Решение № 703 от 25.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110110014 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова претенция от Б. А. Ч., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Т., бл.**, вх.**, ет.**, ап.** срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район И., ул. „Н.“ № **, ет.**, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Б. А. Ч., ЕГН ********** не дължи на „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1414,85 евро /2767,20 лева/, представляваща такса динамично плащане, предвидена в чл.9, ал.2 от договор за кредит с номер ***********, сключен между Б. А. Ч., ЕГН ********** и „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ********* на 29.11.2024 г., на основание чл. 124 ГПК

В исковата си молба, ищецът твърди, че на 29.11.2024 г. е сключил договор за кредит с номер ***********, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 3000 лева, който се е задължил да я върне в срок до 20.11.2026 г., на 24 месечни вноски, всяка в размер на по 199.07 лева, включваща главница и лихва. Договореният годишен лихвен процент е 49.37%, а годишния процент на разходите 64.67%. В чл. 9, ал.1 от договора е предвидено, че Ч. дължи парична сума за „Бързо разглеждане на искането, при условията на т.7.3 от раздел 5 на ОУ. Твърди, че е заявил бързо разглеждане, с оглед на което дължи сумата от 1844.64 лева. В чл. 9, ал.2 от договора е предвидено заплащането на такса за „Динамично плащане при условията на т.7.4 от раздел 5 на ОУ“. Твърди, че е заявил използването на услуга динамично плащане, с оглед на което дължи такса от 2767.20 лева. Дължимите суми, разписани в чл.9 от договора са съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план. В чл. 9, ал.3 е посочено, че общо дължимото по кредита е в размер на 9389,52 лева. Прави възражение за 1 нищожност на договора, поради нарушаване на добрите нрави, с оглед вмененото му задължение да заплати сумите за бързо разглеждане и за динамично плащане, разписани в чл.9 от договора. Таксата за динамично плащане не представлява такса или комисионна за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Клаузата, регламентираща заплащането на допълнителната услуга за динамично плащане противоречи на добрите нрави.

Счита, че клаузата на чл.9 от договора е нищожна поради противоречието й със закона, тъй като не представляват такса или комисионна за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ЗПК. Тези суми, разписани в чл.9 представляват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита, че в ГПР следва да се включат паричните суми за бързо разглеждане и за динамично плащане, доколкото са начислени на равни части и съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. Счита, че е налице разминаване между действителния и посочения, в договора, ГПР. Поради това прави възражение, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което следва да върне единствено чистата стойност на кредита.

Твърди, че е заплатил сумата от 3007.59 лева, за периода от 19.12.2024 г. до 21.07.2025 г. като счита, че така е погасил дължимата главница. Твърди, че не дължи сумата, предвидена за възнаграждение за допълнителната услуга динамично плащане в размер на 2767.20 лева. Моли за уважаване на исковата претенция.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърди, че действително е сключен договор за кредит между страните № 500079840 на 29.11.2024 г. като същият отговаря на действащото законодателство. Счита, че липсва неравноправност на клаузите на договора като се позовава на индивидуално договаряне, тъй като общите условия са залегнали в самия договор и ищецът предварително се е запознал с тях.

Твърди, че ГПР е 64.67% като същата не е заблуждаваща, тъй като в договора са посочени всички параметри на същия и техните суми. Твърди, че договорът е съобразен с действащото законодателство. Ясно са описани и сумите, които се дължат относно допълнително поисканите услуги за бързо разглеждане и динамично плащане. Същите не са условия за предоставяне на кредита.

