Акт от 14.06.2017, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. Русе,14.06.2017 г.

Административен съд Русе, 4-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 76 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Постъпила е касационна частна жалба вх. № 398 от 11.02.2015г. на Директор Дирекция „УТКС” и Главен архитект на Община Русе – арх. Б., депозирана чрез процесуален представител старши юрисконсулт Н.Г., в качеството й на ответник по делото за изменение на определение № 16 от 03.02.2015г. по адм.д.№76/2014г. на АС Русе, в частта за разноските на основание чл. 143, ал.4 АПК. Касационната жалба е адресирана до ВАС, поради което същия с Определение № 5708/19.05.2015 г. V отд., по Адм.Д № 4959/2015 г. прекратява производството по делото и изпраща частната жалба на АС Русе за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

Насрещната страна с възражение вх.№ 478/19.02.2015 г., в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, взема становище за недопустимост на жалбата.

В проведеното по делото производство процесуалният представител на ответника своевременно е поискал присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Доколкото в постановеното определение е налице произнасяне на съда по въпроса за разноските, то не се касае за хипотеза на допълване на определението, а за неговото изменение.

Съдът намира касационната жалба за изменение на определението за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество е основателна.

Видно от определение № 16/03.02.2015 г. по настоящето дело съдът се е произнесъл в мотивите си по направеното искане за присъждане на разноски.

Във връзка с отхвърляне на оспорването, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал.3 и ал.4 АПК във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати по сметка на Община Русе разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й действаща към момента на приключване на устните състезания - 25.04.2014 г.) - 300 лева. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Изменението на Наредба № 1/9.07.2004 г. от 28.03.2014 г., обнародвано в ДВ, бр. 28/2014 г., с което значително са увеличени размерите на адвокатските възнаграждения действа занапред (ex nunc). Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК).

Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, респ. юрисконсулт. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че отговорността за разноски има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е изрично уредено в чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК не урежда изчерпателно всички възможни хипотези на отговорността за разноските в съдебно-административното производство, посочената разпоредба от ГПК намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, тоест разноски се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при защита от юрисконсулт. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г.

При тези обстоятелства искането се явява основателно.

С оглед на това, съдът намира, че са налице доказателства за пълното заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се уважи изцяло, като се присъди в полза на ответната страна сумата в размер още 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 143, ал. 3 и ал.4 от АПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение

№16 от 03.02.2015г. по адм.д.№76/14г. на АС Русе в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА С.С.И.

*** да заплати на Община Русе сумата в размер на още 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в

7-дневен срок от съобщението му на страните.

СЪДИЯ: