на пълно и главно доказване, че служителят К. е извършил нарушения на трудовата дисциплина,довели до постановяване на уволнителната заповед при спазване на разпоредбите на чл. 190 от КТ.

Представените от ответната страна писмени сведения,докладни и рапорт на служители и работници към ответното „ВиК“Бургас

, представляват частни свидетелстващи документи, в които ответникът е удостоверил изгодни за него и оспорени от ищеца с исковата молба факти, които поради това и не могат въобще да се приемат за установени само чрез тези документи.От ответника не са ангажирани гласни доказателства,които да бъдат събрани по реда на чл.170 ГПК и да бъдат ценени от съда при условията на чл.172 ГПК, в съвкупност и при взаимен анализ с депозираните от ответника писмени документи- сведения,докладни и рапорт на служители и работници към ответното „ВиК“Бургас .Следва да се посочи, че частният свидетелстващ документ, каквито са представените от ответника писмени сведения,докладни и рапорт на служители и работници към ответното „ВиК“Бургас , не доказва нито фактите, които са обективирани в него, нито датата и мястото на съставяне на документа . Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти.За разлика от официалният свидетелстващ документ,частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила освен ако не съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател./ в този смисъл Решение

№13/14.05.2015г. на ВКС по гр.д.№ 6554/2014г. I V г.о.ГК; Решение № 146/08.05.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4442/2013г. IV г.о., ГК; Решение №29/23.07.2019г. на ВКС по т.д.№ 1212/2018г./.

С оглед на горните аргументи въззивният съдебен състав приема, че предявеният иск за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно 4 наказание "уволнение", наложено със заповед № РД-09-327/18.03.2025г. на Изпълнителният директор на „ВиК“ ЕАД-Бургас №ТП-61/14.06.2013 г. и съответно за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение на К., се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.Основателен се явява и предявеният обусловен иск за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „Технически ръководител ВиК“ в район-Бургас във „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.

271, ал.1 от ГПК. С оглед изхода по спора в настоящото производство основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски. На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът-ответник следва да заплати на въззиваемия-ищец сторените от него във въззивното производство разноски.