Решение № 236 от 16.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело № 20211100113229 по описа за 2021 година

Предявени са от Т. Х. А. срещу Г.Ф. кумулативно обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 136500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 2500,00 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, за закупуване на медицински консумативи, лекарствени средства, за заплатени потребителски такси, медицински прегледи, изследвания и физотерапевтични и рехабилитационни процедури, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът Т. Х. А. твърди, че на 10.11.2016 г., около 20.50 часа, в гр.

София, на бул. „България“ в района на № 85, претърпял тежко пътнотранспортно произшествие, реализирано от лек автомобил „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № СА **** ВХ. С окончателно определение от 09.09.2020 г. на СРС, НО, 110 състав, постановено по НОХД № 6358/2019 г., било одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия Н. Л. А., с което последният се признал за виновен в това, че на 10.11.2016 г. около 20 часа и 50 минути в гр. София, по бул. „България“ с посока на движение от ул.

„Околовръстен път“ към бул. „Тодор Каблешков“ и в района на № 85, при 1 управление на МПС- лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № СА **** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ЗДвП, като не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране и реализирал пътно- транспортно произшествие с намиращия се в крайна дясна лента на аварийни светлини с поставен обезопасителен триъгълник лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № В **** НВ, като след удара л.а. „Волво Ц70“ отскача напред и удря пешеходците, намиращи се пред него и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – Т. Х. А. и К.В.К.. Към датата на ПТП -10.11.2016 г. лек автомобил „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № СА **** ВХ, собственост на Р.С.К. и управляван от Н. Л. А. е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ищецът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд носи отговорност и изплаща на увредените лица за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания. След процесното ПТП ищецът бил в много тежко състояние - с контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия в лумбалната област, поради което бил откаран незабавно в ВМА – МБАЛ София и хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия. На 15.11.2016 г. бил изписан от Клиниката по неврохирургия с диагноза: Мозъчно сътресение. Контузия на лумбален отдел на гръбначен стълб. Фрактура на маса латералия на сакрума вляво. Фрактура на тялото на сакралната кост. Фрактура на предната ацетабуларна колона вляво. Фрактура на лявата пубисна и ишиадична кост. На 16.11.2016 г. постъпил на лечение в Клиника „Ортопедия и травматология“ при ВМА – МБАЛ София за оперативно лечение на установените тазови фрактури, извършена на 25.11.2016 г., и бил изписан на 25.11.2016 г. с диагноза :

Фрактура Пелвис /Фрактура осис пубис, син, Фрактура осис сакри син/ ст.

Пост рсом осис сакри кум клавои АО№ II. След изписване от болницата на 25.11.2016 г. ищецът бил в задоволително общо състояние, вертикализиран, с препоръка да ходи с помощни средства за срок от 30 дни, без да стъпва на левия си крак и при продължаване на медикаментозна терапия и хигиеннодиетичен режим. Ищецът твърди, че след изписване от болицата, се чувствал уморен и отпаднал, с непрекъсната тежжест в гърдите, виене на свят, прилошаване, болки в цялото тяло; придвижването и самообслужването му 2 били силно затруднено, поради което се осъществявали с помощта на неговите родители; не можел да се придвижва без помощни средства; изпитвал силни болки в таза и левия крак, а при вдишване -пронизващи болки в областта на гърдите си. В рамките на тридесет дни след изписването му от болницата, на ищеца били извършени два контролни прегледа, при които били установени усложнения в здравословното му състояние– консолидирала фрактура на рамус инфериор на пубисната кост вляво, калцификати със зърниста структура в съседство двустранно и ментална остеосинтеза на ос сакрум вляво. Ищецът посетил медицински център, където установили фрактура на таза вляво и била проведена лечебна физкултура.Въпреки проведеното лечение и физиотерапии здравословното състояние на ищеца се влошавало – придвижването и самообслужването били силно затруднени, болките в таза и левия крак продължавали да бъдат силни и остри, като освен физически болки, ищецът изпитвал главоболие, световъртеж, придружен с гадене, страдал от безсъние.

Ищецът твърди също така, че нямал самочувствие, изолирал се и се дистанцирал от другите, бил изпаднал в дълбока депресия. Ищецът поддържа, че в началото на месец януари 2018 г. провел десетдневен лечебен курс по физикална терапия и рехабилитация за овладяване на болковия синдром и затруднените движения, за стабилизиране на походката и за психоемоционално тонизиране. През м. февруари 2018 г. отново провел процедури за физикална терапия и рехабилитация, и през м. март 2018 г. също посетил болница за физикална терапия и рехабилитация.

