Акт от 16.10.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 277 гр. Велико

Търново, 16.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 209 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220, ал.1 от ЗМ.

Жалбоподателят „Аглика Трейд“

ООД – гр.Велико Търново обжалва решение, рег.№32-73912 от 6.03.2020 година на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция Митници, с което е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стока според митническа декларация MRN 19BG002002020711R8 от

4.12.2019 г. на дружеството, определена е нова митническа стойност на стоката „покривала за легла с пълнеж от 100 процента полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие – 27 804 комплекта“ по тази декларация от 6, 78 лв. за брой, наредено е да се коригира посочената декларация в частта относно статистическата стойност, митническата стойност и метода за определяне на стойността, като са определени суми за доплащане, като следва: за мито от 16 425, 60 лв.и за ДДС от 30 661, 13 лв.

В жалбата се релевира, че определянето на нова митническа стойност на внесени стоки, различна от декларираната, следва да е обосновано от наличие на съмнения относно достоверността на вече декларираната стойност, каквито съмнения не са обосновани в процесното решение. Извън това се сочи, че към момента на вноса не е съществувало понятието справедливи цени по смисъла на §1, т. 40 от ЗМ, които цени са статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, които не могат да се вменят на отделен вносител, тъй като не са дефинирани като митническа стойност по чл.70 и 74 от Митническия кодекс. Освен това, т.н. справедливи цени са определени на база килограм от внесената стока, което е недопустимо, тъй като стоките са определени и стойността им е на база на брой, а не на килограм – видно от фактурата към декларацията. Сочи се и, че в случая некоректно е цитирано в процесното решение на ответника решението на СЕС по дело С-291/15, което касае случай на договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а не в сравнение със справедлива цена на такива стоки. В този контекст се поддържа и, че в решението нямало изложени мотиви досежно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че справедливите цени касаят сходни стоки, тъй като един и същи тарифен номер /код/ не означавало, че стоките са сходни. Подробно са развити аргументи за това, че митническите органи следва да прилагат последователно методите, посочени в чл.74, §2 от Митническия кодекс и само ако не открият договорни стойности за идентични или сходни стоки, за най – голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на Съюза или стойност, която да е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, може да се премине към остойностяване по реда на §3 от този член. Тази поредност според жалбоподателя не е спазена в процесното решение, тъй като от самото решение се установявало, че има налични декларирани вносове на сходни стоки на територията на ЕС и страната /с оглед посоченото, че митническата стойност на стоките запазва тенденцията да е близка до тази на сходни стоки в останалите държави – членки/. При това жалбоподателят поддържа, че на практика е налице необоснованост на изводите на ответника, тъй като се твърди занижена основа на вноса на стоките с оглед средностатистическата стойност на сходни стоки В ЕС и България, като едновременно с това в решението се поддържа и, че липсвали вносове на сходни стоки по смисъла на чл.74, §2, точка „б“ от МК. Аргументира се и, че остава неясно защо митническият орган е започнал процедура по определянето на митническата основа по чл.74, §3 от МК, след като на митническите органи са представени фактури и платежни документи за цената на вноса, като от друга страна не са правени проверки в счетоводството на вносителя досежно платената или подлежащата на плащане цена. Неправилно според жалбоподателя е приложен чл.140, §1 от Регламента за прилагане. В това отношение се поддържа и, че дружеството не е уведомено надлежно за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническата администрация и въз основа на които е изискана обосновка на договорената стойност, вписана в декларацията. Така развитите аргументи се поддържат от процесуалния представител на дружеството и в открито съдебно заседание. Извън това, с оглед на събраните по делото доказателства, в представената писмена защита се сочат допълнителни аргументи за незаконосъобразност на процесното решение, които са следните , а именно: констатирани са други вносове на стоки с идентични кодове по ТАРИК от трети лица и със същия произход, при което не са били изчерпани възможностите за определяне на стойността по чл.74, §2, букви а/ до г/ включително; не е изследвано изобщо наличието на сходни стоки, а е преминато направо към определяне на митническа стойност по реда на чл.74, §3 от МКС, което противоречи на субсидиарното прилагане на тези последователно разписини разпоредби; неправилно в решението се твърдяло, че стойността на процесните стоки на килограм била по-нинска от стойността на сходни стоки, въведени на територията на Съюза и, че декларираната стойност била необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност, което обосновавало съмненията, позволяващи да се премине към резервните способи за определянето на митническата стойност на вноса. След като митницата твърди, че има данни за стойност на сходни стоки, следвало е да приложи метода по чл.74, §2 буква „б“ от Регламента, а да не преминава към прилагането на §3, като от друга страна посочената средностатистическа стойност не е изследвана от митницата, като няма и данни за нея, тъй като няма данни как е определена и на база на кои вносове се базира това определяне. В писмената защита се обобщава и, че приложената от ответника разпоредба на МКС е последната възможност за определяне на митническата стойност, като непосочването на конкретни доводи и обстоятелства, които да обосновават невъзможността за прилагането на другите предвидени методи на остойностяване води и до формалната незаконосъобразност на процесното решение. Най – сетне в това отношение се поддържа и, че няма анализ на наличните вносове по представените декларации, което само по себе си е основание за отмяна на акта при липса на изборност досежно метода на остойностяване. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.

Ответникът, директорът на

Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /митническият орган за лаконичност/, чрез представителя си отрича основателността на жалбата.

