Решение № 639 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора Т. Ал. С. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604571 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 20.04.2023 г. подс.М.У. А. е признат за виновен в това, че на 01.08.2017г. в административната сграда на ТД Д. ЕМ2 АД, находяща се в гр.София, ул.*******, държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове „На облагане с акциз подлежат: тютюневите изделия", чл.12 от Закона за акцизите и данъчните складове (1) „Тютюн за пушене (за лула и цигари) е: 1. Тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; 2.отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл.10 и 11, като за "отпадъци от тютюн" се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия; 3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т.1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм; чл. 100 … и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол; и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, както следва: чл.28 Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условия и по 1 реда на ЗАДС, а именно: Тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 440 броя пластмасови опаковки, с общо тегло 22,00 кг., с единична цена 250.00 лева, с обща цена за всичките 440 броя в размер на 5500,00 лева; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 102 броя пластмасови опаковки с общо тегло 100кг и с единична цена 250лв., с обща цена за всичките 102 бр. в размер на 25 000лв.; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - насипен материал с чували с общо тегло 144,50кг. с единична цена 250лв. с обща цена за всичкия насипен материал в чували в размер на 36 125 лв; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 7 броя пластмасови опаковки от фолио с общо тегло 7,00кг. с единична цена 250лв. и обща цена за всичките 7 бр. в размер на 1 750лв; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 30 броя пластмасови опаковки от фолио „AL FAKHER” с общо тегло 30кг. с единична цена 250лв. и обща цена за всичките 30кг. в размер на 7 500лв. и насипен материал в чувал, представляващ сух раздробен тютюн с общо тегло 7,40 кг. на единична цена 250лв. и обща стойност в размер на 1 850лв., като общата стойност на горепосочения тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ и на сухия раздробен тютюн е в размер на 77 725лв., като случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на осн. чл.234 ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.54 НК /в редакцията от 05.07.17г./ му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3/три/ години.

Със същата присъда и на основание чл.37 ал.1 т.7 НК на подс.А. е наложено и наказание лишаване от право да развива дейност, свързана с продажба на акцизни стоки, а именно - тютюневи изделия за срок от три години.

На основание чл.234 ал.5 НК е отнет в полза на държавата инкриминирания по делото тютюн.

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски, в това число сума в размер на 337лв., представляващи разноски по ДП, и сума в размер на 1300лв., съставляваща разноски в съдебното производство, а на основание чл.190 ал.2 НПК е осъден да заплати и сума в размер на 5 лева, държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от присъдата е останал адв.О. М., защитник на подс. А., който я обжалва в законния срок. В жалбата се навежда довод за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда.Инвокират се съображения, че първият съд неправилно е дискредитирал обясненията на подсъдимото лице, приемайки ги за линия на защита, а не за достоверно доказателствено средство, като защитата аргументира тезата си и с твърдението, че неправилно са ценени показанията на разпитаните по делото свидетели, които са излагали диаметрално различни факти и обстоятелства, от съобщените във фазата на разследването и се акцентира върху грешната, според защитата, трактовка на 2 показанията на св.М.. В заключение и на база изложените съображения се иска от настоящият съдебен състав да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, осъдителна такава.

Депозираната въззивна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и от активно легитимирано лице с изявен правен интерес.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл. 321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства, а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни доказателства.

В съдебно заседание пред СГС защитата поддържа доводите наведени във въззивната жалба доводи и искания, като отново отправя молба за постановяване на оправдателна присъда.Навежда съображения за допуснати от СРС грешки при анализа на доказателствата, поради което и е достигнат до неправилен извод по фактите.В тази връзка отново се акцентира върху показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия.

В предоставено право на лична защита и последна дума подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

Представителят на държавното обвинение заявява, че първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно следствие, в рамките на което е събрал и проверил приобщения доказателствен материал, като е изградил и правилни фактически и правни изводи.По същество участващият по делото прокурор приема за безспорно доказано обстоятелството на реализирано от подсъдимия престъпно поведение, поради което и отправя молба за потвърждаване на атакуваната присъда.Излагат се и доводи за справедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във вр. с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл.334 т.6 НПК.

На първото място, обаче контролиращата инстанция, отчита, че за да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена в хода на първоинстанционното съдебно следствие.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи.Въззивният съд, след като подложи на внимателен самостоятелен 3 анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на която да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Подсъдимият М. У. А. е роден на *******. в Сирия, сириец, със сирийско гражданство, със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България чужденец, с висше образование, женен, собственик на фирма, неосъждан, с постоянен адрес гр.София, район Слатина, ул.******* и настоящ адрес гр.София ж.к. Гео Милев ул.******* вх. единствен, ет.3 с ЕГН **********.

Подсъдимият А. бил регистриран като собственик и управител на ф.