През 2019 г. ищецът отново провел рехабилитация за период 19.11.2019 г. – 24.11.2019 г., като била поставена диагноза Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. През 2020 г. и 2021 г. също продължил с няколко курса по физикална терапия и рехабилитация, но здравословното му състояние не се подобрявало. През м. фувруари 2021 г. било установено отново усложнение в здравословното състояние – наличие на лумбален вертебрален синдром, спастична паравертебрална мускулатура, болезненост в т. Вале – двустранно, Ласег, Боне и Петрик /+/ в ляво. ММТ на м. трицепс суре син. 4/5, както и недостатъчно добро повлияване на симптомите от амбулаторно проведена физиотерапия. Това наложило рехабилитация с болничен престой. В обобщение се твърди, че в продължение на близо 5 години ищецът провел лечение и рехабилитации, но здравословното му състояние било нестаилно и 3 разклатено. На ищеца му предстояли още операции, а впоследствие и физикална терапия и рехабилитация с оглед неговото възстановяване.

Ищецът Т. А. сочи, че на 30.12.2019 г. предявил претенция пред ответния ГФ. С молба от 25.09.2020 г. ищецът представил пред ответника гореописаното споразумение по НОХД № 6358/2019 г. по описа на СРС. С писмо от 14.10.2020 г. ищецът бил уведомен, че ГФ одобрил сума общо в размер на 42657,80 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като на 21.10.2020 г. ответникът изплатил доброволно на ищеца по банков път сумата в размер на 41000,00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът не е съгласен с размера на изплатеното му по банков път обезщетение, тъй като счита същото за силно занижено. Ето защо предявява настоящите осъдителни претенции за заплащане на обезщетения за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите пред ответника- 30.12.2019 г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски.

Ответникът Г.Ф. поддържа, че част от претенцията за обезщетение за имуществени вреди се явява недопустима, тъй като за нея не е изпълнена извънсъдебната административна процедура, явяваща се задължителна положителна процесуална предпоставка за предявяване на искова претенция.

Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по съображения, че ответникът е определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 41000,00 лв. В тази връзка счита, че размерът на исковата претенция е изключителнто завишен и не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП – 10.11.2016 г. Ответникът поддържа също така, че с изплащането на сумата страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл. 558, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ и по този начин страните постигнали с оглед на действията си спогодба съгласно приложимата разоредба на чл. 365 ЗЗД.

Ответникът оспорва претенцията за имуществени вреди над размера от 1657,80 лв., тъй като за посочената сума няма представени разходооправдателни документи, както и такива, че същите са сторени от ищеца и/ или във връзка с неговото лечение. Оспорва искането за присъждане на законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 30.12.2019 г. Поддържа, че ГФ се е произнесъл и определил, респ. изплатил обезщетение 4 на 20.10.2020 г., поради което законната лихва се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба. В този смисъл акцесорната претенция, считано от посочената дата се явява неоснователна. Претендира разноски.

Третото лице - помагач на ответника Н. Л. А. не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че с окончателно определение от 09.09.2020 г., постановено по НОХД №6358/2019 г. по описа на СРС било одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия Н. Л. А., с което последният е бил признат за виновен за това, че на 10.11.2016 г. около 20 часа и 50 минути в гр. София, по бул. „България“ с посока на движение от ул.

„Околовръстен път“ към бул. „Тодор Каблешков“ и в района на № 85, при управление на МПС- лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № СА **** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ЗДвП- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране и реализирал пътно- транспортно произшествие с намиращия се в крайна дясна лента на аварийни светлини с поставен обезопасителен триъгълник лек автомобил марка „Волво“, модел „Ц70“, с рег. № В **** НВ, като след удара л.а. „Волво Ц70“ отскача напред и удря пешеходците, намиращи се пред него и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на К.В.К. и на ищеца Т. Х. А. – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: „счупване на страничния масив на кръстната кост в ляво и счупване на тялото на кръстната кост“- реализирали в съвкупност медико- биологичният квалифициращ признак трай затрудняване на движенията на снагата за срок по- дълъг от 30 дни; и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: „счупване на предната част на лявата главулечна ямка, счупване на лявата срамна кост и счупване на лявата седалищна кост“, реализирали в 5 съвкупност медико-биологичният квалифициращ признак трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, и след деянието водача е избягъл от местопроизшествието– 343, ал. 3, пр.

4 и пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение било отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 НК и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че собственикът на автомобил марка „Мицубиши“, с рег. № СА****ВХ, управляван от Н. Л. А., към датата на ПТП не е имал сключен договор „Гражданска отговорност“.