Решение № 22742 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22742 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110115666 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „.„ ЕАД срещу Д. Х. Д. по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 377 лева, формирана като сбор от следните суми: сумата от 79,73 лева представляваща общ размер на неизплатена цена на мобилни услуги, доставени от ищеца по договори, а именно по Договор за мобилни услуга № . от 12.02.2021 г., изм. с Допълнително споразумение № . от 07.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер . – сума в размер на 45,82 лева и по Договор за мобилни услуги № . от 08.03.2021 г. за номер . – 33,91 лева, и сумата от 297,27 лева, представляваща общ размер на неустойка за предсрочно прекратяване на договори, а именно за прекратяване на договор за мобилни услуги № ./08.03.2021 г. за мобилен номер . – неустойка в размер на 92,03 лева, за прекратяване Договор за мобилни услуга № . от 12.02.2021 г., изм. с Допълнително споразумение № . от 07.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер . – неустойка в размер на 113,63 лева и за прекратяване на Договор за мобилни услуги № . от 08.03.2021 г. за номер . – 91,61 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № . г., по описа на СРС, 138-ми състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение между него и ответника по сключени Договора за мобилни услуги № . от 12.02.2021 г. за клиентски номер . със стандартна месечна абонамента такса в размер на 34,99 лева с вкл. ДДС и промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лева с вкл. ДДС; Заявление за смяна на номер № . от 12.02.2021 г., съгласно което мобилен номер . е заменен с нов ., за който продължават да се прилагат условията по посочения по-горе договор; Договор за мобилни услуги № . от 1

08.03.2021 г. за мобилен номер . със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 34,99 лева с вкл. ДДС и промоционална в размер на 30,99 лева; Заявление за смяна на номер № . от 08.03.2021 г., съгласно което мобилен номер . е заменен с номер ., за който продължават да се прилагат уговорените условия; Договор за мобилни услуги № . от 08.03.2021 г. за мобилен номер . със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 34,99 лева с вкл.

ДДС и промоционална в размер на 30,99 лева с вкл. ДДС; Заявление за смяна на номер №624370433 от 08.03.2021 г., съгласно което мобилен номер . е заменен с мобилен номер ., за който продължават да се прилагат условията на договора, както и по Допълнително споразумение № . от 07.04.2021 г. към договор за мобилни услуги. Поддържа, че ответникът не изпълнил своите задължения за заплащане на дължимите по договорите суми, поради което договорите били прекратени едностранно от мобилния оператор по вина на абоната, като била начислена неустойка по всеки от договорите за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни такси, към която сума се прибавял и сбор от отстъпката в абонаментния план до края на срока по договора. Сочи, че неустойката по всеки от договорите е начислена на основание т. 11 от тях. Твърди, че след прекратяване на договорите са издадени фактури за заплащане на претендираната неустойка, като са издадени фактури и за ползваните мобилни услуги, но дължимите суми останали незаплатени. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че ищецът не е упражнил надлежно правото си предсрочно да прекрати договорите, поради което не е възникнало и вземането за неустойка като последица от предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя. Оспорва клаузата, в която е уговорена процесната неустойка като нищожна и неравноправна. Сочи, че в полза на потребителя не е уговорена клауза за заплащане на неустойка от страна на мобилния оператор при прекратяване на договора по негова вина, поради което уговорените неустойки имат неравноправен характер, като освен това излизат от присъщите и обезпечителна и обезщетителна функция. Поддържа, че мобилният оператор се е възползвал от положението си на икономически по-силната страна, която има възможност на повлияе върху правата и задълженията на страните, поради което поддържа, че уговорените клаузи са неравноправни.

Допълва, че с оглед размера на уговорената неустойка, а именно три неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор цели да получи имуществена облага от насрещната страна, която ще получи и ако договорът не беше прекретен, но без да предоставя ползването на услуги, поради което поддържа, че уговорената неустойка излиза извън присъщите и функции и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор. На отделно основание сочи и, че същата се явява необосновано висока, като самата клауза не е индивидуално уговорена, поради което е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и не следва да се прилага. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено 2 от правна и фактическа следното:

По предявените по реда на чл. 422 от ГПК исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

При съобразяване на нормата на чл. 154 от ГПК по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на процесните договори за мобилни услуги с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси и че е изпълнявал задълженията си по договора – предоставяне на мобилни услуги.

Обстоятелството, че между страните е съществувало облигационно отношение по посочените от ищеца договори за мобилни услуги не се оспорва от ответника. Това обстоятелство се установява и от приетите като доказателство по делото договори, носещи подписа на ответника, неоспорени от него.

По силата на договор за мобилни услуги от 12.02.2021г за телефонен номер +. със срок от 24 месеца, ответникът се е задължил да заплаща за предоставените му във връзка с ползването на цитирания телефонен номер абонаментна такса в размер на 30.99 лева на месец за първоначалния срок на договора и съответно такса в размер на 34.99 лева след изтичане на срока на договора. По отношение на така сключения между страните договор видно от приложеното заявление за смяна на номер от 12.02.2021г е уговорена промяна, съгласно която условията по сключения договор следва да се прилага не за мобилен номер +., а за мобилен номер +.. Към този договор е сключено и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 07.04.2021г. Съгласно това споразумение страните са се съгласили месечната абонаментна такса за мобилен номер +. да стане 36.99 лева до края на срока на договора и 41.99 лева след изтичане на срока на договора. От 07.04.2021г. по отношение на мобилен номер +. от ответника е било подадено заявление за активиране на услуга, съгласно което към предоставените на ответника услуги е добавена и услугата „Онлайн защита в мобилната мрежа“ срещу заплащането на месечна такса в размер на 1.20 лева при дължима за първите 3 месеца такса 0 лева.

