Решение № 2045 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2045 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110111744 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца С. Х. Е. обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, евентуално иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да бъде осъден ответника П. Т. И. да заплати сумата от 6454 лева (левова равностойност на 3300 евро). Ищецът твърди, че на 08.04.2021 г. по силата на неформален договор за заем превел на ответника по банков път процесната сума, срещу поето задължение от ответника за връщане на сумата.

Въпреки многобройните покани, това не се случило. Евентуално твърди, че процесната сума му е преведена без основание. Моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. И. оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че заедно с майка му Р. У. към 2021 г. са били съдружници в дружество *****************, ЕИК *********, занимаващо се с логистична и транспортна дейност. През м. януари 2021 г. С. Е., кръстник на по-големия му брат Г. се свързал по препоръка на Г. с И. и Р. У. за осъществяване на съвместна работа, свързана с доставка на големи количества земеделска продукция от ********* в *******. Постигнали устна уговорка, по силата на която Е. намирал ***** клиенти, а ************** изпълнявал поръчките - купувал и осъществявал транспорт на земеделската продукция срещу възнаграждение. Отделно от горното, за обработка на заявките, 1 подготовка на фактурите, превод на същите на английски език, изготвяне на CMR документи, Packing list / документ, който придружава стоката/, предаване на документите на шофьорите, организационни действия по координиране на натоварването на стоката, превоза и разтоварването, У. и Е. договорили лично възнаграждение за У. в размер на 140 евро за всеки един документално осигурен и обработен камион, доставен до крайния получател.

Писмен договор между страните не бил подписан, тъй като ищецът заявил, че НАП проверява представляваните от него дружества, а впоследствие разбрали, че поводът на тези проверки били злоупотреба с ДДС и банковите сметки на ищеца били запорирани. Започнали работа по първата поръчка на 29.01.2021 г. – доставка на 25 тона насипна царевица, впоследствие втора поръчка на 04.02.2021 г. , за която С. Е. превел на Р. У. чрез съпругата му два пъти по 9700 лева, а не наведнъж, тъй като по негови думи не можел да докаже произход на средства. Във връзка с изпълнение на постигнати договорености на 08.04.2021 г., С. Е. превел по искане на Р. У. на П. И. сумата от 3300 евро, дължими на майка му за осъществяваната от нея логистична подкрепа / за обработка на заявките, подготовка на фактури, превод на същите на английски език, изготвяне на CMR документи, Packing list / документ, който придружава стоката/, предаване на документите на шофьорите, организационни действия по координиране на натоварването на стоката, превоза и разтоварването в ******. Така от общата бизнес дейност до ****** били транспортирани близо 3 000 тона с общо 114 камиона. Към м. септември 2021 г., поръчките намалели, а октомври 2021 г. били преустановени. Ето защо, ответникът твърди, че процесната сума е дължима от ищеца на майка му Р. У. по неформален договор между тях, която била преведена по нейно искане от Е. по банкова сметка на сина й П. И.. По тези мотиви оспорва наличието на заемно правоотношение, както и наличие на превод без основание. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД съгласно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на следните факти: сключване на договор за заем между страните, по силата на 2 който ищецът се е задължил да предостави в заем на ответника сумата от 6 454 лв. / левова равностойност на 3300 евро/, а ответникът се е задължил да я върне; предаване на сумата от 6454 лв. / левова равностойност на 3300 евро/ на ответника; настъпване на падежа на главното вземане. В тежест на ответника е да докаже възраженията, че процесната сума е дадена на друго основание. За уважаване на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предал на ответника сумата в размер на 6454 лв. / левова равностойност на 3300 евро/. В тежест на ответника по този иск е да докаже наличието на основание за получаване на сумата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По делото не се оспорва обстоятелството, че сумата от 6 454 лв. / левова равностойност на 3300 евро/ е преведена на 08.04.2021 г. по сметка на ответника. Спорен е въпросът на какво основание е извършен превода.

Приобщени са множество писмени фактури от *************** за закупуване на царевица, както и за продажба на царевица на ***** дружества, заявки – договори за транспорт на насипна царевица до ******, дневници за покупко-продажби на дружеството **************, международни товарителници за осъществени превози от ******** към ******, осъществени през 2021 г., включително и на 08.04.2021 г.

Установява се наред с горното, че в полза на Р. У. са извършени плащания на 04.02.2021 г. в размер на 9700 лева по вносна бележка с основание: “*****“ от Г. Е.а и плащане по вносна бележка от 04.02.2021 г. от С. Е. в размер на 9700 лв. с осн: „*****“. Двата превода са внесени в брой на каса и като основание е посочено „захранване на сметка“, без конкретно основание.

