Определение № 3675 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3675 гр. Варна, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501522 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 23117/23.03.2026г.

/вх. No на РС - Варна/, подадена от Л. А. К., гражданин на Руска Федерация, роден на ********** год. в **************, срещу Решение No 667 / 23.02.2026г., постановено по гр.д. 16782/2023г. на ВРС, 42-ри състав, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ №82, ет.2, ап.3, представлявано от Пол Райли, сумата от 3968.48 евро (три хиляди деветстотин шестдесет и осем евро и четиридесет и осем евроцента), явяваща се дължимо, но незаплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за поддръжка и управление от 12.10.2007 г. , преподписан на 14.11.2008 г. във връзка с притежавания от ответника самостоятелен обект с идентификатор *** за 2021 г., 2022 г. , 2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3968.48 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.12.2023 г . до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място оспорва наличието на валидно възникнала облигационна връзка по процесния договор за поддръжка. Приложение 2 не само не е подписано от жалбоподателката, не е подписано и от ищеца, не е и въобще попълнено с конкретни параметри, поради което не може да бъде възприемано като документ, още повече като доказателство по смисъла на ГПК. В предварителния договор на страните за покупка на имот няма клаузи, 1 обвързващи страните от датата на договора за поддръжка. Съдържанието на условието по т.2.2 от предварителния договор касае бъдещо действие на страните, което е предвидено да се извърши с нарочен техен акт след сключване на нотариален акт за имота.

Неправилно ВРС придал легализиращо и правопораждащо действие на предварителното обещание по предварителния договор на следващия, подписан от неовластено лице договор. С оглед недоказаното овластяване на лицето, което се твърди да е подписало процесния договор, правната връзка между страните не се установява в обема и при условията по процесния договор, въз основа на който изцяло и единствено е формирана искова претенция. Неподписаният от жалбоподателката договор не бил потвърден и с конклудентни действия – нито с извършвани плащания, нито с отбелязаното от първоинстанционния съд нейно знание за обвързаност – достатъчно общо понятие, което не включва в себе си и не установява еднозначно съгласие по условията на договора. Извършваните парични преводи към ищеца не установяват плащане по договор, по процесния договор. Видно от доказателствата, преводите имат различно основание по транзакциите – „такса поддръжка за ап. А114“, „такса поддръжка за година …“, никога с посочване на договора, както неправилно установил съда. Само в издадени от ищеца проформа-фактури договорът се цитира. Но издаването им се явява действие, върху което жалбоподателката не е имала възможност да повлияе, а фактурите не са приети / подписани от нея, респ. съдържанието им няма обвързващо я действие. Така и посочването й, единствено поради притежаваното право на собственост върху апартамент, като контрагент в счетоводството на въззивника, не е било под контрола й.

Не е спорно, че между страните са били налице взаимоотношения, но от събрания доказателствен материал не може да се изведе извод за взаимоотношения, произтичащи от процесния договор, респ. и взаимни обвързващи ги задължения при процесните условия за падеж. По тази причина неправилни са разсъжденията и изводите на съда за липса на правна възможност (при насрещно неизпълнение) ответницата да заявява прекратяване на облигационна връзка. Неправилен е извода на съда за отсъствие на право за ответницата да се откаже от услугите, предлагани от ищеца. Преди всичко, съдът говори за липса на право договорът да бъде развален, но волеизявлението, изпратено до ищец чрез ЧСИ е за прекратяване на правоотношенията, а не за развалянето им. На следващо място, несъответстващ на фактическата обстановка е извода за „неизрядност“ на ответницата. Няма доказателства преди началния момент на процесния период, жалбоподателката да е била неизрядна страна в съществуващите неформални правоотношенията.

На следващо място, клаузата на т. 5.6.1 от договора е на самостоятелно основание нищожна, като противоречаща с чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, поради което и не следва да се зачита в полза на ищеца. Приемайки, че същата не е част от договора, на общо основание могат и следва да се приложат общите 2 норми на ЗЗД, който не забраняват едностранното преустановяване на договорната връзка независимо от изпълнението или неизпълнението на страна. Няма основания да се отрече правото на жалбоподателката да се освободи от правоотношенията за услуги, които не желае и не ползва, а обратното означава да се признае на другата страна да упражнява недобросъвестно свои права. Няма пречка, другата страна да потърси обезщетение във вид на неустойка, поради едностранното прекратяване, в случай, че са налице условия за това, но не и изпълнение по договора. Така е посочено и в процесния договор, в т.5.6.2.

Още с отговора на ИМ, както и приетия с Протокол № 5710 / 18.10.2024 г. доклад по делото ясно е изразено оспорване на размера, обоснован с приложени инфлационни индекси. С оглед извършено оспорване, и с оглед извода на съда за основателност на иска, отсъстват негови мотиви за намаляване размера на претенцията, както е поискано от ответника в условията на евентуалност.

Жалбоподателката е недоволна, също, от липсата на произнасяне по заявено нейно възражение за нищожност с осн. чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД – поради липса на предвидената от закона квалифицирана форма. Доколкото в мотивите си съдът е достигнал до извод за наличие на „жилищен комплекс от затворен тип“, релевантно е същото да бъде разгледано и изразено становище в мотивите. След изтичане срока на договора, вкл. при автоматичното му продължаване, регулацията на правоотношенията е следвало да бъде съобразена с актуалното законодателство. Поддръжката и управлението на общите части от сгради или от комплекс не могат да се извършват по силата на устни договорки, по силата на обикновени писмени договори и/или по силата на „комплексни“ договори, които в предмета си съдържат изземване функциите възложени със закон на ОСЕС.