Същите не са свързани с усвояването и управлението на кредита. Счита, че не са налице основанията за недействителност на договора. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на процесуалния представител на ищеца.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че между страните Б. А. Ч., ЕГН ********** и „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за кредит с номер *********** на 29.11.2024 г.; че предоставената в заем сума е в размер на 3000 лева, която 2 следва да се върне до 20.11.2026 г. на 24 равни погасителни вноски; че договорения ГЛП е 49.37%, а ГПР е в размер на 64.67%; че в чл.9 от договора е предвидена възможността за бързо разглеждане на искането, за което се дължи възнаграждение в размер на 1844.64 лева, както и допълнителна услуга „динамично плащане по кредита“, за което се дължи възнаграждение в размер на 2767,20 лева; че по договора са заявени двете допълнителни услуги бързо разглеждане и динамично плащане като общо дължимата сума по кредита е в размер на 9389.52 лева; че Ч. е заплатил за периода от 19.12.2024 г. до 21.07.2025 г. сумата от 3007.59 лева;

Като писмени доказателство по делото е приет договор за кредит от 29.11.2024 г. В чл.9, ал.2 от същия е посочено, че при кандидатстването си кредит кредитополучател изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия.

Паричната сума за Динамично плащане по Кредита е в размер на 2767,20 лева и е дължима на равни части чрез периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Приети като писмени доказателства са Общите условия към договор за потребителски кредит. В чл.7.4 от същите е посочено, че при ползването на тази възможност Кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на Кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящ адрес на Кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да извърши Кредитополучателят редовно плащане, при спазване на условията разписани в чл. 7.4 от Общите условия – кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго уговорено място, при условие, че се намира в квартала по настоящ адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време; в случай, че няма предварителна уговорка с представителя на Кредитора при предходно плащане на вноска, да уведоми Кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ адрес или друго място, не по – късно от един работен ден преди настъпване на падежа като се обади на националния номер на Кредитора; ако желае да извърши плащане на друго място, различно от настоящия адрес, да посочи точен адрес на това място, съобразявайки условието, че мястото следва да се намира в квартала по настоящия му адрес, който е декларирал. В Общите условия е отразено, че заплащането на паричната сума за Динамично плащане се дължи само при усвоен кредит, но не се дължи, ако искането не бъде одобрено. Точният размер на сумата зависи от кредитния продукт, за който се кандидатства като ако желае да ползва и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата сума за осигурената възможност съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.

Съдът следва да разгледа наведените от страна на ищеца възражения за нищожност на клаузата, обективирана в чл. 9, ал.2 от договора като следва да започне от най-обременителното, а именно в настоящия случай нищожност, 3 поради противоречие със закона. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, възражения са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от найтежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липсата на форма. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази норма е императивна, поради което отклонение от същата е недопустимо. Съдът намира, че услугата „динамично плащане“, няма характер на допълнителна такава, по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, доколкото същата е пряко свързана със самото задължение по кредита.

Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване на удостоверения, различни референции и т. н. Уговорената в чл.9, ал.2 от договора услуга – „Динамично плащане“ няма характеристика на допълнителна услуга, а същата е пряко свързана със самото задължение по кредита. Този извод на съда следва от съществената характеристика на услугата - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване и управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по договора. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование, противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му, аргумент от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е доставена, защото това би означавало доставянето да се признае за правно основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на кредита. Така уговорена, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуга, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до нейната нищожност. Освен това възнаграждението за нея се дължи предварително и е включено в погасителния план, като част от месечната вноска.

С оглед гореизложеното клаузата в договора, уреждаща заплащането на такса за услугата „Динамично плащане“ се явява нищожна, на основание чл.

26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че разписаната клауза в чл.9, ал.2 от процесния договор е нищожна поради противоречие със закона.

Твърдението за нищожност на процесната клауза от договора е въведено с възражение, поради което по него съдът следва да се произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част. Когато 4 твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резолютивната част на решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК.

Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност, съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания.

Нормата на чл. 11, т.10 ЗПК посочва, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В т. 55 от решението по дело C714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе). В случая нито в индивидуалния договор за кредит, нито в приложените общи условия няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а очевидно в него не са посочени допълнителните услуги. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (доколкото същите не могат да съществуват извън него) се обхващат от понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и от понятието "Годишен процента на разходите" по смисъла на чл. 3, буква и от Директива 2008/48, поради което същите следва да бъдат включени в ГПР по договора, а в настоящия случай не са. Когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните, целият договор е нищожен, поради което и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т.