Решение № 235 от 22.06.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Габрово, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Д. Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20254210103913 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 926 от 201Зг. по описа на Районен съд- гр. Габрово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.05.201Зг. както и Изпълнителен лист от същата дата - 08.05.201Зг., по силата на който Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.- К.) е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България )" ЕАД следните суми:

-17 493.01лв. - просрочена главница със законната лихва от 29.04.2013г. до изплащане на вземането.

-3 001.27лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 1 7.03.2013г.

-446.39лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 15.03.2012г. до 28.04.201 Зг.

-1077.81 лв. - разноски по делото.

Въз основа на горепосоченото изпълнително основание по молба на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление- гр. София. ул.

„Гогол" № 18-20 (актуални данни към 2013г.) е образувано изп. дело № 238 от 201Зг. по описа на ЧСИ Весела Цонева, с peг. № 732 на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- гр.

Габрово.

По изп. дело е депозирана молба с вх. № 1199 от 14.03.2016г. от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в която се съобщава, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011г. и Анекс № 1 от 10.08.2012г., и Конкретен договор за цесия от 10.02.2016г. „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е прехвърлила вземанията си към длъжникаД. Л. Ц., ЕГН **********, предмет на събиране по посоченото изпълнително дело на цесионера „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375, считано от 10.02.2016г.

След образуването на процесното изп. дело, съответно след 2016г. по същото не са извършвани никакви действия по отношение на ищцата, в т.ч. и такива, които да водят до прекъсване на давността. С оглед на гореизложеното вземането от ищцата по изп. дело № 238 от 2013г. по описа на ЧСИ Весела Цонева, е peг. № 732 на КЧСИ, с район на действиеОкръжен съд- гр. Габрово с погасено по давност.

1

Изпълнителни действия са предприети едва през 2024г., когато с молба с вх. № 9095 от 09.07.2024г. от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е поискано извършването на конкретни такива.

Ищцата твърди, че е изминал период по- дълъг от пет години, без да са предприемани изпълнителни действия по процесното изпълнително производство. Според приетото Тълкувателно решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. - т. 10 по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ. назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица С оглед на гореизложеното ищцата твърди, че от страна на взискателя "ЕOC МАТРИКС" ЕООД не са предприемани абсолютно никакви действия, които да по естеството си да прекъсват давността.

По изложените съображения се прави искане да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено, че ищцата Д. Л. Ц.- К., ЕГН **********, не дължи сумата от общо 22 018.48лв., за която е издаден Изпълнителен лист от 08.05.201 Зг. по частно гр. дело № 926 от 201 Зг. по описа на Районен съд- Габрово, поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение, а именно:

-17 493.01лв. - просрочена главница със законната лихва от 29.04.2013г. до изплащане на вземането.

-3 001.27лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 17.03.201 Зг.

-446.39лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 15.03.2012г. до 28.04.201 Зг.

-1077.81лв. - разноски по делото.

Претендира се и за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

С определение от о.с.з. проведено на 28.05.2026г. по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска по чл. 439 ал.1 от ГПК като същият следва да се счита предявен за недължимост на 2603.29 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2013г., както и на лихви в размер на 24.58 евро, съобразно представената от ответника служебна бележка изх. № 26-СБКД-00036/31.01.2026г. за състоянието на дълга към 31.01.2026г.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника, който заявява, счита иска за неоснователен. Според него ищцата неправилно е предявила иск за сумите по изпълнителен лист , без да бъдат приспаднати нито извършените погашения датиращи от 2013г. до настоящия момент, нито извънсъдебните такива по споразумение Изх. N2: МАЗ 00075244/24.08.2021 г., предоговорено със Споразумение с Изх. №: МАЗ 00071620/08.09.2022г и Споразумение Изх. №: МАЗ 00148791/27.08.2024г., сключени със солидарния длъжник по изп. титул П.П..

Счита, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. Посочва, че на 09.10.2013г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, получавано от П.П. в „КОЛТЕК“ ЕООД, в резултат на който са правени удържки до настоящия момент.

