Определение № 1526 от 10.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. Варна, 10.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Частно наказателно дело № 20263110203582 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.213, ал.4 от НПК.

Н а 05.08.26г. пред ВРС е била депозирана жалба от И. В. Д., чрез адв.М. Л. от САК, срещу Постановление от 28.07.2026г. на прокурор Р.Л. от Окръжна прокуратура-Варна по преписка №*** по описа на ВОП, с което е потвърдено Постановление о т 08.07.26г . на прокурор Недко Недков от Районна прокуратура-Варна за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка №365000-23766/2026г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна /преписка №5079/2026г. по описа на РП-Варна/.

Жалбоподателят счита постановлението от 28.07.2026г. на прокурор от ОП-Варна за незаконосъобразно, необосновано, вътрешно протИ.речИ. и съставено при фрапантна липса на правна логика и лингвистичен анализ.

Навежда следните основания за отмЯ. на посоченото постановление: извършено системно лингвистично и правно подменяне на понятията; необоснованост и абсурдност на прокурорските разсъждения относно чл.282 от НК; липса на всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата. Прави искане за отмЯ. на постановлението от 28.07.2026г. на прокурор Р.Л. от ОП-Варна и за връщане на преписката на РП-Варна със задължителни указания за правилното прилагане на закона.

При преценката на процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното: Според разпоредбата на чл.213, ал.1 от НПК постановлението, с което прокурорът отказва да образува досъдебно производство, подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура .

Четвъртата алинея на цитираната норма предвижда, че потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс , както и за 1 други, изчерпателно посочени в нормата престъпления, подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7дневен срок от получаване на преписа.

При тази нормативна уредба на обжалване подлежи потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство, а не постановлението, с което последното е потвърдено. В случая аргументите в жалбата са насочени срещу постановлението от 28.07.2026г. на прокурор Р.Л. от ОП-Варна и е направено искане за отмЯ. на последното. С оглед обаче посочването в заглавната част, че жалбата е срещу отказ за образуване на наказателно производство, съдът приема, че е надлежно сезиран с искане за проверка на обосноваността и законосъобразността на Постановление от 08.07.26г. на прокурор Недко Недков от Районна прокуратура-Варна за отказ от образуване на досъдебно производство.

За да е допустимо разглеждането на жалбата от съда, е необходимо на първо място постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да е било обжалвано пред по-горестоящата прокуратура и съответнопотвърдено. На съдебен контрол подлежи едва потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В случая обжалваното постановление е било потвърдено с Постановление от 28.07.2026г. на прокурор Р.Л. от Окръжна прокуратура-Варна по преписка №*** по описа на ВОП, при което първата предпоставка за допустимост на жалбата е налице.

За да разполага съдът с правомощие да разгледа жалбата следва и обжалваното постановление да касае тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК или да е едно от изброените в чл.213, ал.4 от НПК престъпни деяния.

Преценката за допустимостта на жалбата съдът следва да извърши, като изхожда от обстоятелствената част на постановлението на прокурора, в което е обективирана проверката за съответното престъпление. В случая преписката е водена с оглед сигнал за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК и именно този престъпен състав е коментиран в обжалваното постановление. За това престъпно деяние е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и същото се явява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Следователно жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол.

На следващо място, жалбата е подадена от легитимирано за целта лице, доколкото преписка №365000-23766/2026г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна е образувана по повод подаден сигнал от И. В. Д., при което същият се явява лице, направило съобщението по смисъла на чл.213, ал.1 от НПК. Видно от приложената като л.21 от преписка №3611/2026г. по описа на ОП-Варна разпечатка, копие от постановлението от 28.07.2026г. на прокурор от ОП-Варна е постъпило на ел. поща на жалбоподателя на 29.07.2026г., при което съдът приема жалбата за подадена в срок и за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

2

Преписка на ВРП №5079/26г. по описа на ВРП е образувана по сигнал на жалбоподателя Д., съдържащ твърдения за евентуално осъществено от Е.

Т. В. от гр.Варна престъпление по чл.286, ал.1 от НК. С Постановление от 08.07.26г . на Районна прокуратура-Варна е отказано образуването на досъдебно производство, с оглед формиран извод, че съставът на посоченото престъпление не е осъществен от субективна страна.

От приложените по делото доказателствени материали се установява от фактическа страна следното:

През 2017г. жалбоподателят Д. и лицето Н.Ж.В. заживели на семейни начала, като на 25.02.2021г. се родило детето им-Я. Д.а. Малко по-късно родителите се разделили, като майката се установила с дъщеря си в гр.Варна, а жалбоподателят останал да живее в гр.София. Във връзка с упражняването на родителските права и режимът на лични контакти с детето били образувани няколко съдебни производства, по които родителите били страни.

През м.юни 2024г. детето Я. Д.а било прието и записано в Детска градина №*** в гр.Варна, директор на която била Е. Т. В.. При записването майката представила заверени преписи от съдебни решения, по силата на които упражняването на родителските права било възложено на нея, а на бащата бил определен режим на лични отношения.

На 02.10.2025г. на електронната поща на детската градина било получено писмо, към което бил прикачен документ, подписан от името на И.

