Решение № 1017 от 05.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. *, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200540 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. * чрез адв. С. К. срещу Наказателно постановление № 24-0441000014/28.11.2024 г., издадено от Е.И.К. – Началник сектор в ОДМВР - *, РУ * *, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка, като твърди, че е навлязъл в кръстовището на разрешен (зелен) сигнал на светофара, след което да е изчакал да отминат преминаващите автомобили и тогава да е завършил започнатата маневра.

Поддържа, че не би било безопасно да остане в кръстовището и подобно поведение би затруднило останалите участници в движението. Взема становище да са допуснати и процесуални нарушения, които да имат съществен характер. В тази връзка твърди да липсва надлежно описание на мястото на извършване на деянието. Дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението намира за непълна. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. С. К., като и двамата поддържат жалбата.

1

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 9920/28.01.2025 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. А. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.01.2025 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез * РУ – * на 22.01.2025 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.11.2024 г. в гр. * жалбоподателят Р. А. С. управлявал лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ** **** ** по бул. „Цар Борис III Обединител“ в посока от юг към север. Като пасажери в автомобила се намирали свидетелите Д. Й.

Б. и Л.А.Д.., като последният седял на задната седалка в превозното средство.

Около 01:06 часа на същата дата – 05.11.2024 г., автомобилът, управляван от жалбоподателя, достигнал до кръстовището на бул. „*“ с бул. „*“.

Преминаването на превозните средства през това кръстовище било регулирано от пътен светофар, който работил в нормален режим.

Жалбоподателят С., управлявайки лекия автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ** **** **, навлязъл в кръстовището от бул. „*“ в посоката от юг към север и извършил маневра по завиване в обратна посока. Навлизането в кръстовището и изпълнението на маневрата жалбоподателят извършил в момент, когато светофарът вече подавал червен светлинен сигнал.

По същото време свидетелите Т. С. Ч. и Г. Д. К. – старши полицаи в * РУ при ОД на МВР - *, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение, назначени в състава на автопатрул.

Свидетелите наблюдавали транспортния трафик през кръстовището, при което забелязали навлизането на управлявания от жалбоподателя С. лек автомобил в процесното кръстовище и изпълнената от него маневра. Видели и светлинния сигнал на светофара в този момент, както и поведението на останалите участници в движението – превозните средства от пътната лента на жалбоподателя спрели, преустановявайки движението си, като само лекият 2 автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ** **** ** преминал. Автопатрулът последвал управлявания от жалбоподателя автомобил, като бил подаден сигнал за спиране на водача. Жалбоподателят С. спрял на намиращата се в близост спирка от редовните линии на градския транспорт, след което двамата полицейски служители пристъпили към извършването на проверка.

На място свид. Ч. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 820986 срещу жалбоподателя С., в негово присъствие и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка, който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

По делото са разпитани свидетелите Т. С. Ч., Г. Д. К., Д. Й. Б. и Л.А.Д... За първите двама се установява да са полицейските служители от автопатрула, установил нарушението и извършил проверката. За останалите двама свидетели – Б. и Д., се доказва да са пасажери в автомобила, управляван от жалбоподателя, по времето, когато е извършено деянието. В този смисъл и четирите разпитани лица са присъствали на местопроизшествието и всеки от тях твърди да има възприятия като очевидец. В по-голямата им част показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, а именно досежно обстоятелствата за времето, мястото на извършване на деянието, самоличността на водача на проверения автомобил, наличието на работеща светофарна уредба и вида на извършената от водача маневра. Противоречие в твърденията на свидетелите, което е съществено, се констатира по отношение на вида на светлинния сигнал на светофара и то само към момента на навлизане в кръстовището на автомобила, управляван от жалбоподателя. Досежно светлинния при завършването на маневрата по завиването в обратна посока свидетелите Д. и Б. заявяват, че нямат възприятия, като светофара да са видели само при навлизането в кръстовището. Това им твърдение е житейски разбираемо, тъй като към момента на маневрата те не са знаели, че предстои да бъдат спрени за проверка, поради което да трябва да проявяват повишено внимание, а и са били само пасажери в автомобила, при това единият седящ на задната седалка.

