Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 180 от 17.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 273/2025
Вид
Решение № 180
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Велина Емануилова Антонова, Веселин Димитров Хаджиев, Михаела Христова Буюклиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ем. Антонова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело за възобновяване № 20255000600273 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане, подадено от изпълняващ функциите главен прокурор за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 681/2025 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

В искането се сочи, че въззивната оправдателна присъда е постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Вносителят на искането твърди, че съдът е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, поради което е стигнал до погрешен извод за обективна несъставомерност на инкриминираната дейност по повдигнатото обвинение. Излагат се съображения за спазване на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и се оспорва противното заключение на въззивния съд. С тези аргументи се настоява за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от 1

Апелативната прокуратура пледира в подкрепа на протеста.

Други страни не се явяват и не ангажират становище.

Пловдивския апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348 от НПК. Същото е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК.

Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.

С присъда № 41 от 10.04.2024 г., постановена по НОХД 2901/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е признал Т. Ж. С. с ЕГН ********** за виновeн за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ години. Съдът му е наложил и глоба в размер на 400.00 лв.

Със същата присъда, на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37 ал.1, т.7 и чл.49, ал.1 от НК, съдът е лишил Т. Ж. С. от право да управлява МПС за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 18.12.2021 г.

Т. Ж. С. е осъден да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора направени на досъдебното производство разноски в размер на 86,35 лв. /осемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, както да заплати и по бюджетната сметка на Районен съд - Стара Загора направени в съдебното производство разноски в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.

По повод жалба на адв. П. Х. К., защитник на Т. Ж. С. първоинстанционният съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол.

С Присъда № 2 от 22.01.2025 г., постановена по ВНОХД 681/2024 г. , Окръжен съд – Стара Загора е отменил Присъда № 41 от 10.04.2024 г., постановена по НОХД № 2901/2022 г. по описа на Районен съд-Стара Загора 2 изцяло, като вместо това е признал Т. Ж. С. за невинен и го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Присъдата не била обжалвана и протестирана и влязла в законна сила.

Искането за въззобновяване на делото е неоснователно поради следните съображения:

Поддържаната от вносителя на искането теза за съществени процесуални нарушения е формулирана и аргументирана по начин, който я определя като възражение за нарушение на материалния закон. Възражението, че въззивния съд необосновано е отказал да кредитира заключенията на двете химически експертизи, приемайки, че при вземането на двете кръвни проби имало съмнения за взетото количество кръв, както и че не ставало ясно при повторната експертиза коя кръвна проба е била изследвана не може да бъде споделено. Ето защо възражението в искането, че съдът е проявил "превратно тълкуване" на доказателствените средства е лишено от съдържателен смисъл извън контекста на твърдение за неправилно приложение на закона. Прочее, в хода на целия процес усилията на обвинението са били насочени към убеждаване на съда, че безспорните фактически обстоятелства относно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия са адекватни на посочения в чл.343б, ал.1 от НК надлежен ред. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо, за разлика от първостепенния съд, не се съгласява с този правен извод. Както е добре известно обсъжданият надлежен ред е регламентиран в Наредба № 1/2017г., поради което стриктното спазване на всички нейни разпоредби е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че спазването на надлежния ред за установяване на алкохолна употреба и на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца е важна предпоставка за законосъобразно ангажиране на наказателната му отговорност по чл.343б, ал.1 о т НК. Понастоящем и към датата на инкриминираното деяние този ред е установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Част от изискванията, които въззивният съд в случая е преценил, че не са били спазени, тези по чл.15, ал.2 и ал.4, чл.17, ал.4, изр.2, чл.21, и чл.26, ал.5 действително са част от реда, установен в нея и са относими към реда за вземане на кръвните проби и реда за тяхното изследване 3 и действително са били нарушени. В тази насока въззивният съд е обсъдил всички относими обстоятелства, като е изложил подробни съображения за това. Обсъдил е протокол за химическа експертиза № А-288/20.12.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора (л.29 от д.п.), където е отбелязано, че е изследвана проба със стикер № А 041628 – това е фабричният номер на стикера. Горепосоченият фабричен номер го има на всички стикери по настоящия случай, включително и на двата стикера, залепени на кръвните проби, взети от С.. На всеки от тези стикери е добавен допълнителен номер – 083205 с цифри от 1 до 8. Кръвните проби са с № 083205-3 и № 083205-4 – видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози (л.30 – л.32 от д.п.). От съдържанието на протокол за химическа експертиза № А288/20.12.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора и от разпита на експерта Ц. Т. Т.и на свидетеля Й. К. Й. пред районния съд не може да се установи с категоричност коя кръвна проба с фабричен номер на стикера № А 041628 е изследвана първоначално – № 083205-3 или № 083205-4. Съдът е обсъдил и приемно-предавателен протокол за кръвни проби за химическа експертиза от 18.04.2022 г., където е вписано, че са приети две кръвни проби с номер на талон № А 041628 – № 083205-3 и № 083205-4, като проба № 083205-3 е с обем приблизително равен на 3 мл. (л.76 от д.п.). При връщането на кръвните проби на Второ РУ – Стара Загора в приемно-предавателен протокол за кръвни проби за химическа експертиза от 16.06.2022 г. е вписано, че контролната (неразпечатана) проба е с № 083205-3. Обсъдил ни са и показанията на свидетелката Е. Д. Г. – химик в Специализираната химическа лаборатория на Медицински факултет при Тракийски университет – Стара Загора от който се потвърждава горната констатация. Обсъден е приемнопредавателен протокол от 16.06.2022 г., където е посочено, че експертът П. Й.