Претендира направени разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Процесното решение /л.15-21 от делото/ е връчено на дружеството жалбоподател на 10.03.2020 година /чрез връчването на писмо №32-74872/9.03.2020 г., което е придружено от екземпляр от решението. Съответно, жалбата е подадена чрез ответника на 24.03.2020 г./което се установява от положения върху нея щемпел с дата на подаването и/, при което е спазен преслузивния срок по чл.149 от АПК.

Решението е неблагоприятно за жалбоподателя, поради което той е легитимиран да го оспори.

По същество жалбата е основателна.

Както съдът отбеляза, с решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, ответникът: 1. отказва да приеме митническата стойност, декларирана от дружеството в декларация MRN

19BG002002020711R8 от

4.12.2019 г.; 2. определя митническа стойност на стоката „покривала за легла с пълнеж 100 % полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие – 27 804 комплекта“ по тази декларация в размер от по 6,78 лева за брой, като коригира декларираната в декларацията митническа и статистическа стойности и метода за определянето и; 3. определя задължение върху статистическата стойност, която е и митническа такава в размер от 22 621, 33 лв. За мито и 42 448, 72 лева за ДДС, като установява за доплащане мито от 16 425,60 лв. И ДДС от 30 661, 13 лв.

За да разпореди този правен резултат чрез оспорения акт, ответникът приема, че определената по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)

№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Основният регламент за лаконичност/ митническа стойност на декларираните в посочената по-горе декларация стоки е невярна, а тази стойност не може да бъде определена по реда, предвиден в разпоредбите от чл.70 до чл.74,§2, буква г/ от този Регламент, като тази стойност следва да се определи по реда и при условията на чл.70, §3 от него.

При това в решението ответникът се позовава на членове от 1 до 6 от Споразумението за прилагане на чл.VII от

Общото споразумение за митата и търговията включително, при гъвкавото им прилагане, което да съответства на целите по ал.7. При тези съждения е посочено, че следва митническата стойност да е от 6, 75 лв. за брой.

Върху тази стойност са определени и сборовете за мито и ДДС.

За да приеме, че декларираната митническа стойност не е меродавна, ответникът сочи, че са налице необичайно ниски цени на декларираните стоки, сравнени със средностатистическата митническа стойност, което е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната стойност. Не са кредитирани дадените обяснения и представените от дружеството доказателства за декларираната митническа стойност /проформа фактура, извлечение за разплащане чрез SWIFT - Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication, три търговски фактури, една от които е за процесния внос/, без обаче да се оспори автентичността им. Отбелязано е, че при анализ на митническа стойност на стоки с код като кода на процесния внос, които са внесени от Китай за 2016-2018 г. е констатирано, че за 1 килограм от декларираните стоки цената е по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави-членки за наблюдавания тригодишен период с тенденция за нарастване, както и от средностатистическата стойност за ЕС за един килограм. Прието е, че процесната стока има стойност за 1 килограм от 2,46 лв., а средностатистическата стойност, изчислена на база на вноса във всички държави – членки е 6,32 евро за килограм за 2016 година, 6,17 евро за килограм за 20171 и 2018 години или съответно тяхната левова равностойност. С тези обстоятелства е обосновано съмнението за достоверността на декларираната митническа стойност на стоките, като е налице позоваване на решение по дело С-291/15 на СЕС.

Видно от правните мотиви на оспореното решение, приет е за неприложим метода по чл.74, §2, буква а/ от Основният Регламент, понеже за периода 04.06-04.12.2019 г. били регистрирани само четири записа на внос на стоки със същия тарифен код и същото описание, от същия изпращач към същия вносител и на същите стойности. Прието е, че е неприложима и разпоредбата на чл.74, §2, буква б/ от Основният Регламент. В това отношение е посочено, че за приблизително същият период не са установени декларирани стойности по реда на чл.70 от Регламента за сходни стоки /по смисъла на чл.1, §2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение за лаконичност/. Допълнено е, че при прилагането на чл.141 от Регламента за изпълнение цената на сделката за сходни стоки трябва да е определи посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество, а когато не може да се открие подобна продажба, се използва стойността на сделките със сходни стоки, продадени на различно търговско равнище и/или количество, като се прави корекция предвид разликите в разходите между внесените стоки и съответните сходни стоки с оглед транспорта и разстоянията при транспортиране. Отбелязано е, че взетата при проверката мостра се различава от описанието за нея по митническа декларация, при което не е възможно и не следвало да се прилагат методите за идентичност или сходност на стоките. Обосновано е и неприлагането на третия метод, разписан в разпоредбата на чл.74, §2, буква в/ от Основният Регламент. В това отношение е посочено, че за определяне на митническа стойност по този метод е необходима информация за цената, на която внесените идентични или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се определя, като липсвала база за сравнение за единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най – голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, понеже не са налице идентични или сходни стоки – предмет на вноса. Обосновано е и неприлагането на чл.74, §2, буква г/ от Основния Регламент. Посочено е, че за прилагането на този метод освен сведенията, незабавно достъпни в страната на вноса /в случая България/, се налага разглеждането на производствени разходи за остойностяваните стоки, както и други сведения, които се получават извън страната на вноса, а производителят не попадал в юрисдикцията на органите по страната на вноса и липсвала информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд и прочие.

Разпечатката съдържа 29 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42a3f513-53da-4208-add6-788bebf78d89