Решение № 188 от 02.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД срещу постановление от 15.04.2025 г. за разноските по изп. д. № 20257660400308 на ЧСИ К.А., рег.

№ 766 на КЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен за горницата над 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че освен подаването на молба за иницииране на производството с посочване на способа за изпълнението процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер. Отделно от горното твърди, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобрзно завишен, доколкото в случая ЧСИ неправилно е прибавил претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение към основата, върху която таксата се изчислява. Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваният отказ да бъде отменен, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя ЕТ „Я.Я.-*“, с което същият оспорва жалбата. Взискателят твърди, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Сочи, че същото се дължи за процесуално представителство и правна помощ по 1 изпълнителното дело до събиране на всички суми, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като приетият по делото адвокатски хонорар е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно материалният интерес в изпълнителното производство не може да бъде приет за нисък, поради което същият обуславя и по-висок размер на адвокатското възнаграждение. Излага съображения, че вземането за адвокатско възнаграждение, прието в изпълнителното производство, следва да бъде включено при определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование.

По същество жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително дело № 20257660400308 на ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ, е образувано по молба на ЕТ „Я.Я.-*“, подадена чрез адв. Ж. З. от АК-Стара Загора, въз основа на изпълнителен лист № 260010/01.04.2025 г., издаден от Окръжен съд – Стара Загора, Търговско отделение, I състав, съгласно който жалбоподателят ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, е осъден да заплати на взискателя сумата от 35000 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 16.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството разноски в размер на 6500 лева.

Още с молбата за образуване взискателят е посочил и способ за изпълнение срещу имуществото на длъжника.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2025 г. взискателят ЕТ „Я.Я.-*“ е заплатил в брой сумата от 3556 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, дължимо на адв. Ж. З.. Съгласно договора възнаграждението на адвоката е определено като сбор от сумите, дължими за образуване и водене на 2 изпълнителното дело /съответно 200 лева и 3356 лева/.

С разпореждане от 01.04.2025 г. сумата от 3556 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело.

Видно от ПДИ от 02.04.2025 г. таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена в размер на 5271,60 лева с ДДС.

На 07.04.2025 г. длъжникът е получил изпратената му от ЧСИ покана за доброволно изпълнение, а на 08.04.2025 г. дружеството е подало възражение срещу приетите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 15.04.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че в настоящия случай допустимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде следното: 200 лв. за образуване на изп.дело + 3355,76 лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /съобразно материалния интерес към датата на образуване на изпълнителното дело – 75768,96 лева/, т.е. общо 3555.76 лева. Ето защо на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приетото адвокатско възнаграждение следва да се намали с 0,24 лв. Същевременно с постановлението е намалена и дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 5271,60 лева с ДДС на 5271,59 лева с ДДС при материален интерес по изпълнителното дело от 79324,72 лева, представляващ сборът от вземането на взискателя и присъденото адвокатско възнаграждение към датата на образуване на изпълнителното дело 02.04.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Оплакването на жалбоподателя, че дължи на взискателя адвокатски хонорар само за образуване на изпълнително дело е неоснователно.

Съгласно чл. 10. т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 04.11.2022 г., бр.14 от 18.02.2025 г./ за образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е 3 в размер на 200 лв. Съгласно т. 2 на чл. 10 от Наредбата отделно е предвидено заплащане на адвокатски хонорар и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. За адекватната защита на своите интереси, взискателят е ангажирал адвокатски услуги за образуване на изпълнително дело, за водене на изпълнително производство и извършване на различни изпълнителни действия за събирането на дълга. Адвокатското възнаграждение е заплатено от него в деня на образуване на изпълнителното дело, когато не е било известно какви изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се удовлетвори взискателя. Платеното възнаграждение е за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело до събирането на всички дължими суми по делото, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети. Изпълнителното дело е образувано, защото длъжникът не е заплатил доброволно и извънсъдебно присъдената сума. Именно поради бездействието на длъжника и в защита на своите интереси, взискателят е ангажирал адвокатски услуги за образуване на изпълнително дело, за водене на изпълнително производство и извършване на различни изпълнителни действия за събирането на дълга, които, с оглед принципа на справедливостта, следва да му бъдат възстановени в пълен размер. Да се приеме обратното становище, би означавало да се толерира недобросъвестното поведение на длъжника, като санкцията за несвоевременното изпълнение на задължението му ще се изразява само в плащането на 200 лева за образуване на изпълнително дело, независимо, че в случая се касае за значителен материален интерес. На следващо място неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че действията на адвоката на взискателя се изразяват само в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, доколкото още в молбата за образуване делото е конкретизиран способа за принудително изпълнение, т.е. от адвоката на взискателя са предприети действия по водене на изпълнителното дело.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението /3556,76 лева/ се явява адекватен и справедлив, като в случая не са налице предпоставките за намаляването му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Неоснователни са и наведените в жалбата възражения за неправилно определяне от съдебния изпълнител на таксата, дължима на основание т. 26 ТТРЗЧСИ. Съгласно посочената разпоредба за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната по делото сума. Според настоящия съдебен състав заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство трябва да бъде включено към основата за определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото то не представлява такса за самото изпълнение и не се дължи на съдебния изпълнител.

Следователно същото подлежи на събиране наред и заедно със сумите по 4 изпълнителния лист.

В тази връзка следва да се посочи, че доколкото в случая не са налице предпоставките за редуциране на адвокатското възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК, няма основание и за съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо същата е определена правилно от съдебния изпълнител.

Предвид гореизложеното подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав счита, че с оглед характера на производството в случая не са налице основания за присъждане на разноски на която и да е от страните.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, жалба срещу постановление от 15.04.2025 г. за разноските по изп. д. № 20257660400308 на ЧСИ К.А., рег.

№ 766 на КЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5