Д. с КЕП. Същият съдържал искане на жалбоподателя да бъде предоставена информация за дните, през които Я. Д.а е посещавала детска градина, като данните следвало да бъдат осигурени не по-късно от 06.10.2025г. Малко покъсно жалб.Д. позвънил на служебния телефон на В. и поискал информацията да му бъде предоставена на 03.10.2025г., когато щял да се намира в гр.Варна, като обяснил, че същата му е необходима за представяне по съдебно производство. В. преценила, че исканата информация излиза извън обхвата на данните, които има право да предостави, както и че липсва възможност да установи самоличността на лицето, направило искането. Поради това тя отправила запитване до директора на Дирекция „Образование и младежки дейности“ при Община Варна, в което молела да бъде уведомена дали има правото да изготви и подпише документ, в който да отрази исканата от Д. информация, касаеща детето Я. Д.а. На запитването било отговорено, че след като се иска информация във връзка с водено съдебно производство, такава следва да бъде предоставена след представяне на съответно съдебно удостоверение. В. изпратила на Д. писмен отговор в този смисъл, но малко покъсно жалбоподателят отново й позвънил и на висок тон й заявил, че ще претърпи санкции поради отказа си да предостави исканата информация, както и че срещу нея ще бъдат предприети репресивни действия.

На 10.10.2025г. на електронната поща на детската градина постъпил документ, озаглавен „Покана за доброволно изпълнение“, от името на И. Д., чрез адв.М. Л., с който се претендирало заплащането от страна на В. на 3 жалбоподателя на сумата от 1077,00 лева за неимуществени вреди, причинени му в резултат на отказа да бъде предоставена информацията, касаеща детето Я., както и сумата от 1,63 лева-обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 07.10.2025г. Била посочена банкова сметка с титуляр-И. Д., като бил определен 7-дневен срок за плащане, считано от 10.10.2025г. В поканата се съдържало предупреждение, че при липса на плащане в указания срок претенцията ще бъде предявена по съдебен ред, както и че ще бъдат сезирани РП-Варна за извършено от В. престъпление по служба, Община Варна, МОН и РУО-Варна- за извършено дисциплинарно нарушение, и КЗДза осъществена дискриминация. Заявявало се и намерение да бъде уведомена обществеността за неправомерните й действия. В. останала силно учудена и притеснена от съдържанието на поканата, като подготвила писмен отговор, в който отказвала да уважи претенцията, която считала за изцяло неоснователна. Същата освен това препратила поканата на майката на детето, която също силно се изненадала и споделила, че подобна ситуация е имало и в детската ясла, посещавана в предходен период от дъщеря й.

На 20.10.2025г. били получени две нови покани за плащане на обезщетения- едната от името на жалб. Д., а другата- от името на М. Л., съдържащи твърдения за претърпени от тях неимуществени вреди, в резултат от поведението на В.. Последвали и искания за предоставяне на информация, свързана с управлението на детската градина, по реда на ЗДОИ и сигнал до КЗЛД, излагащ твърдения за неправомерно разгласяване на лични данни от страна на В..

Последната счела, че срещу нея се оказват персонален тормоз и неправомерна принуда, предприети с неясна цел. Поради това на 15.10.2025г., чрез адв.Б.С. от ВАК, подала до Районна прокуратура-Варна сигнал, в който описала предприетите спрямо нея действия от страна на жалбоподателя и на неговия представител. В сигнала В. заявила, че е смутена и притеснена от насочените срещу нея претенции за заплащане на суми, без да е извършила вменените й простъпки, като изразила възмущение, че длъжностно лице бива изнудвано по такъв начин. Молела да се извърши проверка дали е законосъобразно да бъде изнудвана за плащане на парични суми и да бъде заплашвана, без да е дала основания за това.

По повод подадения от В. сигнал била образувана преписка №15920/2025г. по описа на ВРП. Била извършена проверка на изложените в сигнала обстоятелства, след приключването на която с Постановление от 08.12.2025г. на прокурор от ВРП било отказано образуването на досъдебно производство, с оглед извършена преценка, че не са налични данни за извършено от И. Д. престъпление от общ характер, в частност такова по чл.144, ал.2, ал.3 или чл.143, ал.1 или чл.213а, ал.1 от НК. В постановлението се посочвало, че за осъществяването на състава на деяние по чл.143, ал.1 от НК е необходимо да е реализирано заплашване с протИ.правни действия, а предупреждението, че ще се предприемат правни стъпки, няма такъв характер.

4

От своя страна, на 31.03.2026г. жалбоподателят подал сигнал до Районна прокуратура-Варна, в който изразил становище, че Е. В. е депозирала сигнала срещу него, съзнавайки, че той не е извършил престъпление, единствено с цел да го увреди. Отправил молба да се извърши разследване и да се направи преценка за евентуалното наличие на престъпление от общ характер и конкретно- такова по чл.286, ал.1 от НК.

След извършването на съответна проверка, наблюдаващият прокурор при РП-Варна се произнесъл с обжалваното постановление, с което отказал образуването на досъдебно производство, поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.286, ал.1 от НК от страна на Е. В..

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира крайните наказателно-правни изводи на прокурора за правилни и законосъобразни.

Престъплението по чл.286, ал.1 от НК- „н абедяване“, се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. За осъществяването му е необходимо съобщаването за извършване на престъпление да е пред "надлежен орган", да е установено от доказателствата по делото не само че набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е извършил, но и че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил. "Надлежните органи" на властта при престъплението "набедяване" са тези, които имат правомощията да образуват (започнат) наказателно преследване - органите на досъдебното производство, прокурорските и съдебните органи. Престъплението се осъществява не чрез посочване на правна квалификация, а чрез навеждане на фактически твърдения за дадени обстоятелства, които са неверни и които съдържат признаците на конкретно престъпление, извършено от дадено лице.