В резултат на наложен запор върху банкова сметка са постъпили суми и от запор на ищцата на 20.03.2014г.; 17.04.2014г; 20.05.2014г. и 20.06.2014г., 20.06.2014г. и 24.04.2015г.

На 12.07.2024г. е наложен запор върху банкова сметка в Обединена Българска Банка за двамата длъжници, като след образуване на делото , последната удръжка за ищцата е от 23.12.2025г., а за солидарния длъжник - 20.01.2026г.

2

До 26.06.2015г. давност не е текла, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Позовава се на Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г. на ВКС, в което е разгледано даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение.

Според ответника между солидарните длъжници е налице единство в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

Позовава се и на удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).

С оглед гореизложеното ответникът намира, че в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителната давност.

По горните съображения се прави искане да бъде отхвърлен предявеният иск като на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.

В условията на евентуалност, се правя възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установени следните фактически обстоятелства:

От приложеното изпълнително дело № 20137320400238 на ЧСИ Весела Цонева с peг.

№ 732 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово се установява, че същото е образувано по молба с вх. № 3412/19.08.2013г. от „Райбфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа изпълнителен лист от 08.05.2013г. и Заповед за изпълнение № 1828/08.05.2013г., издадени по чл. гр. д. № 926.2013г. по описа на Габровски РС срещу солидарните длъжници Д. Л. Ц., ЕГН ********** и П.Р.П., ЕГН ********** за заплащане на сумите :

-17 493.01лв. - просрочена главница със законната лихва от 29.04.2013г. до изплащане на вземането.

-3 001.27лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 17.03.2013г.

-446.39лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 15.03.2012г. до 28.04.201Зг.

-1077.81 лв. - разноски по делото.

Със същата молба е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника П.Р.П., извършването на справка в КАТ- ПП- Габрово за притежавани МПС от длъжниците и налагане на запори ако се установят такива.

От страна на ответника с отговора на исковата молба е признат факта, че след образуване на изпълнителното производство по наложения на ищцата запор върху трудовото възнаграждение са постъпвали плащания до 24.04.2015г., след тази дата суми са постъпвали само от запора наложен върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник П.Р.П..

3

Срещу ищцата нови изпълнителни действия са предприети едва на 12.07.2024г., когато са наложени запори върху банковите сметки на двамата длъжници в „ОББ“ АД.

Последната удръжка за ищцата е на 23.12.2025г., а за солидарния длъжник – на 20.01.2026г.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна, че предявеният иск с осн. чл. 439 от ГПК е основателен и доказан по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е видно, че изпълнително дело № 20137320400238 на ЧСИ Весела Цонева с peг. № 732 на КЧСИ, с район на действие ОС – Габрово е било образувано при действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд на Народна Република България, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Или, по процесното изпълнително дело погасителна давност за вземането предмет на принудително изпълнение спрямо ищцата е започнала да тече от 26.06.2015г.

С оглед на горното и като съобрази, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на 13 май 2020 г.) – за срок от два месеца и 7 дни, съдът намира, че погасителната давност за вземането спрямо ищцата, започнала да тече на 26.06.2015 г., е изтекла на 03.09.2020г., с което вземането на ответника спрямо Д. Л. Ц. е погасено по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД.

Запорът върху банковата сметка на Д. Л. Ц. в „ОББ“ АД от 12.07.2024г., който е първото изпълнително действие, годно да прекъсне давността е наложен след изтичането й, а прекъсването на давността чрез изпълнителни действия спрямо другия солидарен длъжник няма действие по отношение ищцата по силата на чл. 125 ал.1 от ЗЗД.

Предвид горното неоснователни са възраженията на ответника, че докато е получавал удовлетворение на вземането си чрез извършване на плащания по запора наложен на солидарния длъжник П.Р.П., не е имал правен интерес да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и спрямо длъжника Д. Л. Ц..

По изложените съображения следва да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищцата не му дължи сумите : 2603.29 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2013г., 24.58 евро лихви, съобразно представената от ответника служебна бележка изх. № 26-СБКД-00036/31.01.2026г. за състоянието на дълга към 31.01.2026г.