Решение № 326 от 26.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Велико Търново, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500438 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Пултек Про“ АД, гр. Велико Търново, чрез адв. В. Ш. ВТАК, против Решение № 223/17.02.2026г., постановено по гр.д. № 1573/2025г. по описа на РС Велико Търново.

По силата на посоченото решение съдът е приел за установено по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК, че „ЕЙЧ EC XИДPO енд CПA" (HSНYDRO&SPA) Румъния, Еднолично дружество с ограничена отговорност, с ЕИК: 160052250, притежава по отношение на „Пултек про" АД, с ЕИК:

205617071, гр. Велико Търново, следните вземания : 1/ за сумата от 6 395. 56 лева/ 3 270 евро, представляваща стойност/цена на 500 броя поръчани, изработени и доставени рекламни каталози, съдържащи различни артикули, съгласно фактура С № HS 79565 от 24.04.2020 г.; 2/ за сумата от 2369,75 лева/ 1211,63 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.02.2022 г. до 19.02.2025 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане- предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 684/2025 г. на ВТРС . Със същото решение и отхвърлен иска за установяване на вземането за обезщетение в размер на законната лихва за времето от 24.04.2020 г. до 25.04.2020 г. като неоснователен и за времето от 25.04.2020 г. до 19.05.2022 г. поради погасяването му по давност- за разликата 1 до пълния му претендиран размер от 3507,12 лева. Присъдени са разноски.

Въззивната жалба е от ответника по делото „Пултек Про“ АД срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове. Изложени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение – не били обсъдени всички доводи на страните за липсата на доказано правоотношение и действия на представляващия дружеството в негова вреда, тъй като е бил законен представител и на двете страни по твърдяната сделка; формирани са неверни фактически и незаконосъобразни правни изводи досежно съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение. Счита, че не е доказано да е налице такова и какви са неговите параметри.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Ответникът в писмен отговор на жалбата оспорва нейната основателност.

Счита обжалваното решение за правилно в обжалваната му от ищеца част.

Излага, че в съвкупност доказателствата по делото установяват какъв договор е бил сключен между страните, като е съобразил счетоводната обработка на фактурите. Моли да се съобрази извънсъдебно признание от страна на последващ представляващ ответника в производство пред КЗК на получаване на стоката и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е постановено при надлежно упражнено право на иск - по ИМ, отговаряща на изискванията за редовност по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и по процесуално допустим установителен иск При проверка за правилност по реда на чл. 269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна „ЕЙЧ EC XИДPO енд CПA" (HSНYDRO&SPA) Румъния, ЕООД основава претенцията си на твърденията, че с ответното дружество „Пултек про" АД, гр. Велико Търново, имали трайни търговски отношения и също така са организационно и функционално свързани - първото дружество е 2 учредител на второто и акционер в него. Твърди се, че в началото на април 2020 г., ответникът възложил на ищеца изработката и доставката на 500 броя рекламни каталози при обща цена 3270 евро. Поръчката била изпълнена като дизайнът и техническите спецификации били дело на ищеца, а печата възложен на „Тафтпринт“ ООД. Изработеното твърди да е било доставено по куриер от Букурещ до Велико Търново, а друга част – лично от управителя Т.Г., в склада на ответника. Излага, че доставката е фактурирана, но плащане не е последвало. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК, по която ответникът възразил.

Ответното дружество е оспорило исковете с възражения, че между страните никога не е договаряна изработка на процесните рекламни каталози, такива не са му доставяни, както и че за периода 12.04.2019 г - до 10.03.2021 г. управител на ищцовото дружество и изпълнителен директор на ответното е едно и също лице - Т.Г., която е имала недобросъвестно поведение, свързано с пренасочване на клиенти и поръчки на второто чрез първото дружество.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е дружество с ограничена отговорност със седалище в гр. Букурещ, Румъния, едноличен собственик на капитала и управител на което и Т.Г..

Видно от фактура С № HS 79565 от 24.04.2020 г. на стойност 3270 евро с предмет 50 бр. каталози с единична цена от 6,54 евро и обща стойност 3270 евро, същата е издадена на 24.04.2020г., с падеж същата дата, от ищеца „ЕЙЧ EC XИДPO енд CПA" (HSНYDRO&SPA) Румъния на клиент – ответнот одружество. Изрично в същата е отбелязано, че експедицията е проведена в присъствие на купувача.

