Решение № 236 от 19.10.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 247/2023
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Шумен, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско дело № 20233600500247 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.247, ал.4 вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №786/25.10.2022г. по гр.д.№26/2022г., ШРС е признал за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д. И. П. дължи на “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД-гр. София, сума в размер на 1517.80 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит CREX-17298835 от 13.09.2019г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 06.07.2021г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 703/04.08.2021г. по ч.гр.д. № 1858/2021г. на ШРС, като е отхвърлил иска в останалата му част, до пълния предявен размер от 1735.27лв., като неоснователен. Отхвърлени са и предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване на установено, че П. дължи на дружеството сумата от 365.42 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.11.2019г. до 28.03.2021г. и сумата от 209.60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2019г. до 01.06.2021г., с изключение на периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. за които суми е издадена заповед за изпълнение № 703/04.08.2021г. по ч.гр.д. № 1858/2021г. по описа на ШРС, като неоснователни. Присъдени са и следващите се разноски-и такси - на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. е осъден да заплати на дружеството разноски по заповедното и исковото производства в общ размер на 575.75 лв., съразмерно с уважената част на исковете, а “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД е осъдени да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 82.33 лв., представляваща 1 заплатени възнаграждения на вещите лица, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Този акт на съда не е обжалван в срок.
На 21.11.2022г. П., чрез назначеният му особен представител адв.Ж.Д. при ШАК е депозирал искане за поправяне на очевидна фактическа грешка в дипозитива и мотивите на решението, дължаща се на неправилно получена сума при изчислението на дължимата главница-вместо 1417.80лв., била посочена сумата 1517.80лв.. Поискал е същата да бъде коригирана, съответно преизчислени и следващите се разноски.
С решение №949/20.12.2022г. съдът е оставил без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, както и това за изменение на решението в частта за разноските, като в мотивите си е приел, че в случая действителната воля на съда била отразена правилно в диспозитива на решението, В конкретният случай размерът на главницата по кредита формиран от сумите 1699 лв./цената на закупената стока от ответника/ и сумата от 230.26 лв. /застрахователната премия/, възлизал 1929.26 лв., от която сума се изваждала сумата от 100 лв. представляваща самоучастието на ответника и размерът на кредита бил 1829.26лв., от която сума се изваждат 230.26 лв. и 81.20 лв./ заплатена част от главницата по кредита/ и получената сума от 1517.80 лв. е чистата стойност на кредита, която лицето следвало да върне.
Жалбата на Д. И. П., чрез назначения му особен представител адв.Ж.Д. срещу това решение е предмет на настоящото въззивно производство, като в същата се твърди отново фактическа грешка в дипозитива и мотивите на решението, дължаща се на неправилно получена сума при изчислението на дължимата главница, но в жалбата вместо правилна сума в размер „1417.80лв.“/каквато е отразена в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка/, се сочи нов правилен размер „1475.43лв.“
Въззиваемиата страна “Фронтекс неоснователността на жалбата.
Интернешънъл”ЕАД взема становище по
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Доколкото предмет на настоящото производство е жалба срещу решение, с което е допусната очевидна фактическа грешка, то съдът следва да направи преценка касателно наличието на предпоставките за допускане на исканата поправка.
Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи. Или в случая, на първо място следва да се изследва точната воля на съда.
Видно от съдържанието на решение №786/25.10.2022г. по гр.д.№26/2022г., ШРС в диспозитива е посочил, че Д. И. П. дължи на “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД-гр. София, 2 сума в размер на 1517.80 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит CREX-17298835 от 13.09.2019г., като е отхвърлил претенцията в останалата част до пълния предявен размер. В обстоятелствената част на същото е изложил мотиви касателно недействителността на договора, и дължимост от страна на П. само на чистата стойност на кредита, която се формира като от размера на главницата по кредита, формиран от цената на закупената стока от ответника/1699лв./ и застрахователната премия от 230.26лв., след приспадане самоучастието 100лв.-общо 1829.26лв., се изваждат сумите 230.26 лв. и 81.20 лв./ заплатена главница от ответника, представляваща част от внесената от него първа погасителна вноска по кредита/ и получената сума от 1517.80 лв. е чистата стойност на кредита, дължима от ответника. Същевременно отново в мотивите, е изчислил размера на следващите се такси именно въз основа на приетото за дължимост от ответника на главница по договора в размер на 1517.80лв..
Предвид това и доколкото волята на съда личи и от формираните в мотивите изводи, включително от начина на изчисляване на следващите се такси и разноски и съпоставяйки това обстоятелство с отразения в диспозитива размер дължима главница по процесния договор , съдът намира, че в случая не може да се направи извод за наличие на противоречие между соченото в диспозитива на решението и действителното воля на съда/ като се касае само до техническа грешка в изписване в мотивите на решението на размера на сумата от която следва да се приспадне самоучастието на ответника, застрахователното обезщетение и заплатения размер главница, като вместо „1929.26лв.“ е посочена сумата“1829.26лв.“, от която вече веднъж е приспаднато самоучастието на ответника със 100лв./. При определяне на длъжимата главница съдът изрично в мотивите е посочил, че следва да се извади само сумата 81.20лв.-главница, част от цялата внесена вноска от 123.57лв., не и размера на цялата вноска от 123.57лв.. Ако страната не е била доволна от това процедиране на съда е следвало да подаде в срок въззивна жалба срещу решението в тази му част, доколкото такава грешка се явява правна и подлежи на поправка по реда на инстанционния контрол.
Ето защо и настоящата инстанция намира, че решението, с което е отказана поправка на явна фактическа грешка и свързаното с това преизчисляване на разноските, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата се следват разноски в размер на 300лв., от които 200лв.-платено възнаграждение за особен представител на насрещната страна и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да заплати и държавна такса по сметка на ШОС в размер на 12.50лв..
Водим от горното и на основание чл.2 71от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №949/20.12.2022г по гр.д.№26/2022г. на ШРС, с което на основание чл.247 от ГПК е оставено без уважение искането за поправка очевидна 3 фактическа грешка в решение №786/25.10.2022г. по гр.д.№26/2022г. на ШРС и за изменението му в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“.....“№10, вх.4, ет.4, ап.79, да заплати на “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД-гр. София, ЕИК200644029, адрес на управление: ул.“Хенрик Ибсен“№15, ет.6, деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв..
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН********** да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 12.50лв..
На основание чл.247, ал.4 вр. с чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4