Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7430 от 22.06.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1161/2026
Вид
Решение № 7430
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Любомира Несторова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7430

Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180701161 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. И. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GРАМ -1786860 от 07.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Пазарджик, ОД на МВР-Пловдив,с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за необоснована, незаконосъобразна и недопустима, като излага подробни съображения. Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноски по делото. В съдебно заседание, процесуалният представител - адв. П. поддържа жалбата и претендира съдебни разноски, съгласно представен списък на същите.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5044168 от 07.04.2026г.

Установено е, че на 07.04.2026 г., около 16.40 часа, в [населено място], [улица], № 38 с посока на движение от [улица]към [улица]П. И. К. управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № [рег. номер], собственост на ОТП Лизинг“ ЕООД, като извършва следното нарушение : управлява МПС по път отворен за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред- прекратена регистрация по чл. 145 ал.15 от ЗДвП на 11.12.2025г.-непререгистрирано МПС след договор за покупко-продажба. В АУАН е посочено, че е нарушен чл. 140 ал.1, пр.1 от ЗДвП.

На 07.04.2026 г. е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "з" гг) е наложена на П. И. К. с [ЕГН], принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

С административната преписка е представена и заповед за компетентност на органа, издал оспорената заповед: Заповед №312з-2296/11.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На основание законовата делегация на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от ОДМВР-Пазарджик, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Сред тях са и младши автоконтрольорите при сектор „ПП“-Пазарджик. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква "з" гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "з", гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът К. управлява МПС, което е с прекратена регистрация от по чл.145, ал.15 от ЗДвП на 11.12.2025г.

Следва да се посочи, че в чл. 145 от ЗДвП не съдържа ал.15.

Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.

При това по делото липсват доказателства за уведомяване на собственика на МПС за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, считано от 11.12.2025г.

От представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – свидетелство за регистрация първа и втора част с № ********* се установи, че на 14.04.2026г. е регистрирано процесното МПС.

Следователно веднага след издаването на процесната заповед е регистрирано процесното МПС.

При проверката на ЗППАМ за съответствие с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил, т. е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, което е собственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Макар, че от издателя на заповедта неправилно е посочена норма, която не съществува, а именно чл.145, ал.15.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. От страна на административния орган не се твърди, че собственикът е бил уведомен за служебната дерегистрация на лекия автомобил, за да се предположи обосновано, че водачът на такъв автомобил също е знаел, че не е регистриран по надлежния ред. Поради това държавната принуда по отношение и на жалбоподателя, се явява непропорционална, доколкото процесното МПС не е негова собственост.

С оглед гореизложеното няма надлежно приложени доказателства, че са налице основанията за извършено нарушение от категорията на посочените в разпоредбата чл. 171, т. 1, б. з)гг) ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 ЗДвП, което означава, че на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на административния акт, довели до засягане правото му на защита.

Предвид горното не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, нито същата е в съответствие с преследваната от закона цел.

С оглед изложеното, настоящият състав намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 5,11 евро – платена държавна такса и 250 евро – изплатено адвокатско възнаграждение или общо в размер на 255.11 евро. Претендираното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ -1786860 от 07.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Пазарджик, ОД на МВР-Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив да заплати на П. И. К. с [ЕГН], сумата в размер на 255.11 евро ( двеста петдесет и пет евро.11 евроцента), представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