Решение № 13676 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13676 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110169665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Л. Л. П., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ************************************, с присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 1040,10 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 243,50 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г., сумата от 47,63 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,07 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 26.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 г. по ч. гр. д. № 47551/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ************************************, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, 1 влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от *********** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Л. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, доколкото били погасени чрез плащане. Твърди, че ищецът е следвало да извърши корекция на сметката поради несъответствия на плащанията в системата, като същата е извършена през м. декември. Прави възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, поради което възражението на ответната страна в този смисъл е неоснователно.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на 2 доставената топлинна енергия.

Установено е по делото, че имот на адрес

****************************************** е бил топлофициран.

Установява от съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия – договор от 07.08.1984 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на който К. С. П. и Л. Л. П. са закупили процесния имот, който е възложен в изключителен дял на Л. Л. П. по силата на решение от 26.02.1988 г. по гр. д. № 173/ 1987 г. по описа на ********* районен съд. Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Установява се от писмените доказателства: изравнителна сметка и главен отчет за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и от приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период за исковия период и възлизана стойност в размер на 1220 лева. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели, като същото не е изготвено само по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз основа на главния отчет, който е подписан от потребител, установяващ действителното количество потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния период, които документи са приети по делото. Експертизата е депозирана по делото в предвидените в чл. 199 ГПК срокове, за да могат страните да се запознаят със заключенията и да поставят въпроси при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК и е изготвена в рамките на професионалните знания на вещото лице, приета е по делото и се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което при преценката им по чл.

202 ГПК същата следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена. Ето защо възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.

Защитното възражение, че процесните суми са заплатени, съдът намира същото за неоснователно. По делото като част от доказателствената съвкупност са приобщени разписка от 19.12.2024 г. от Изипей за сумата от 1007,47 лева, с която сума са погасени задължения за период от м. 07.2024 г. до м.10.2024 г., разписка от 03.01.2025 г. за сумата от 12,98 лева, с която са погасени задължения от м. 11.2024 г. и от м. 12.2024 г., разписка от 20.03.2021 г. от Изипей, с която са погасени задължения от м. 08.2020 г. до м. 02.2021 г., разписка от 10.08.2021 г., с която са погасени задължения от 03.2021 г. до м.

06.2021 г., разписка от м. 20.09.2021 г. , с която са погасени задължения от м.

08.2021 г., фискален бон от 04.10.2023 г. за сумата от 942,66 лева, с която са погасени задължения по фактура от 31.07.2023 г., както и разписка от 3

08.08.2024 г. за сумата от 46,66 лева , с която са погасени задължения за месеци от м. 05.2023 г. до 04.2024 г.

От изслушаното по делото основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че от извършената проверка на записванията в счетоводството и информационната система на ******************** за процесния период извършените плащания, които са отразени по партидата на аб. № ****** за топлоснабден имот с адрес: ********************************** са: за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. са извършени плащания на главница за топлинна енергия с прогнозни данни в размер на 116,71 лева; извършено прихващане за възстановяване от предходен период в размер на 50,05 лева; погасени са задължения за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м.09.2021 г. вкл. в размер на 11,90 лева. След приспадане на горепосочените плащания, относими към процесния период, съдебно – счетоводната експертиза стига до извод, че останалото непогасено задължение за топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022г. вкл. е в размер на 1040,10 лева (от които топлинна енергия за отопление на имот в размер на 459,40 лева, топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 287,33 лева и топлинна енергия за БГВ в размер на 293,37 лева). Непогасеното задължение за услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2021 г. до м. 04. 2023 г. е в размер на 47,64 лева. Общо дължимите главници за топлинна енергия и дялово разпределение са в размер на 1087,74 лева. Съгласно изчисление на вещото лице по ССчЕ главница, изискуема преди 05.08.2021 г. е в размер на 30,82 лева, а лихвата върху главницата е 6,12 лева.

От приетото по делото допълнително заключение на СТЕ се установява, че след изследване на представените по делото разписки, приложени от ответника по делото, всички извършени плащания са преди или след процесния период, освен суми по разписка от 10.08.2021 г., с които са погасени задължения в размер на 80,80 лева, в това число 76,04 лева – топлинна енергия и 4,76 лева – дялово разпределение и суми по разписка от 20.09.2021 г. са погасили задължения за процесния период в общ размер на 12,81 лева , в това число 10,43 лева – топлинна енергия и 2,38 лева – дялово разпределение. При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице уточнява, че размерът на дължимите суми е така, както и посочен в основното заключение на ССчЕ. Платените суми по приложените по делото разписки са отчетени при изготвяне на основното заключение.

Видно от таблица към основното заключение на ССчЕ, отразени са плащания в размер на 83,26 лева за погашение на задължения за топлинна енергия за отопление на имота и 83,50 лева – погашение на задължения за топлинна енергия за БГВ, т.е. плащането за топлинна енергия е в общ размер на 166,76 лева. Сумите са приспаднати от дължимия размер на задълженията. Съдът намира, че съдебната експертиза е изготвена в рамките на професионалните знания на вещото лице, приета е по делото и се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което при преценката им по чл. 202 ГПК същата следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена.Ето защо, съдът приема, че след приспадане на извършените плащания в размер на 166,76 лева от реално потребената топлинна енергия по данни от СТЕ в общ размер за исковия период 1220 лева, то незаплатената 4 топлинна енергия възлиза в размер на 1053,24 лева, но при спазване на диспозитивното правило в исковия процес и по данни от съдебносчетоводната експертиза, исковата претенция се явява доказана по основание и размер за сумата от 1040,10 лева.