В. е приел в Специализираната химическа лаборатория при „УМБАЛ – Пловдив“ АД две кръвни проби – „със сериен номер А 041628 с надпис 083205.3“ и „със сериен номер А 041628 с надпис 083205.4“, като и двете са с по 4 мл. кръв (л.83 от д.п.). Съдът е обсъдил и протокол № 261/17.06.2022 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, където е отбелязано, че в Специализираната химическа лаборатория при „УМБАЛ – Пловдив“ АД експертът П.Й. В. е изследвана кръвна проба „със стикер № А 041628-4“ (л.81 от д.п.). Анализиран е и разпита на експерта П. Й.

4

В. в хода на съдебното следствие пред районния съд,от който не се установява с категоричност коя кръвна проба с фабричен номер на стикера № А 041628 е изследвана – № 083205-3 или № 083205-4. Обсъдено е и писмо № 34900026535/15.11.2024 г. от ОД на 4 МВР – Стара Загора в което е посочено, че съгласно чл.26, т.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. кръвните проби (изследвана и контролна кръвна проба) на Т. Ж. С. под № А288/2021 г. са предадени за унищожение (л.38 от настоящото дело). Към писмото е приложен приемопредавателен протокол за биологичен материал /изработени кръвни проби/ с преминал срок на съхранение съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. в горния смисъл – на 30.03.2022 г. са предадени за унищожение кръвни проби от № А235/2021 г. до А2/2022 г. и № 602/12.09.2016 г. (л.39 от настоящото дело).

Въззивният съд е обсъдил и писмо № СД-324/06.12.2024 г. от „УМБАЛ – Пловдив“ АД, в което в противоречие с горното се сочи, че кръвните проби на Т. Ж. С. се съхраняват в Специализираната химическа лаборатория при „УМБАЛ – Пловдив“ АД при условията на Наредба № 1/19.07.2017 г. (л.44 от настоящото дело).

Въз основа на изложеното правилно въззивният съд е стигнал до извода, че има основателни съмнения относно това дали всяка от взетите кръвни проби от осъдения С. е била по 4 мл. – това обстоятелство не е категорично установено. Няма данни по някакъв начин ясно и без съмнение да са разграничени двете проби – коя е проба е използвана за първоначалното изследване, и коя проба е изследвана повторно – вече изследваната или контролната. В протокол за химическа експертиза № А-288/20.12.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора е отбелязано, че е изследвана кръвна проба с фабричен номер на стикера № А 041628, но не е уточнено коя – № 083205-3 или № 083205-4. А в протокол № 261/17.06.2022 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв е отбелязано, че в „УМБАЛ – Пловдив“ АД е изследвана кръвна проба „със стикер № А 0416284“, което не води до яснота по горния въпрос – къде и коя кръвна проба е изследвана и дали при повторния анализ в действителност е изследвана контролната проба. Не става ясно какви точно кръвни проби са изпратени, приети и изследвани в „УМБАЛ – Пловдив“ АД, с оглед постъпилите данни от ОД на МВР – Стара Загора, че съгласно чл.26, т.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. кръвните проби (изследвана и контролна кръвна проба) на Т. Ж. С. под № А288/2021 г. са предадени за унищожение на 30.03.2022 г. т.е. преди 5 извършване на контролното изследване. Повторният анализ на кръвната проба е неотменим елемент от легалния механизъм за контрол, установен чрез Наредба №1/2017г., и същият следва да бъде извършен при стриктно спазване на разписаните правила. Въз основа на посоченото и след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въззивният съд правилно е приел, че обвинението против С. по чл.343б, ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин от обективна страна, защото при вземането и изследването на кръвните проби е нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози. Поради това не може да се обоснове правният извод, че е доказано по безспорен и категоричен начин, че на 18.12.2021 г. в гр. Стара Загора подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,74 на хиляда, тъй като последното обстоятелство не е установено по надлежния ред.

Несподелими са разсъжденията в искането, че когато са спазени останалите изисквания на Наредбата, но е допуснато нарушение при повторно извършване на химически анализ, това нарушение не е съществено и не опорочава резултата. Напротив, за да настъпят правните последици от факта на установяване на алкохол в кръвта на водача, трябва да бъдат спазени стриктно всички възможни етапи на проверката. В този смисъл изложените съображения, че фактическите обстоятелства за авторството на деянието, въззивния съд е направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като неправилно е интерпретирал допуснатите според защитата нарушения при реда за установяване на употребата на алкохол от осъдения са несподелими. С тези съображения по същество се релевира оплакване за неправилното му оправдаване по обвинение, което е доказано съобразно изискването по чл. 303 от НПК.