От ответника е бил сключен на 08.03.2021г. с ищцовото дружество и договор за мобилни услуги за мобилен номер +. за срок от 24 месеца с дължима абонаментна такса от 30.99 лева на месец за първоначалния срок на договора и съответно такса в размер на 34.99 лева след изтичане на срока на договора. На същата дата – 08.03.2021г. е била извършена и промяна на мобилния номер по този договор въз основа на заявление за смяна на номера, с което мобилен номер +. е променен на мобилен номер +..

Страните по делото са били обвързани и с трети договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.03.2021г. за мобилен номер +., като на същата дата е била извършена смяна на номера. Видно от заявлението мобилен номер +. е заменен с мобилен номер +., като уговорената месечна абонаментна такса е в размер на 30.99 лева на месец за първоначалния срок на договора и съответно такса в размер на 34.99 лева след изтичане на срока на договора.

По силата на така посочените договори за мобилни услуги ищецът се е задължил да 3 предоставя на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи на ищеца срещу насрещното задължение на ответника да заплаща ежемесечно цената на ползваните услуги при месечна абонаментна такса съгласно посоченото във всеки един от договорите съобразно избрания от ответника план.

Съгласно приложените към договорите Приложения – ценова листа за абонаментни планове за частно лица, идентични за всички сключени между страните договори, при надвишаване на включените за съответния абонаментен план разговори, кратки съобщения и мобилни данни, ответникът се е задължил да заплаща и изходящи гласови повиквания към всички мобилни и фиксирани мрежи в страната, при цена на изходящо гласово повикване към всички мобилни и фиксирани мрежи в страната след изчерпване на минутите, включени в месечната абонаментна такса в зависимост от избрания абонаментен план. Съгласно уговореното, процесните договори са сключени при общи условия, за които ответникът е декларирал, че е запознат с тях и съгласен да спазва.

Ответникът не е оспорил положените от негово име подписи върху представените договори, поради което съдът приема, че наличието на валидно възникнало правоотношение за предоставяне на мобилни услуги между ищцовото дружество и ответника по всеки един от процесните договори и измененият им е установено при условията на пълно и главно доказване.

В заповедното производство от страна на ищеца са били приложени и общите условия на дружеството относими към процесните договори. Съгласно чл. 98 и следващите от тези общи условия е предвидена възможност договор за предоставяне на мобилни услуги да бъде прекратен от потребителя чрез подаване на завяление за пренос на мобилен номер от мрежата на ищеца в качеството му на даряващ вмрежата на друг мобилен оператор в качеството му на приемащ. Посочено е, че няма ограничения на броя на мобилните номера, за които може да се подаде едно общо заявление за пренос.

По делото от ищеца са представени и две заявления за пренос на национално значими номера при смяна на доставчика на мобилната услуга, отправени от Д. Д. до „.“ ЕАД.

Съгласно първото заявление от 30.11.2024г ответникът изрично е пожелал договорът, по силата на който са му предоставяни мобили услуги, сключен с даряващия доставчик да бъде прекратен по отношение на мобилни номера +. и +.. На 01.11.2021г е подадено второто заявление за пренос този път на мобилен номер +. от мрежата на ищеца към мрежата на „.“ ЕАД.

С оглед така представените заявление за пренос и изрично обективираните в тях изявления за прекратяване на договорите за процесните три номера, направени от ответника, настоящият състав намира за неоснователно възражението релевирано в отговора на исковата молба, че договорите не са били надлежно прекратени. Напротив, в случая изявлението за прекратяване е направено в надлежната писмена форма от името на потребителя, доколкото не е оспорен подписа, положен в заявленията, отправено е до ищеца, поради което следва да се приеме, че същото е породило действие. В случая не се касае за автоматично прекратяване на договорите. Ето защо настоящият състав приема, че след 4 подаване на заявлението за пренос процесните договори са били прекратени с едностранно писмено изявление от ответника, поради което същият дължи заплащане на потребените до момента на прекъсване на договорната връзка между страните, услуги и абонаментни такси.

За установяване на вземанията си ищецът е представил по делото и фактури, ведно с приложенията към тях относно общото потребление (л.34-37 от делото). Действително представените фактури, едностранно издадени от кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ изгоден за неговия издател факт и не се ползва с материална доказателствена сила, но задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса е поето със сключването на договора за мобилни услуги без значение на обема на предоставените услуги, т.е. на потребителя е предоставена възможност да ползва мобилните услуги по всеки един от договорите, но единствено от него зависи дали ще използва предоставените му услуги или не – дали ще провежда разговори, ще изпраща SMS или ще ползва мобилни данни. Задължението за заплащане на месечните абонаментни такси не възниква въз основа на издадените фактури, а възниква въз основа на сключения договор.