По делото са изслушани по искане на ищеца свидетелски показания на Р. У. – майка на ответника и бивш негов съдружник в ***************** в процесния период. От разпита на същата се установява, че заедно със С. Е. разработили съвместен бизнес за износ на зърнени култури. Е. работил много години в ******, имал много контакти и искал да изнасят зърнени култури. В крайна сметка тогава се договорили да изнасят основно царевица, той 3 намирал ***** клиенти за царевица и контактувал със свидетеля, и с П. И. по отношение на доставките, и за обработката на документацията се договорили да заплаща на У. на камион. Свидетелят си спомня, че предложила неговата счетоводителка да изготвя документите, защото разбрала, че тогава имал фирми, но той отказал и така се договорили по 140 лв. на камион да й плаща, за това, че обработва документите, търси стоката, изготвя документите, паркинг листове, ходи, носи ги на място. Тогава ползвали подизпълнители за транспорт, изготвяли заявките, търсили подизпълнители да докарат стоката до ******, изготвяли заявките към тях, фактурите за продажби, паркинг листовете, ЧМР, документите, които придружават един камион при износ със стока от ******** за ******, в страна членка на ЕС. Изготвените документи У. ги носела на място на превозвачите при преминаване през София за „******“, защото те основно товарили от Северна ******** и се обаждали по телефона като наближат гр. София, тя тръгвала и ги носела, чакали я на пътя. Тя предложила на Е. да подпишат договор, но той не искал да фигурира никъде, не искал абсолютно никакъв договор. Всичко било на доверие и се договорили устно, че няма да има никакъв проблем. Той авансово превеждал пари, затова, което правела и се били разбрали в един период да си изравняват сумата, колкото камиона изготвят, ако трябва да се доплаща или да му връща пари.

Постигнали тази договорка в края на м.февруари 2021 г. Обработила документи за 114 камиона. Всичко се случило 2021 г., даже септември месец била намаляла много самата работа, цената на царевицата се била вдигнала, тогава намалили много и самият износ към ******, и в един момент решили да прекратяват. Свидетелят уточнява, че цената на обработката на документи за един камион е 140 евро. Основно със С. комуникирали по телефон, той се обаждал, поръчвал колко тона му трябват, а адресите ги пращал по „Viber“. С. авансово превел на свидетеля 19 400 лв. по нейна лична банкова сметка.

Стойността на царевицата поръчвали през фирма **********, а впоследствие гръцкият клиент при доставката плащал стойността на поръчката. Сумата от 19 400 лв. била преведена на свидетеля авансово, за стойността на услугата по обработка на документи. Той твърдял, че ще има много работа и много тонажи царевица. Освен сума от 19 400 лв., С. е превел и сумата от 3 300 евро на сина на свидетеля, обещал да преведе 3 500 евро, но й превел 3 300 евро.

Договорили се, парите да ги преведе на сина на свидетеля, те били съдружници във фирмата. Той също е помагал по организацията и той е 4 търсил царевица, търсил е доставчици, земеделци, доставчици на царевица, на стоки. Парите от 3 300 евро са авансови суми за услугите, които тя щяла да извършви за обработка на документи на 1000 тона царевица, които предстояло да бъдат превозени. Ориентировъчно това били около 40 камиона плюсминус, някои камиони били 24 тона, някои били 25 тона и като се сметне по 140 на камион, излизало колко е трябвало да й преведе, но тъй като от сумата от 19 400 лв. били останали някакви пари, сумата от 3 300 евро била разликата. Това, което С. Е. плащал бил за нейния личен труд и й го плащал по нейна лична сметка, не били превеждани по банкова сметка на **********. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. / Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М./. В разглеждания случай показанията на свидетеля са логични и последователни и следва да бъдат кредитирани, доколкото се допълват взаимно от доказателствения материал. Настоящият състав приема, че договорената цена за един камион е била 140 евро, въпреки допуснатото несъответствие от свидетеля по отношение на валутата /лева – евро/, предвид уточнението на свидетеля относно валутата - 140 евро, което се подкрепя и допълва от останалите факти, сведения за които са изложени от свидетеля по време на разпита и събрания по делото доказателствен материал.

От разпита на свидетеля Л. Д.а се установява, че познава Р. У. и синът й от 2020 г. Знае, че Р. и С. Е. са имали договорни отношения. Съдействала с намирането на контакти на производители на царевица по повод поръчките от С. Е.. Първоначалният контакт бил през 2021 г. Не се е занимавала в детайли, защото Р. и П. изготвяли документите и извършвали превоза, тя само осъществявала контакта между Р. и производителите на царевица. Като в процеса станали доста близки с Р.. Чувала е разговори между Р. и С. по телефона да се обсъждат цени на комисионни. Р. изготвяла всички документи и получавала заплащане за тези документи. С. пишел по „Viber“ на Р. адресите, на които трябва да бъдат доставени камионите с царевица. През 2021 г. фирмата, в която работила Р. се казвала **********. Свидетелските показания на св. Д. са последователни и логични и следва да бъдат кредитирани.

Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени 5 вайбър кореспонденции между С. Е. и Р. У., видно от които между тях са уговоряни поръчки за клиенти в ******, включително адреси и тонажи на доставките до ******, разменяна е и банкова информация на Р. У.. Ищецът оспорва „вайбър“ кореспонденцията, като твърди, че не става ясно между кои лица е, но видно от разпечатките като участник в комуникацията е посочен С.

Е., изпращана е банкова информация за Р. У., товарителници , издадени от ***************, вкл. данни за превод на сумата в общ размер на 19400 лева на 04.02.2021 г., за което по делото са представени писмени доказателства, поради което следва да се приеме, че кореспонденцията се води между ищеца и Р. У..