Що се касае до сигнала на светофара към момента на навлизането на управлявания от жалбоподателя автомобил в процесното кръстовище, свид. Ч. е категоричен, че сигналът е бил червен. Той твърди както да е имал видимост към светлинните сигнали, но така също се позовава и на други обстоятелства – спирането на движението на останалите превозни средства, движещи се по същото направление като жалбоподателя. Този факт представлява косвено 3 доказателство, подкрепящо извода за настъпил червен сигнал на светофара, който е забранявал движението. Прецени в цялост, показанията на свид. Ч. са подробни, а не схематични и оскъдни, което доказва, че полицейският служител има съхранен спомен от случилото се. Възприятията му за околната пътна обстановка придават завишена доказателствена стойност на показанията му.

Още с жалбата са въведени твърдения за различна фактическа обстановка от тази, описана в АУАН и в наказателното постановление. В тази връзка от защитата са ангажирани свидетелски показания за подкрепа на тяхната теза. В жалбата се твърди, че С. се е забавил в кръстовището, след като е навлязъл на разрешителен сигнал, поради изчакването на преминаващи други превозни средства, които са били с предимство. Показанията на свидетелите Б. и Д. действително противоречат на тези на полицейските служители, но съдът намира, че двамата приятели на жалбоподателя не подкрепят напълно и неговата теза, а с показанията им се въвежда нова, трета различна версия за случилото се. И двамата свидетели Д. и Б. твърдят, че жалбоподателят не се е бавил при извършването на маневрата, а в кръстовището да не е имало други превозни средства. Свидетелят Б. заявява: „Р. не се е бавил при извършването на маневрата“, а свид. Д. посочва: „Р. бързо си направи маневрата, нямаше коли в кръстовището, които да са ни забавили“. Така техните показания влизат в противоречие не само с твърденията на полицейските служители, но и с тези на самия жалбоподател, който като водач е наблюдавал по-детайлно пътната обстановка. Полицейските служители също са имали основание да бъдат внимателни и бдителни в наблюденията си, тъй като това е било част от изпълнението на служебните им задължения. Съдът съобрази и близките приятелски отношение на свидетелите Д. и Б. с жалбоподателя С.. Като взе предвид така изяснените обстоятелства и констатирани противоречия и непоследователности, съдът приема, че показанията на свидетелите Д. и Б. не са достатъчно надеждни. Такива пороци не се доказват по отношение на възприятията на свид. Ч., поради което настоящият състав дава вяра на твърденията на двамата полицейски служители за формиране на фактическите си изводи. Показанията на свидетелите Д. и Б. също се ползват с доверие в посочените им части, за които беше изяснено, че са проверени и съответстващи с останалия събран доказателствен материал.

От писмо с вх. № 20279/20.02.2025 г. от и.д. директора на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община * (лист 11 от делото) и приложената към него схема за организация на движението за процесния пътен участък (лист 12 от делото) се изяснява, че преминаването през кръстовището на бул. „*“ с бул. „*“ в град * се регулира със светлинен светофар, включително към дата 05.11.2024 г., когато светофарната уредба е работила.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална 4 компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С..

Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, които се правят с жалбата, съдът намира за неоснователни. На първо място твърди се непълнота на правната квалификация на нарушената материалноправна норма. Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава водачите да съобразяват поведението си с различни обстоятелства, изброени в диспозицията на правната норма. В тази връзка счита, че е било дължимо в правната квалификация да бъде отразено кое предложение от нарушената норма му се вменява в отговорност, а противното да ограничава правото му на защита. Така направеното възражение е неоснователно. То е мотивирано с доводи, които противоречат на трайно установени положения в съдебната практика относно определянето на правната квалификация.