Решение № 1003 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501384 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 44579/04.06.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от П. М. Г., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1930/19.05.2026г. постановено по гр.д. № 9929/2025г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Варна да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, временна неработоспособност, душевен дискомфорт и уплаха за живота и здравето в следствие на падане на 11.07.2025г. от парапета на автобусна спирка „Спортна зала“ посока к.к.“Златни пясъци“, Община Варна за разликата над 1500 евро до пълния претендиран размер от 5112,92 евро, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Въззивникът П. Г., чрез процесуалния си представител заявява становище за правилност и законосъобразност на изводите на съда за наличие на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, но за неправилна преценка досежно размера на обезщетението за претърпените от инцидента неимуществени вреди. Поддържа, че падането от 5,50 м. височина на твърд терен, предизвикано от необезопасения парапет на автобусната спирка, е причинило на ищеца сериозна психическа травма, която ще оказва въздействие 1 през целия му живот. Излага, че нанесените травматични увреждания са причинявали физическа болка в продължение на 2-3 месеца и са го лишили от възможността да работи.

Посочва, че причината да не потърси незабавно медицинска помощ е била, че дните след падането е лежал вкъщи обездвижен. Моли предявената искова претенция за обезвреда на претърпените неимуществени вреди да бъде уважена в пълния претендиран размер.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Община Варна, чрез процесуалния й представител. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част, за правилно и законосъобразно. Посочва, че определеното обезщетение в размер на 1500 евро за претърпените от ищеца неимуществени вреди е справедливо и съответно на събраните по делото доказателства и доказано получените физически наранявания в следствие на падането. Моли решението, в обжалваната му част да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа заявеното становище и претендира за присъждане на съдебноделоводните разноски. Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството ВРС е образувано по предявена от П. М. Г. срещу Община Варна искова претенция с правно основание по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5112,92 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, намалена работоспособност, душевен дискомфорт и уплаха за живота и здравето на ищеца вследствие на инцидент, настъпил на 11.07.2025г., като облягайки се на необезопасен парапет на автобусна спирка по пътя Варна-Зл.пясъци, точно срещу бившия хотел „Димят“ е паднал на земята от височина 5-6 метра, както и за заплащане на сумата от 536,86 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за ремонт на таблет „Самсунг Галакси Таб С 8 Ултра", увреден при инцидента, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточняващата я молба, ищецът твърди, че на 11.07.2025г. около 18:30 часа чакал автобус по линия № 409 на спирка „Спортна зала" в посока к.к. „Златни пясъци", намираща се точно срещу бившия хотел „Димят". Докато чакал автобуса, се подпрял с гърба си на метален парапет, поставен на спирката. Парапетът не бил надлежно укрепен и при облягането си ищецът полетял назад от височина около 5-6 метра и паднал по очи върху твърдата повърхност до подпорната стена, отделяща спирката от Морската градина. При падането, инстинктивно се хванал за отделилия се парапет, което смекчило удара, но таблетът, който носел се счупил. След инцидента се обадил на съпругата си и се прибрал у дома. Започнал да чувства силни болки в гърдите и гръдния кош, в десния крак, където се появил хематом и дясната ръка, както и затруднения при дишане. Посетил лекари на 2

19.07.2025г. за рентгенография, на 24.07.2025г. и на 31.07.2025г., при които бил издаден болничен лист за домашно лечение. Твърди, че Община Варна, като задължена да поддържа уличната мрежа и автобусните спирки, е отговорна по реда на чл.49 от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди, доколкото не е осъществила контрол над служителите си, които са бездействали да констатират и отстранят повредата на парапета, служещ именно да предпазва хората от падане от високо на терена на Морската градина. Твърди, че задължението на Община Варна произтича от разпоредбите на ЗОС, ЗМСМА, ЗП и Наредба № 2/29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез процесуалния си представител, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва на посоченото от ищеца място да е съществувал неукрепен метален парапет, който да е в причинно-следствена връзка с падането на ищеца. Оспорва и описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента като нелогичен и житейски неправдоподобен, тъй като при облягане върху парапета естественият рефлекс на човек е да се отдръпне назад или встрани, а не да падне „по очи". Излага, че към Община Варна не са постъпвали сигнали за инцидента, нито за компрометирания метален парапет на посочената спирка, поради което не са предприемани действия от страна на нейни служители. Посочва, че ищецът не е потърсил медицинска помощ непосредствено след инцидента, а едва на 24.07.2025г., т.е. 13 дни по-късно, като поставя под съмнение твърденията за тежестта на травмите и причинената от тях силна болка. Сочи, че понастоящем липсват данни за усложнения в оздравителния процес. Релевира възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди че ако все пак болките са били продължителни и интензивни, то причината за това е било липсата на правилно проведено лечение, в домашни условия. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на нея петитум обуславят извод за предявен от ищеца П. Г. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Варна да заплати обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в следствие на настъпил инцидент, за който се ангажира отговорността на ответника.

