Решение № 19317 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19317 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110151368 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от “Топлофикация София” ЕАД чрез юрисконсулт И., с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове за признаване на установено спрямо О. Д. И. и И. А. И., че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност по ½ от следните суми: 1 287, 26 евро /2 517, 67 лева/ – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.05.2025 г. до окончателното погасяване, 196, 43 евро /384, 18 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.04.2025 г., 27, 65 евро /54, 08 лева/ – главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.05.2025 г. до окончателното погасяване, 7, 07 евро /13, 83 лева/ – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 22.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.05.2025 г.по ч.гр.д. 26928/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в ********************************************* въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Твърди, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот и са титуляри на качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са 1

Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от “Топлофикация София“ ЕАД, изготвени са изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение, поради което претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците О. Д. И. и И. А.

И.. Съобщение по чл. 131 ГПК ведно с препис от исковата молба им е връчено на 09.02.2026 г., а на 09.03.2026 г. е изтекъл едномесечният законоустановен срок за отговор. Заявление от ответните страни е постъпило едва на 10.03.2026 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 26928/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 28.05.2025 г.

Заповедта е връчена на длъжниците на 17.06.2025 г. и в срока по чл. 414, ал. 3 ГПК са постъпили възражения, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно 2 задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. В случая ответниците не оспорват да са съсобственици на имота при равни квоти, респективни потребители на топлинна енергия. Освен това по делото са събрани писмени доказателства, установяващи, че двамата са декларирали пред общинските власти по реда на чл. 14 ЗМДТ притежаването на имота.

Ето защо и съдът приема, че същите са потребители на топлинна енергия и отговарят за цената на осъществените топлоснабдителни и топлоразпределителни услуги при посочените квоти. Основното задължение на потребителите е било да заплащат цената на доставената топлинна енергия, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. По делото е приложено извлечение от вестник „Монитор“, видно от който същите са публикувани на 11.07.2016 г.

Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По делото нито се твърди, нито се доказва О. Д. И. и И. А. И. да са 3 възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същите са била потребитеил на топлинна енергия по силата на облигационно отношение за процесния недвижим имот съдът прави извод, че между О. Д. И. и И. А. И. и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая ищецът твърди, а ответниците не оспорват, че дяловото разпределение се и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД. В изготвената и приета като доказателство по делото експертиза вещото лице сочи, че до м.02.2023 г. дяловото разпределение е извършвано от „Далсия“ ООД, а след това от „Топлофикация София“ ЕАД.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза. Посочено е, че в процесния имот за процесния период няма работещи отоплителни тела и не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Не е начислявана и топлинна енергия за отопление на общи части. По данни на „Далсия“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД в имота са монтирани два водомера за топла вода, като и за трите отчетни периода е осигурен достъп за отчет от потребителите, като са съобразени данните за подмяна на водомерите и направените отчитания. Вещото лице счита, че изчисленията извършени от фирмите за дялово разпределение са в съответствие с действащата Наредба № Е-Рд-04-1 от 12.03.2020 г. За периода не е начислявана такса мощност. Експертът по изслушаната СТЕ изяснява, че средството за измерване на количеството топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество.

Вещото лице е констатирало, че топломерите са преминали метрологична проверка през 35 и 30 месеца, вместо през 24 месеца, но доколкото не са отчетени никакви отклонения в измерването извън допустимите, съдът намира, че този факт е лишен от правно значение.

По отношение на топлинната енергия за сградна инсталация следва да се отбележи, че при сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти 4 количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия. Ответниците от своя страна не оспорват дали нормативно установената формула отговаря на начина, по който се изчислява отдаваната от тръбите на сградната инсталация топлина. Всяка сграда представлява отделна термодинамична система, която е изолирана от околния въздух чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усилия да изолират колкото е възможно подобре външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях. Следователно въвеждането на нормативна формула, с която да се заплащат разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на чл. 13, ал. 2 от ДиректИ. 2006/32/ЕО. Не е налице и нарушение на друг правен принцип, което да води до основание за неприлагане на посочената разпоредба /виж Решение № 6552 от 31.10.2025 г. по възз. гр. д. № 5992/2024 г. на Софийски градски съд/. С Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но според настоящия състав отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. В постановено Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е прието, че е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението е посочено, че в определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало поспециално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. В случая по делото нито са наведени твърдения, нито са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда-етажна собственост има специфични характеристики които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката, респективно до начисляване на 5 по-високи сметки за доставена топлинна енергия. Възможно е и обратното - да са начислени на ответника по-ниски сметки от действително дължимите. Нещо повече по делото нито не се твърди, нито се доказва, че процесната сграда притежава характеристики, включително изолация, които да предполагат задължението за заплащане на цена на топлинна енергия за сградна инсталация не отговаря на действително потребената енергия.