Определение № 271 от 11.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 10.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500169 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2, изр.1, предл.2 ГПК.

Предмет на разглеждане е частната жалба на Потребителна кооперация Балкан, с. Цонево, община Дългопол срещу определение № 535/10.02.2023г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 280/2023г. в частта, в която съдът е прекратил производството по подадената от жалбоподателя насрещна въззивна жалба срещу решение № 198/11.08.2022г. на РС – Провадия по гр.д.

№ 1183/2021г., поправено с определение № 870/24.10.2022г. по реда на чл.247 ГПК и допълнено с решение № 274/17.11.2022г. по реда на чл.250 ГПК В жалбата се излага, че обжалваното пред настоящата инстанция определение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон и немотивирано. Жалбоподателят счита, че подадената от него насрещна въззивна жалба е редовна и допустима, поради което и е породила суспензивен и деволутивен ефект, като е възстановила висящността на производството по отношение на онази част от спора, която не е предмет на първоначалната въззивна жалба. Посочва, че законодателят не е въвел изискване за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната въззивна жалба. Предявяването на насрещна въззивна жалба е допустимо при всякакава форма на обективно съединяване на искове, като предвидената в чл.263, ал.4 ГПК обусловеност на насрещната въззивна жалба от първоначалната въззивна жалба не касае нейния предмет. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

Насрещните страни С. Ю. Г. и М. Б. Г. са депозирали отговори на частната жалба, с които я оспорват като неоснователна. Излагат подробни 1 доводи и съображения в подкрепа на правилност и законосъобразност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

След преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по в.гр.д. № 280/2023г. на ВОС, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д. № 280/2023г. по описа на ОС – Варна е образувано по подадена от жалбоподателя С. Ю. Г. и М. Б. Г. въззивна жалба с вх.№ 5176/27.09.2022г. срещу решение № 198/11.08.2022г. по гр.д. № 1183/2021г. по описа на РС Провадия, поправено с с определение № 870/24.10.2022г. по реда на чл.247 ГПК и допълнено с решение № 274/17.11.2022г. по реда на чл.250 ГПК , в частите , с които са отхвърлени исковете им с правно основание чл.128,т.2 от КТ, предявени срещу ПК Балкан за сумите, представляващи неизплатени трудови възнаграждения на наследодателя им Ю.Г., както следва: от по 1625,25лв. за всяка от ищците, за периода м.08.2018г. – м.12.2018г.; по 3995,04лв. за периода м.01.2019г. м.12.2019г. и по 4377,36лв. за периода м.01.2020г. – м.12.2020г.

ПК Балкан, с.Цонево- ответник в първоинстанционното производство е депозирала насрещна въззивна жалба срещу същото решение, в частта с която е осъдена да заплати на Стелияна Г. и М. Г. сумата от по 3772,19лв., представляваща незаплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск от наследодателя Ю.Г. за периода 10.03.2015г. – 10.09.2021г.

Съобщението за постановеното първоинстанционно решение е връчено на „ПК Балкан“ на 17.08.2022г. Насрещната въззивна жалба е подадена на 19.10.2022г.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд е приел, че производството по подадената насрещна въззивна жалба, подадена от ПК Балкан е недопустимо, тъй като същата не касае исковете, запазили висящността си по силата на подадената въззивна жалба и неможе да се приеме, че е въззивна жалба тъй като е просрочена, с оглед на което и е прекратил производството по насрещната въззивна жалба.

Настоящият състав изцяло споделя тези изводи. Изложените в частната жалба доводи и аргументи във връзка с оплакванията за неправилност на обжалваното определение са необосновани. Възможността предвидена с разпоредбата на чл.263, ал.2 ГПК, необжалвалата страна да подаде насрещна въззивна жалба в срока за отговор на първоначалната въззивна жалба обезпечава правото на тази страна да обжалва решението, като разглеждането на тази жалба е обусловено от разглеждането на въззивната жалба на другата страна. Всяка от страните има право и интерес да обжалва решението в неизгодната за нея част в двуседмичен срок от връчването му.

В конкретния случай, решението е обжалвано от ищците в 2 първоинстанционото производство, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.128, т.2 КТ. Ответникът е подал насрещната въззивна жалба срещу решението, в частите, с които са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ, т.е. по искове които са различни от тези по които е запазена висящността на производството, предвид подадената въззивна жалба и които не са предмет на първоначалната въззивна жалба. За ищците не е налице интерес от обжалване на решението в частите, с които са уважени предявените от тях искове. В тази част интерес от обжалване има ответникът, на когото препис от решението е връчен на 17.08.2022г. Неправилни са доводите на жалбоподателя, че подадената от него насрещна жалба е допустима, тъй като е подадена в срока за отговор на първоначалната въззивна жалба. Първоначалната въззивна жалба касае решението по исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ, които не са обусловени от произнасянето по исковете с правно основание чл.224, ал.1 КТ. Различни са и фактите и обстоятелствата, които подлежат на установяване по тези искове, като за ищците не е налице интерес от обжалване на решението, в частите с които предявените от тях искове са уважени. По изложените съображения не може да се приеме, че в случая е подадената от ПК Балкан, представлява насрещна въззивна жалба. ПК Балкан е следвало да обжалва неизгодната за него част от решението в установения в чл.259,ал.1 ГПК срок, като пропускането на този срок не може да се санира чрез подаване на последваща жалба, под формата на насрещна въззивна жалба.

В заключение, Окръжен съд Варна правилно е приел че подадената от „ПК Балкан“ЕАД насрещна въззивна жалба е недопустима и е прекратил производството по същата.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 535/10.02.2023г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 280/2023г. в частта, в която производството по делото в частта по насрещна въззивна жалба с вх.№ 5707/19.10.2022г., депозирана от Потребителна кооперация Балкан, е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4