„С.К.“ ООД с ЕИК ******* и с предмет на дейност покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, търговско представителство, посредничество и агентство, комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина, складови сделки, хотелиерски, туристически, рекламни, импресарски услуги, сделки с недвижими имоти, както и извършването на всички други сделки, които не са забранени от закона.Между горното дружество, чрез представителя му подс.А., и дружество Д. ЕМ2 АД, чрез изпълнителния му директор Т.М. бил сключен договор за наем на 29.02.2016г., по силата на който договор дружеството Д. ЕМ2 АД, като наемодател, предоставило за ползване на ф.С.К.

ООД, като наемател, стая от сграда, находяща се в гр.София, ул.*******.Договорът бил подписан лично от подс.А. /за наемател/ и от св.И.Б., счетоводител на Д. ЕМ2 АД за наемодател. След сключване на договора помещението започнало реално да се ползва от подсъдимото лице.

В връзка с постъпила в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Митница Столична оперативна информация и в изпълнение на служебните си задължения на 01.08.17г. около 14.00 часа на горепосочения адрес пристигнали свидетелите Г.Й.Д., М.В.Н., Х..Х, С.Н. и Й.А., които първоначално наблюдавали сградата.След като видели пристигането на подс.

А. те се легитимирали и извършили проверка на наетото от него помещение.За целта на адреса пристигнала оперативна група при Митница Столична и били намерени и иззети следните вещи - 440 броя пластмасови опаковки с общо тегло 22кг., съдържащи червена раздробена смес със силен плодов аромат, 102 бр. пластмасови опаковки с общо тегло 100кг. с червена раздробена смес със силен плодов аромат; насипен материал с общо тегло 144,50 кг, представляващ червена раздробена смес със силен плодов аромат; 7 броя пластмасови опаковки от фолио с общо тегло 7кг., съдържащи червена раздробена смес със силен плодов аромат; 30 броя пластмасови опаковки от фолио „AL FAKHER” с общо тегло 30кг., съдържащи червена раздробена смес със силен плодов аромат, както и насипен материал в чувал, представляващ суха раздробена жълтеникаво-кафява смес с мирис на тютюн с общо тегло 7,40 кг., като всички били без бандерол.Част от вещите представлявали нарязан или раздробен по друг начин тютюн (съдържат алкалоида никотин, характерен за растението тютюн), както и други вещества, като 4 ароматизиращи сиропи, а друга част от установените вещи съставлявали натрошена суха биомаса от тютюневи листа, раздробен тютюн. Тези вещи по своите характеристики представлявали продукти, готови за директна консумация, а именно чрез пушене с водна лула (наргиле), като са годни за пушене без допълнителна индустриална обработка.

Стойността на вещите се изразявала както следва: Тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 440 бр. с единична цена от 250лв. и обща цена от 5 500 лв; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 102 броя пластмасови опаковки с единична цена 250лв. и обща цена в размер на 25 000лв.; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - насипен материал с чували с общо тегло 144,50кг. с единична цена 250лв. и обща цена в размер на 36 125 лв; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 7 броя пластмасови опаковки от фолио с единична цена 250лв. и обща цена от 1 750лв; тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ - 30 броя пластмасови опаковки от фолио „AL FAKHER” с единична цена 250лв. и обща цена от 7 500лв. и насипен материал в чувал, представляващ сух раздробен тютюн с общо тегло 7,40 кг. на единична цена 250лв. и обща стойност в размер на 1 850лв., като общата стойност на горепосочения тютюн за пушене с водна лула /наргиле/ и на сухия раздробен тютюн е в размер на 77 725лв. при дължим акциз от 47 256,80лева.

Горната фактическа обстановка не се различава от тази, възприета от СРС и се доказва категорично от събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е подложил на сериозен анализ за приобщените доказателствени източници, който анализ е правилен и прецизен и поради това, е изцяло споделим и от въззивната инстанция. Резонно са кредитирани изцяло депозираните в хода на досъдебното и съдебното производство показания на разпитаните свидетели Г.Д., С.Н., М.Н., Х..Х и Й.А..Същите правилно са оценени за легитимен източник на доказателствени данни, които носят непротиворечива информация относно авторството на деянието, мястото и начина на извършването му, както и относно поведението на самия подсъдим непосредствено преди провеждането на ПСД по претърсване и изземване на стопанисваното от него помещение. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с останалите доказателства правилно обуславят крайния извод за тяхната достоверност.В тази връзка е неубедителна изложената във въззивната жалба теза, че свидетелите в хода на съдебната фаза единствено са изразявали становище, че им липсва спомен относно процесните събития. СГС не може да се съгласи с този извод на защитата, тъй като при запознаване с депозираните показания и на петимата свидетели се забелязва изчерпателност и известна детайлност досежно главния факт на доказване в настоящето производство, независимо от изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/429f2a05-7c20-4281-9f43-651e0901cb98