Определение № 359 от 13.02.2026, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 96/2026
- Вид
- Определение № 359
- Подписан
- 13.02.2026
- Състав
- Любомир Генов
Цитирани разпоредби
- чл.166 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 359
Добрич, 13.02.2026 г.
Административният съд - Добрич - IV състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ЛЮБОМИР ГЕНОВ като разгледа докладваното от съдията Любомир Генов административно дело № 96/2026 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И. Е. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат М. Я. с адрес за призоваване [населено място], бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 10 – 11, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1316801/19.01.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич М. А. М., с която на основание на чл.171 т.1 буква з) бб) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извършил нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“.
Към жалбата е направено особено искане от И. Е. А. за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорената заповед на основание на чл.166 ал.4 във връзка с чл.166 ал.2 от АПК. Молителят сочи, че заповедта е необоснована и преждевременна, тъй като той не е управлявал процесния автомобил; ограничаването на правата му като водач на МПС за срок от 3 месеца ще му доведе значителни неимуществени вреди, свързани с притеснението, напрежението и чувството на несправедливост и безизходица. Затова настоява за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
Спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт от съда е допустимо, ако същият е обжалван своевременно и ако не е осъществено изпълнението му. В случая жалбата е била подадена на 02.02.2026 г., т.е. в 14-дневния срок от съобщаването на акта, което е станало на 19.01.2026 г.; страните не спорят, че не е осъществено изпълнението му. Затова искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.172 ал.6 от Закона за движението по пътищата, като за административния орган не е съществувало задължението да доказва, че са налице някои от условията на чл.60 ал.1 от АПК. За спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е необходимо адресатът на акта да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Според съдебната практика тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Вредата може да бъде както имуществена, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за жалбоподателя, че той трудно да може да я поправи. Нейното настъпване следва да е достатъчно вероятно, за което да бъдат представени доказателства. В случая към жалбата не са приложени никакви доказателства, от които да се установи, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на нейния адресат. Липсват доказателства за упражнявана трудова дейност и за невъзможността му да се придвижва по друг начин, освен с управляван от него автомобил. Без значение в производството по чл.166 ал.4 от АПК са твърденията на жалбоподателя, че той не е управлявал процесния автомобил. Те имат отношение към законосъобразността на самата заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а не и към основателността на искането по чл.166 ал.4 от АПК. Правнорелевантният факт от значение за спирането на предварителното изпълнение на акта е наличието на вероятност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя, каквато в случая не съществува.
Целта на прилагането на принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква з) бб) от Закона за движението по пътищата е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административните нарушения, с оглед на което незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес. На този интерес не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, поради което не са налице основанията по чл.166 ал. 2 от АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено.
Освен това жалбата е нередовна – жалбоподателят следва да заплати държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева, представяйки документ за платената държавна такса по сметка на ДАС.
Водим от горното, Добричкият административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на И. Е. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица]за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1316801/19.01.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич М. А. М., с която на основание на чл.171 т.1 буква з) бб) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извършил нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на И. Е. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат М. Я. с адрес за призоваване [населено място], бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 10 – 11, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1316801/19.01.2026 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич М. А. М., по която е образувано административно дело №96/2026 г. по описа на ДАС.
УКАЗВА на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на съобщението да отстрани нередовността на жалбата, като заплати държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева и представи документ за платената държавна такса по сметка на ДАС.
При неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно произнасянето по искането по чл.166 ал.4 от АПК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: