Решение № 23636 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23636 гр. С., 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110141359 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕАД срещу . АД с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 433.34 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски в общ размер от 934.86 лева по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 23.12.2023 г. в гр. С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 23.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 23.12.2023 г. в гр. С., водачът на паркиран автомобил с марка „.“ с рег. № . отваря внезапно предна лява врата на автомобила си, в резултат на което по негова вина реализира ПТП с преминаващия в този момент автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег. № .. Сочи се, че между водачите не е съществувал спор за вината, поради което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП за автомобил марка „.“ модел „.“ с рег. № . е имало сключена валидна застраховка „Каско +“ при ищеца, а за автомобила на виновния вода – застраховка „Г.“ при ответника. Поддържа се, че във връзка с реализираното застрахователно събитие е образувана преписка по щета № ., извършен е опис на щетите, калкулация и е изготвен ликвидационен акт, въз основа на който е определено застрахователно обезщетение в размер на 919.86 лева. Подчертава се, че от така определеното обезщетение е приспадната дължима премийна вноска по застраховката в размер на 340.43 лева, като на собственика на автомобил марка „.“ модел „.“ с рег. № . е заплатена сума в размер на 579.43 лева. След извършване на плащането се сочи, че била изпратена покана за заплащане на сумата от 934.86 лева лева, с включени в нея 15 лева ликвидационни разходи. В отговор на отправената покана от ответното дружество направило частично плащане, като непогасена 1 останала сумата в размер на 501.52 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на непогасената част от застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от депозиране на иска до окончателно плащане, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК признава, че моторно превозно средство с марка „.“ с рег. № . е било застрахован по риска „Г.“ в ответното дружество, както и че в срока на валидност на тази застраховка е настъпило процесното застрахователно събитие. Не се оспорва и че във връзка с процесното ПТП при ответника е образувана преписка по щета **********, по която след преглед на получените от ищеца документи е одобрено плащане на сумата от 501.52 лева. Поддържа се, че именно тази сума е била заплатена на ищеца, с оглед на което се изтъква, че са погасени задълженията на ответника изцяло. С оглед изложеното се оспорва размерът на исковата претенция с аргумента, че в така посочената сума са включени от сервиза ремонтновъзстановителни дейности, които не са били необходими за отстраняване на щети, които с в следствие на процесното ПТП. Поддържа се, че платената от ищеца сума е в завишен размер. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото ППС, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Г.”.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане изцяло.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на тези касаещи вид причинените вреди и съответно размера на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им сочат и събраните писмени доказателства /застрахователна полица № ., с валидност от 27.06.2023г до 26.06.2024г, двустранен констативен протокол за ПТП от 23.12.2023г, уведомление за щети № . по МПС от 28.12.2023г, калкулация по претенцията, ликвидационен акт с посочен размер на обезщетение 919.86 лева и отбелязано прихващане на застрахователна премия в размер на 340.43 лева и платено 579.43 лева, извлечение от счетоводство, регресна покана до ответника/. Именно поради това още с доклада по делото е обявено за безспорно между 2 страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и увреденото лице за лек автомобил марка „. .“ с рег. № ., по което твърдяното застрахователно събитие представлява покрит риск; наличието на валиден към датата на ПТП договор по застраховка „Г.“ между ответника и водача на МПС марка „марка „.“ с рег. № .; механизма на настъпване на ПТП и извършеното плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в посочения размер. За тези обстоятелства от името на ответното дружество е направено и изрично признание в отговора на исковата молба, което следва да бъде ценено от съда по реда на чл.175 от ГПК. Като признание от страна на ответника следва да бъде ценено и извършеното частично погасяване на регресното вземане чрез извършеното плащане на сума в размер на 501.52 лева. както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.

Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото при „.“ ЕАД МПС, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца. Във връзка с това е направеното и от ответника оспорване на причинените щети по вид и стойността на разходите, необходими за възстановяването им. По така въведените възражение Софийски районен съд приема следното:

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Г.“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по г. в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ /отм./ аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 от КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 3

52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.

№ .0/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.

В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по лек автомобил марка „. .“ с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.12.2024г. ПТП в гр.С., като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното ПТП.

По отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 1450.43 лева, като е съобразено обстоятелството и че увреденият автомобил е бил в експлоатация към 23.12.2024г. от 11 години, 6 месеца и 8 дни след първоначалната регистрация. Предвид това доколкото платеното от ищеца обезщетение в размер на 919.86 лева е в по-нисък размер от установения дължим такъв 1450.43 лева, възражението на ответника по отношение на размера на платеното от ищеца обезщетение е неоснователно. Настоящият състав намира, че действителните вреди в случая възлизат на 919.86 лева, доколкото именно това е сумата заплатена от ищеца за отстраняване на причинените по МПС вреди. Тази сума не надвишава и посочената в заключението на автотехническата експертиза стойност – 1450.43 лева, необходима за възстановяване на застрахованата при ищцовото дружество лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Изчислената именно по този начин стойност Софийски районен съд преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка автомобили и алтернативните доставчици, респ. определянето на средна пазарна цена предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

Поради тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че дължимата от него сума е в по-нисък размер съобразно и се равнява на платената от него сума в размер на 919.86 лева или на стойността за възстановяване на МПС на база цени само на сервизи извън официалния. Към така посочената сума следва да се прибави и стойността на ликвидационните разноски от 15 лева. Следователно пълния размер на дължимото обезщетение е 934.86 лева.

По делото между страните не е спорно, че ответникът е погасил част от задължението си, а именно сумата от 501.52 лева, която следва да бъде приспадната от така определения размер на обезщетението. Ето защо искът се явява основателен за сумата от 433.34 лева и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От ищеца е представен списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че се претендират заплатена държавна 4 такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. При съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, следва да присъди единствено разноските, за които от страна на ищеца са ангажирани доказателства, че са реално сторени. От ищеца са представени доказателства за заплащането на такси общо в размер на 350 лева за държавна такса и експретиза. Представена е фактура № 1161/14.08.2025г с посочен опис на щети и възнаграждение по всяка щета с включено ДДС, като за конкретната щета е 480 лева с ДДС. Приложено е и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение по посочената фактура. Ето защо в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 830 лева.