Решение № 1514 от 20.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. Пловдив , 20.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Христина А. Борисова

Георги Р. Гетов като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20205330205489 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ***** против Наказателно постановление № 19-1030-010824/12.11.2019 г., издадено от Дамян Груев Велчев – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. В. А., който поддържа жалбата. Твърди деянието на жалбоподателя да е несъставомерно, тъй като последният се движил в лентата за принудително спиране на автомагистрала поради повреда на превозното средство. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 51338 от 08.09.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно 1 постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. К. К., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. По делото не се установява екземпляр от наказателното постановление да е връчван на жалбоподателя преди подаването на жалбата.

Следователно срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН все още не бил започнал да тече спрямо него към датата на подаване на жалбата, поради което същият е спазен, а жалбата е допустима. Извършеното отбелязване в наказателното постановление за неговото връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е незаконосъобразно и не поражда правно действие. На първо място липсват доказателства кой е автор на отбелязването върху НП, а за да е валидно, то трябва да е извършено от наказващия орган. В случая е поставен единствено печат с ръчно написана, неясно от кого, дата на връчване, но липсва подпис и автор на направеното отбелязване. Анонимността на извършеното действие препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и опорочава самото действие (така Определение № 1378 от 20.08.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 1948/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 291 от 05.02.2015 г. по к.ч.а.н.д. № 21/2015 г. на Административен съд – Пловдив). На следващо място връчването по този ред е незаконосъобразно в процесната хипотеза, тъй като не са спазени законовите предпоставки за приложение на процедурата. С разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е въведена правна фикция, според която при определени предпоставки наказателното постановление се счита за редовно връчено. Тези предпоставки с а кумулативно дадени и е необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да има нов адрес, който обаче да е неизвестен. Следователно, за да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен – така Определение № 1012 от 29.06.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 1463/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 1791 от 14.09.2018 г. по к.ч.а.н.д. № 2822/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;

Определение № 2238 от 26.8.2013 г. по к.ч.а.н.д. № 2448/2013 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. По делото обаче не се доказват такива обстоятелства. Приложена е доклана записка, от която се установява да е извършено едно единствено посещение на адреса – на 30.04.2020 г.

Твърдението, че адресът бил посещаван многократно е неясно и голословно, като не е посочена нито една друга дата, на която реално да е бил посетен адресът с цел връчване на НП. При тези факти съдът намира, че органите на МВР не са предприели всички необходими действия за надлежно връчване на наказателното постановление. За да се приложи правилото по чл. 58, ал. 2 от 2

ЗАНН, не е достатъчно едно посещение на адреса, при което нарушителят да не е намерен, доколкото последният не би могъл отнапред да знае кога ще бъде посетен за целите на връчването на издаденото му НП и няма задължение да осигури постоянен представител за получаване на съобщения на обявения от него адрес. Ето защо наред с посещенията на точния адрес на нарушителя органите на МВР е следвало да оставят на адреса или да изпратят по пощата съобщение на нарушителя във връзка с връчването на НП, като за всички извършени действия е необходимо да има надлежно съставено доказателство - например протокол. Следователно жалбата е допустима, а разгледана по същество, е и основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.10.2019 г. около 20:00 часа в Община Раковски, на автомагистрала № А1 „Тракия“, км 156 в посока гр. Бургас жалбоподателят Д. К. К. управлявал автобус „Ман М-3“ с рег. № **** собственост на „Тони 2004“ ЕООД. Жалбоподателят пътувал по маршрут до гр. Харманли, но по време на пътуването започнало да се чува свистене, а превозното средство бързо да губи охладителна течност. К. разговарял по телефона със свид. П. И. П. – снабдител в „Тони 2004“ ЕООД, като го уведомил за проблема с автобуса.

Казал му още, че ако карал по-бавно, успявал да измине разстояние около 30 40 км с едно доливане на охладителна течност. Тъй като светнала сигнална лампа на таблото в автобуса, свид. П. в разговора им посъветвал жалбоподателя да потърси паркинг, на който да спре и да провери нивото на охладителната течност, както и да се движи при по-ниски обороти, за да не се стигне до прегряване. Когато се намирал на 156 км в посока гр. Бургас, жалбоподателят К. навлязъл с управлявания автобус в лентата за принудително спиране на автомагистралата, където продължил да се движи с по-ниска скорост.

Движението му в лентата за принудително спиране на автомагистралата било забелязано от свид. Н. К. С. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, който на посочения пътен участък изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Последният спрял жалбоподателя, извършил проверка и на място съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 785033 против К., в негово присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените 3 доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. К. С.. От тях се установява, че при извършването на проверката жалбоподателят е управлявал автобус по автомагистрала № А1 „Тракия“, като се е движил в лентата за принудително спиране. Изяснява се и че след като е бил спрян за проверка, пред свид. С. жалбоподателят е съобщил за повреда на превозното средство, което при движение със скорост по-висока от 50 - 60 км/ч започвало да изхвърля охладителната течност. Свидетелят изяснява още, че жалбоподателят се е движил със скорост именно около 50 км/ч. В показанията си свид. С. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец и при изпълнение на служебните си задължения. Показанията са последователни и вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел. По тези съображения съдът изцяло им дава вяра.

С доверие се ползват и показанията на свид. П. И. П.. Те намират подкрепа и в показанията на свид. С., тъй като жалбоподателят е съобщил на свид. П. за същата повреда, както и на актосъставителя. От показанията на свид. П. се установява още, че той е посъветвал жалбоподателя К. да се движи с по-ниска скорост, както и че след като се е включила сигнална лампа, му е препоръчал да намери паркинг, на който да спре. Свидетелят изяснява, че след като автобусът е бил докаран до гр. Харманли, действително била установена повреда, отстранена чрез подмяна на гарнитурата на главата.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. К. К. се установява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на 12.06.2017 г., валидно до 12.06.2022 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 14.10.2019 г. около 20:00 часа в община Раковски, на автомагистрала № А1 „Тракия“, км 156 в посока гр. Бургас, жалбоподателят К. е управлявал моторно превозно средство автобус „Ман М-3“ с рег. № **** като навлязъл и се е движил в лентата за принудително спиране на автомагистралата.

Въпреки това съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на надлежно описание на вмененото 4 във вина на жалбоподателя административно нарушение. Допуснатият порок не може да бъде саниран едва във въззивното производство и обуславя отмяна на НП. В тази връзка така, както е описано деянието от фактическа страна в обстоятелствената част на НП, то е изначално несъставомерно (не се подвежда под състава на административното нарушение с посочената в НП правна квалификация). Това е така, защото жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, който гласи, че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“. В случая административните наказания на жалбоподателя К. са наложени на основание чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба предвидените наказания се налагат на водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП . Законовият текст е категоричен, че движението или спирането в лентата за принудително спиране на автомагистрала не всякога е административно нарушение, а само когато това се прави без наличието на законово призната извинителна причина. Съгласно приложената санкционна разпоредба основанието за налагане на наказанията отново не е просто фактът на движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала, а когато това се прави без да са налице разгледаните изключения по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В случая обаче както в АУАН, така и в НП единственото обстоятелство, което се твърди, е жалбоподателят като водач на МПС при движението си по автомагистрала да е навлязъл в лентата за принудително спиране. И за актосъставителя, и за наказващия орган се установява не само че не са изследвали възможното наличие на някое от изключващите отговорността обстоятелства, но посъщественият порок е, че те дори въобще не твърдят в случая да е липсвало някое от тези изключения. Административнонаказателната отговорност обаче не може да почива на предположения.