Предмет на настоящото въззивно производство е основателността на предявената искова претенция за обезвреда на претърпените от ищеца П. Г. неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на падането му през парапет на автобусна спирка „Спортна зала“ посока к.к.Златни пясъци в гр.Варна на 11.07.2025г. за разликата над присъдения размер от 1500 евро до пълния претендиран размер от 5112,92 евро.

Постановеното по гр.д.№ 9929/2025г. по описа на ВРС съдебно решение в частта по 3 уважение иск на П. Г. против Община Варна за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 1500 евро формира между страните сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за вредоносното събитие настъпило на 11.07.2025г., в това число за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно противоправни и виновни действия/бездействия на служители на ответника по поддръжката на предпазното съоръжение парапет, които са в причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания на ищеца и претърпените във връзка с тях неимуществени вреди – болки и страдания. Следователно въпросите свързани с основанието на исковата претенция – виновно извършен деликт от служители на ответника, породил твърдяните неимуществени вреди от ищеца не подлежат на преразглеждане на основание чл.297 и чл.298, ал.1 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав не дължи формулиране на нови самостоятелни изводи по тях. Допустимата преценка е само досежно размера на дължимото към ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства установяващи състоянието на ищеца след падането му от автобусна спирка в гр.Варна на равната площадка в Морската градина при денивелация от 5-6 метра.

Представено е медицинско разчитане на направена на 19.07.2025г. ренгенография на П. Г. е „Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна“ ЕООД, видно от която не са констатирани травматични изменения на костите или други възпалителни процеси. Приложени са и 3 броя амбулаторни листа от проведени медицински прегледи на ищеца на 24.07.2025г. и на 31.07.2025г. – от общо практикуващ лекар и от лекар травматолог, които са поставили диагнози „Контузия на гръдния кош“ и „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области на тялото“. В данните от обективното състояние на пациента е посочено, че той е с отслабено везикуларно дишане в дясната гръдна половина, болки при дълбоко вдишване, болка в дясната гръдна половина и в предната част на десен бял дроб, оток на дясна гривнена става, данни за подкожен хематом на латералната част на дясното бедро, изтръпване и болка по хода на седалищния нерв в дясно. След прегледа при травматолог е констатирано основание за временна неработоспособност, като е отбелязано издаването на първичен болничен лист № ***/24.07.2025г. за срок от 14 дни.

За обективното състояние на ищеца след инцидента информативни са показанията на неговата съпруга М.С. Г. и на свидетеля Р.С.В.. И двете свидетелки посочват, че са видели ищеца непосредставено след инцидента на 11.07.2025г., докато се разхождали в Морската градина на гр.Варна. Той им споделил , че е паднал от голяма височина, по очи през парапета на автобусна спирка долу в градината. Самият парапет се виждал откачен и висящ.

Когато се срещнали П. куцукал, бил доста охлузен, целият натъртен и изглеждал в недобро състояние. Видимо нямал счупвания, но кракът му бил посинял, в областта на китката ръката му била надута, дишал трудно и изпитвал болки в дясната част на гръдния кош.

Първите няколко дни останал в къщи и св.Г.а се грижела за него. Тъй като болките не отминавали, след няколко дни направили ренгенова снимка, а след това и преглед при 4 ортопед. Изпитвал силни болки в продължение на 2-3 месеца, а около месец-месец и половина имал задух и кашлица. Не можел да ляга, защото го болял лакътя, както и да се придвижва нормално. Известно време не можел да работи като шофьор, но след изтичане на болничния /св.Г.а не си спомня, колко време е продължил/ се върнал на работа, но първо за по малко часове, защото го боляла ръката.