Решение № 1008 от 19.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Пловдив, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500807 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на „Меджик М.“ ЕООД, ЕИК 204910235 чрез адв.М. против решение № 62/06.01.2026 г. по гр. д. № 4043/2025 г. по описа на ПдРС,1 гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 3527,91 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 05.04.2024 г. – 26.05.2024 г., вследствие бездействието на служители на ответника, довело до върната пратка № *, както и сумата от 1380,49 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищцовото дружество неустойка за неизпълнение на задължение по договор за услуга от 16.10.2023 г., сключен между „Меджик М.“ ЕООД и „Магическо шоу Хедон“ ЕООД, в резултат на върната пратка № *, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.12.2024 г. до окончателното изплащане и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на „Български пощи“ ЕАД в размер на 100 лева. Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ответника Агенция Митници. Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е недопустимо, а разгледано по същество е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и 1 практиката на ВКС, иска се да бъде обезсилено и върнато на Районен съд за ново разглеждане, а в условията на евентуалност да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Изложени са следните доводи: Районен съд не е поставил на въпроси страните, свързани с фактите и твърденията им и по-точно със съдържанието на представените в хода на кореспонденцията допълнителни файлове, найвече имейла от 23.02.2024 г. Не е указал значението на тези файлове по делото, което впоследствие е рефлектирало върху съдебния акт. Съдът е излязъл извън пределите на диспозитивното начало и е разширил защитата на ответника, който не е твърдял, че в проведената между страните кореспонденция не се съдържат всички изискани от страна на Агенция Митници и пощенските служби документи, нужни за обработване и освобождаване на пратката. БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД е уведомило ищеца единствено за връщане на пратката, но не и че е продължило да има пропуски в документацията. Относно техническите проблеми в системите на ответното дружество, препятствали навременното изпълнение на задължението на пощенския оператор, също не е налице уведомяване. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, не е вменил на ищеца задължението да доказва определени факти, а е прогласил исковете за недоказани. Съдът недопустимо е направил анализ на поведението на ищеца, свързано с предоставяне на информацията по пратката. Съдът е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, произнесъл се е извън обема на защитата, налице е произнасяне при свръх петитум, изразяващ се в това, че е разширено възражението на ответника, тъй като едва в отговора на въззивна жалба се появило твърдението, че не е пълен комплекта документи, а преди отговора на въззивна жалба ищецът е посочил, че те не са могли да управляват пратката, тъй като не е била в техен склад, поради което счита, че съдебният акт е недопустим. Счита се, че решението е неправилно, тъй като са налице елементи на чл. 45 ЗЗД – непозволено увреждане, а именно поведение, противоправност, вреди или пропуснати ползи и техния размер, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва виновно противоправно поведение от лице, на което е възложено извършването на работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнение на тази работа.

Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 е обективна, за което не се спори между страните. Неправилно съдът е заключил, че липсват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Безспорно между страните е, че ответникът е действал като косвен представител на ищеца в процеса на получаване на пратката за целите на декларираното пред митническите органи, поради което в тежест на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД е било да проведе процедурата по деклариране и освобождаване на пратката от митническите служби и като представител на получателя БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД е задължен да уведомява надлежно и своевременно своя възложител за необходимите допълнителни книжа, информация и изисквания от митници. Работата на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД по това представителство е елемент от фактическия състав на деликта.

Поведението се изразява в това, че несвоевременно е уведомил възложителя за необходимостта от допълнителни документи, като всеки отговор отнема по няколко седмици, вместо по няколко часа. След като е получил последните уточнителни данни на 2

23.2.2024 г., не е дал отново обратна връзка с искане за документи. Районен съд не е обсъдил това обстоятелство. Неправилни са и заключенията на Районен съд за липса на причинноследствена връзка между това противоправно поведение и увреждането на ищеца. Ищецът е представил достатъчно доказателства, че е положил необходимата грижа за да следи пратката и да търси контакт с митническите и пощенските служби за да предостави всичко необходимо за освобождаване на пратката. Въззивамият не е информирал въззивника за задържане на пратката и необходимостта от каквото и да било допълнително действие. Едва след като въззивникът е изпратил съобщение по ел. поща от 21.1.2024 г. ответната страна е уведомила, че следва да се предприемат допълнителни действия по освобождаване на пратката. Иска се съдът да уважи жалбата и да присъди разноски за две инстанции, в т.ч. адвокатски хонорар.Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение на ответника.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД,чрез юрк.К. М., с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване решението на Районен съд като правилно и законосъобразно. Излагат се следните доводи: Процесната пратка е изпратена на 14.11.2023 г. и е пристигнала в междинната разменна станция на 5.12.2023 г., същият ден е изпратена на митницата за митническа проверка. От представената декларация-съгласие е видно, че на 22.1.2024 г. получателят на пратката е упълномощил БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД да го представляват пред Агенция митници при получаване на пратката, но към тази декларация не са приложени придружаващи документи по чл. 11, ал. 1 от Инструкция за взаимодействие между Агенция митници и БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД, като документ, съдържащ описание, стойност и условия на доставка на получаваните стоки, поръчка от сайт или фактура за проследяване на пратката, извлечение за заплащане от банковата карта.