От фактура №32248/24.03.2020г. е видно, че е издадена от „Тафпринт“ ООД за ищеца с предмет 100 каталога на румънски език на обща стойност 3450,10 евро и 500 каталога на български език на стойност 2772,86 евро. Общата стойност по тази фактура – 6222,95 евро е заплатена от ищцовото дружество на „Тафпринт“ ООД на 24.03.2020г.

От горното, ведно със заключението на ССЧ експертиза се установява, че фактурата, издадена от ищцовото дружество е отразена в счетоводствата на двете страни, надлежно е отразена по счетоводните книги на ответника, като задължението по нея в счетоводството е неплатено. Стоките по тази фактура, а именно 500 бр. каталози са отнесени като стоково-материални ценности, т.е.

„заприходени“ в счетоводството на ответника и верността на тези записи не се оспорва.

От свидетелските показания - св. Д. по делото се установява, че контролът по изпълнение на поръчката – дизайн на каталога са съобразяване изискванията на настоящия управител на ответника П.Ш., и на лице от същото дружество – И., изработени от „Тенго“ЕООД – дейност, която ни била фактурирана от това дружество. После печатът бил възложен на „Тафпринт“ ЕООД, предадени като проект от този свидетел и същият след отпечатването ги закарал в склад на „Кристал Уотар“ЕООД, за което не се спори, че под управлението на П.Ш. и се ползва и от ответното дружество. Свидетелят заявява, че се касаело за 500 броя от каталога и първо били изпратени пробни бройки по куриер, а той 3 лично доставил в гр. Велико Търново останалите. Макар и дадени от заинтересовани лице /живущо на семейни начала с управителя на ищеца/, показанията на св. Д. са подробни, непротиворечиви, отразяват не оценка, а преки впечатления и кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги приема за достоверни.

От правна страна с оглед установяването на извършена работа, частично възложена на трето лице, доставяна на изработеното на възложителя и размера на уговорената цена, съответно стойност на изработеното, следва да се приеме, че са доказани както съществуването на процесното правоотношение, така и неговите параметри – от описаните доказателства в тяхната съвкупност. Фактурата е осчетоводена, стоката е заприходена, не се оспорват счетоводните записвания на ответника, издадена е неоспорена фактура от изпълнителя на печата.

По отношение твърденията, че управителя на ищеца – Т.Г., бидейки едновремнно към онзи момент на управителен и представителен орган на двете дружества, е злоупотребила с доверие и е глобена от КЗК за пренасочване на клиенти и поръчки на ответното дружество към ищцовото дружество, не се установява от санкционния акт връзка на тази дейност с процесния договор. Във връзка с това твърдение страната не е направила никакво конкретно възражение по делото, нито заявила насрещна претенция.

Доколкото новият законен представител е от 10.03.2021г. и е заварил осчетоводяването на процесната фактура, но не са предприети действия по сторнирането й или по оспорване на сделката.

Предвид изложено правилно първоинстанционният съд е приел, че от анализа на съвкупността на събраните доказателства се установява възникването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните, както и изпълнението от страна на изпълнителя, съответно е следвало ответникът да докаже изпълнение на насрещното си задължение за плащане. Като не го е сторил съдът правилно е приел, че ответникът е неизправна страна по договора която не е заплатила договорено за изработката възнаграждение съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД и искът правилно е уважен като основателен, ведно с акцесорната претенция за лихва за забава за периода, за който същата не е погасено по давност.

По изложените съображения първоистанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото разноски се дължат само на въззиваемата страна, каквито се доказват в размер на 200 евро – вн. бележка на л. 35 то делото.

Тъй като се касае за търговски спор с цена до 20 000 лева, решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 289, ал.3, т. 1, предл.2 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223/17.02.2026г., постановено по гр.д. № 1573/2025г. по описа на РС Велико Търново.

ОСЪЖДА „Пултек про" АД, с ЕИК 205617071, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, площад „Славейков" № 2, представлявано от П.Ш.- изпълнителен директор, да заплати на „ЕЙЧ EC XИДPO енд CПA" (HSНYDRO&SPA) Румъния, Еднолично дружество с ограничена отговорност, с ЕИК 160052250, със седалище и адрес на управление: Румъния, гр. Букурещ, Сектор 3, Сплайул Унири № 313, сграда М, офис 15, партер, представлявано от Т.В.Г. – управител , сумата от 200 евро /двеста евро/, представляваща направени по производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5