Поддръжката и управлението на общите части от сгради или от комплекс не могат да се извършват по силата на устни договорки, по силата на обикновени писмени договори и/или по силата на „комплексни“ договори, които в предмета си съдържат изземване функциите възложени със закон на ОСЕС.

Следващ неправилен и противоречащ на практиката на ВКС е извода на съда за неоснователност на възражението за нищожност на договора, поради противоречието му с разпоредби на ЗЗП. Жалбоподателката изразява несъгласието си с изразеното в решението, че „критерият за индексация е ясно определен и не зависи от субективните виждания на ищеца“. Съдът е пропуснал да „прочете“ предвидената в договора възможност за индексация като едностранно право, принадлежащо само на търговеца - изпълнител.

В извод, обуславящите исковата парична претенция правоотношения следва да се приемат за погасени преди сочения процесен период – с отправеното уведомление за дезинтересиране от предлаганата услуга. Така и с оглед липсата на приемане и потвърждаване на евентуално подновените към 3

01.01.2021 г. правоотношения и/или тяхната нищожност, поради неактуализиране в съответствие с действащото законодателство на обективираните писмено техни първоначални условия. В условията на евентуалност, паричната претенция, оспорена по размер, е следвало да бъде частично редуцирана от съда съобразно първоначалната оферта от 10 евро за 1 кв.м., на основание чл. 51 ЗУЕС, и/или на основание чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП (в случай, че не бъде преценена като абсолютно условие за дискредитиране на договорната връзка в цялост). Поддържаните назад във времето неформални взаимоотношения между ищец и ответник по повод възмездяване на извършвани и приемани услуги, в т.ч. ползвана чужда собственост, не обосновават основателност на исковата претенция. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенциите, евентуално за редуциране на размера, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски.

Несъответстващо с доказателствата по делото е твърдението в отговора за съзнанието на ответницата, че е в договорни отношения с ищцовото дружество, но не точно по клаузите на представения от ищцовото дружество договор. От представения с тази молба предварителен договор се установява, че клаузите му са уговорени в приложение от подписан предварителен договор, което е неразделна негова част. Между ищцовото дружество и ответницата е сключен предварителен договор с приложение №2 договор за поддръжка и управление преди влизане в сила на ЗУЕС, който е следвало да влезе в сила от датата на подписване на нотариалния акт или след предаването на апартамента от ищцовото дружество на ответницата, който е с идентично съдържание на представения от ищеца с исковата молба. Същият е преподписан още веднъж след сключване на окончателния договор с ответницата. Няма спор между страните, че апартаментът е предаден на ответницата.

Обхватът на услугите посочен в приложение №2 напълно съвпада с този на оспорения от ответницата договор и заявения от ищеца обхват на договора с исковата молба. В този смисъл твърденията на ответницата, че отношенията останали неоформени противоречи на доказателствата, в т.ч. но не само на позоваването на ответницата лично на разпоредбите на договора в т.нар. колективни претенции.

Този тип договори възникнали още преди влизането в сила на ЗУЕС и законодателят ги споменал в закона без да урежда съдържанието им, няма как и последващ закон да се отразява на тяхната валидност. Нещо повече, освен че лично се е задължила с такъв договор още при подписването на предварителния договор за покупко-продажба на имота, ответницата макар и с чести закъснения го е изпълнявала повече от 10 години. Впрочем това обстоятелство се признава от същата в отговора, поради което и следва да 4 бъде прието за безспорно. Представени са проформи фактури, фактури и доказателства за плащане по тях. Самото заплащане на всички дължими суми до 2019г. сочи на неоснователност на възраженията срещу сключването на договора и неговото надлежно изпълнение от ищеца.

Ищецът има договорни отношения с всички собственици, но това е въпрос, който правилно е приет за изцяло неотносим от първоинстанционния съд и действително макар и възникнал преди влизане в сила на ЗУЕС, комплексът отговаря на изискванията на ЗУЕС за затворен тип /обстоятелството не се оспорва с отговора, но се сочи аргумент относно броя и формата на договорите/ и се управлява като такъв, договорната връзка между страните е уговорена преди влизането в сила на ЗУЕС и страната е обвързана от договора помежду им независимо дали комплексът е от затворен тип или не. Не на последно място същата се е подписала на приложените с отговора претенции. Ищецът оспорва изложеното в отговора и твърди изпълнение в цялост на договора, както и че е отговарял на всяка претенция, доказателства за което е представил. През 2020 година ответницата не е заплатила авансово дължимата сума по договора и няма право да изисква изпълнението му, същото важи и за 2021г., и за 2022, и за 2023г. Дори и да бяха верни някои от обстоятелствата посочени в последващите „колективни претенции“, обстоятелство, което се оспорва от ищеца, ответницата не може да прекрати договора, който още веднъж е потвърдила с позоваването си на приложените с отговора претенции, изискващи изпълнение на цитирани в тях разпоредби от договора.