Решение № 3095 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3095 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100511235 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20020748 от 12.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 18784 по описа на СРС за 2016 г., е признато за установено, че съществуват следните вземания на „Топлофикация София“ ЕАД:

По искове с правно основание чл.422,ал.1,вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.чл.149 и сл.ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу С. Г. С.-И. за сумата от 792,78 лв., представляваща част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. до топлоснабден имот – апартамент № 47, находящ се в гр.София, ж.к.“****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 125,93 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2011 г. до 26.03.2014 г.;

По искове с правно основание чл.422,ал.1,вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.чл.149 и сл.ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД срещи Р. Г. Д. за сумата от 792,78 лв., представляваща част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. до топлоснабден имот – апартамент № 47, находящ се в гр.София, ж.к.“****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 125,93 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2011 г. до 26.03.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2015 г., по ч.гр.д.№ 22154 по описа за 2014 г. на СРС, като исковете за главница са счетени за неоснователни в останалата им част до пълния предявен размер 1 от 1631,85 лв. /при пропуск на СРС да отрази тази воля в диспозитива на решението/.

С решението са осъдени ответниците да заплатят сторените от ищеца разноски – или всяка да заплати сума в размер на 357,64 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба от С.

С. и Р. Д. срещу решението в частта, в която се уважават исковите претенции. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Въззивниците сочат, че не се установило, че същите са потребители на топлинна енергия, тъй като липсвали доказателства за притежавано от тях право на собственост или друго вещно право върху имота, за който се претендира доставянето на топлинна енергия. Сочат, че неправилно била уважени и претенциите за лихви без ищецът да е ангажирал доказателства за изпадането в забава на ответниците. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който излага становище за неоснователността , като моли да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от третото лице-помагач.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът намира, че същото е и правилно, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е между страните, а и от представения нотариален акт № 712/1993 г. и отказ от наследство № 79, дело № 712/1993 г., се установява, че Г.К.С. е бил признат за собственик по наследство и отказ от наследство на процесния имот. Същият, видно от представената по делото декларация от 1997 г., е отправил искане до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за процесния имот. По делото се установява, че Г.С. е починал на 09.12.2015 г. – след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.04.2014 г./. Съгласно т.10.б от Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ОСГТК при настъпило универсално правоприемство на страната на заявителя искът се смята предявен от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е приложима разпоредбата на чл.227 ГПК, с оглед на което в хода на процеса са конституирани като ответници наследниците на починалата страна и настоящи жалбоподатели.

От заключението на СТЕ и заключението на СЧЕ, които съдът кредитира поради тяхната подробна обоснованост, логичност и последователност, се установява, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си да доставя топлоенергия до 2 абонатната станция. Дружеството за дялово разпределение е изготвяло изравнителни сметки за реално потребено количество топлинна енергия в имота, като цената на незаплатената топлинна енергия за отопление на имот, енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване за периода м.05.2011 г. – м.04.2013 г. общо възлиза на 1585,55 лв.

След смъртта на едно лице, както притежаваните от него имуществени права, така и задължения, които нямат личен характер, преминават към неговите наследници.

В чл.5,ал.1 от ЗН е посочено, че децата на починалия наследяват по равни части.

След като безспорно е установено по делото, както правилно е приел и районният съд, че Г.С. е бил клиент на топлинна енергия спрямо ищцовото дружество в качеството си на собственик на имот, за който имот е доказано, че се намира в топлофицирана сграда и спрямо същия е била доставена топлинна енергия през претендирания период, след смъртта му, възникналите, но непогасени задължения за топлинна енергия са преминали към неговите законни наследници – в случая към неговите две дъщери – ответници по делото, като всяка от тях отговаря пред кредитора за такава част от дълга, съответстваща на притежавания от нея наследствен дял, или в случая всяка от ответниците дължи заплащането на ½ от възникналите, но непогасени задължения на наследодателя към „Топлофикация София“ ЕАД в общ размер на 1585,55 лв.

По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в процесния период са действали Общи условия от 2008 г., като съгласно чл.33 от ОУ доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, както неоснователно сочат ответниците. Според нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. В случая освен че за задълженията за топлинна енергия е предвиден изричен срок за заплащане, периодът, за който се претендира мораторна лихва е с кР. дата 26.03.2014 г., т.е. преди смъртта на наследодателя на ответниците, поради което и по аргумент от нормата на чл.84 от ЗЗД не е било необходимо изпращането на нарочна покана до тях. Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза законната лихва за забава възлиза на 251,85 лв., поради което правилно спрямо всяка една от ответниците е призната дължимостта на сума в размер на 125,93 лв.

С оглед изложеното, решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20020748 от 12.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 18784 по описа на СРС за 2016 г., в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС за преценка относно служебно провеждане на производство по реда на чл.247 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4