Получателят е следвало да предостави придружаващите документи за да може стоките да се обложат с ДДС, тъй като са с произход от трети страни, внесени в ЕС. Получателят не е удостоверил стойността на пратката, тъй като в пратката за плащане са включени цените на още 15 продукта. На ответника са изпратени прикачени файлове, но тяхното съдържание не е установено, поради което не може да се приеме изложеното от ищеца, че е предоставил цялата придружаваща информация. Недоказано е и твърдението за наличие на софтуерна грешка в системата на ответника. Счита се, че съгласно Всемирната пощенска конвенция чл.

22, т.1.6, в случай на отговорност при определяне сума на обезщетението, не се взимат под внимание непреките загуби, пропуснатите ползи и моралните щети, поради което се счита, че при този вид не се дължи обезщетение за пропуснати ползи, което прави искът неоснователен. Като косвен представител БЪЛГАРСКИ ПОЩИ ЕАД извършва правни действия от свое име и за сметка и в интерес на лицето, което представлява, а стойността на стоките в пратката се доказва от получателя. Забавата в освобождаване на пратката от митниците е поради непълен набор на документи от подателя, а не поради технически проблем. Претендира се присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице помагач: Агенция Митници чрез ст. юриск. Г. Г. взема становище за неоснователност на жалбата.

3

След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн чл.49 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.10.2023г е сключил договор с „Магическо шоу Хедон ЕООД за участие с изпълнение на илюзионна програма – 23 представления за периода 05.03.2024г. 26.04.2024г срещу заплащане на по 300 лв. за всяко представление; на 28.10.2023г възложил на К. С. – негов стажант, а в впоследствие работник, починал към момента, да извърши онлайн поръчка от сайта www.aliexpres.com с №***, за което на 28.10.2023г е превел по сметката на К. С. сумата, а последният е направил поръчката на 29.10.2023г, за което е приложил банкови извлечения.

В средата на м.01.2024 г. ищецът е провел разговор със служител на Български пощи ЕАД, в който е уведомен, че 1 артикул на стойност 333,30долара е задържан в ТД Митница София още преди 1 месец е необходимо ищецът да предостави документи за освобождаване на пратката.

В разговор със служител на агенция „Митници“ М. е уведомен какви документи трябва да предостави, както и доказателства за направената поръчка, за да може тя да бъде освободена и доставена чрез Български пощи ЕАД; че кореспонденцията следва да продължи с Български пощи ЕАД, за което следвало поръчващият пратката К. С. да подпише декларация, че е съгласен да бъде представляван от Български пощи ЕАД пред Агенция Митници, тъй като съгласно Инструкция за взаимодействие между Агенция „Митници“ и Български пощи ЕАД за целите на декларирането пред митническите органи Български пощи ЕАД е косвен представител на получателя на пратката и във всеки случай при митническа обработка и контрол, пощата следва да уведоми получателя при необходимост от предоставяне на допълнителна информация.

На 21.01.2024 г. М. М. изпраща имейл до Български пощи поисканата информация; на 31.01.2024г в телефонен разговор ответникът изисква допълнителна екранна снимка за пратката му, която ищецът изпраща на същия ден;

На 09.02.2024г ищецът изпраща всички екранни снимки и документи- в архивен файл;

На 23.02.2024г получава имейл от Б.Пощи, че не могат да отворят файловете, при което на същия ден ищецът ги изпраща наново;

На 15.03.2024г ищецът получава имейл от Б.Пощи, че пратката е върната на подателя.

В телефонен разговор Агенция Митници на ищеца му е казано, че причината за връщане на пратката е софтуерен проблем, който е разрешен едва на 27.03.2024г, за което прилага екранна снимка от сайта на Бълг.пощи/л.12-гръб от адм.д.2848/24г./ Ищецът твърди, че е претърпял вреди поради неполучената пратка и невъзможността на изпълни представленията си без нужния реквизит, изразяващи се в пропуснати ползи на стойност 6900 лв.- отменени 23 бр.участия за периода 05.04.-26.05.2024г, както и сумата заплатена неустойка в размер на 2070 лв. по договора от 16.10.2023 г.

4

РС е отхвърлил предявеният иск за имуществени вреди с доводите, че ищецът не е удостоверил стойността на пратката по отношение на реквизита, полежащ на митническо облагане; че ищецът не е представил на ответника цялата придружаваща документация, необходима за освобождаването на пратктаа; че не е доказано твърдението му за наличието на софтерен проблем в системата на ответника, който е забавил кореспонденцията и е довел до връщане на пратката.

От събраните по делото доказателства, по направените доводи и оплаквания се установява следното:

За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и наличие на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но доказателствената тежест за доказване на деянието, противоправността му, вредата и причинната връзка – лежи върху ищеца. Вредата трябва да бъде реална и доказана, а за доказване на причинната връзка следва да се установи, че вредата е пряка и непосредствена последица от деянието, противоправното действие трябва да е причината, довела до настъпване на съответните вреди. А съгласно чл.49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице накаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.