Решение № 2610 от 12.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2610 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110207241 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АЛ. Г. Д. от гр. ************** чрез пълномощника му –адв.Р.-САК против Наказателно постановление № 214332–028101/14.02.2022 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение по чл.44, ал.2 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП.

На първо място, в жалбата се излагат съображения, че издаденото наказателно постановление не е било връчено на жалбоподателя, като неправилно било отбелязано в същото, че е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и влязло в сила на 20.04.2022 г.

На следващо място, в жалбата се твърди, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, за който не било посочено дали е очевидец на извършването или установяването на твърдяното нарушение. Освен това не били посочени индивидуализиращите данни на свидетеля по смисъла на чл.42, т.7 от ЗАНН. По –нататък се излагат съображения за допуснати 1 процесуални нарушения по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Твърди се още, че на инкриминираната дата жалбоподателят е бил правоспособен водач на МПС, тъй като разполагал със СУМПС, издадено в Ню Йорк, САЩ и валидно до 26.08.2029 г. Към момента на извършване на проверката от полицейските служители жалбоподателят притежавал СУМПС, ведно с легализиран превод на български език в електронен вариант на мобилния си телефон, който показал на контролните органи, но въпреки това му бил съставен процесния АУАН и били иззети регистрационните табели на собствения му лек автомобил. Ето защо, още на следващия ден жалбоподателят подал възражение срещу съставения му АУАН, към което представил копие на издаденото му СУМПС, ведно с легализирания му превод на български език на хартиен носител, вследствие на което му били върнати регистрационните табели на лекия автомобил.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и незаконособразно.

В условията на евентуалност се отправя искане към съда за определяне на нарушенията като маловажен случай.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.Р., който в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по подробно изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък, както и договор за правна защита и съдействие.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2021 г. около 20:20 часа жалбоподателят АЛ. Г. Д. управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел "Фолксваген Голф", с рег. № РВ 58 33 НМ в гр. София по ул. "Георги Минчев", с посока на движение от ул.

2

"Стоил войвода" към ***, при наличие на паркирано МПС в лентата му за движение, навлязъл в насрещната пътна лента, като не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил, марка и модел "Шевролет", рег. № СВ 17 71 ВХ.

На място, след подаден сигнал пристигнали служителите на ОПП-СДВР – Р. и Михаил Йорданов Кънев. Същите установили самоличността на водачите –участници в ПТП, които собственоръчно попълнили декларации.

При извършената полицейска проверка било установено, че жалбоподателят А.Д. не притежава СУМПС, издадено в РБългария. Същият представил на контролните органи СУМПС издадено в САЩ, без легализиран превод на български език.

На двамата водачи била извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство.

За настъпилото ПТП от мл.автоконтрольор Михаил Кънев бил съставен протокол за ПТП № 1817451/16.12.2021., ведно със скица към него.

За констатираните нарушения срещу жалбоподателя АЛ. Г. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№ 664498/16.12.2021 г. от св.Р. Б. - "младши автоконтрольор" в отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.44, ал.2 от ЗдвП и по чл.150 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя Д. и на Михаил Йорданов Кънев –свидетел при установяване на нарушението. АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу така съставения Акт за установяване на административно нарушение с вх. № 433200-131952/17.12.2021 г.

Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като неоснователно било издадено и атакувано в настоящото съдебно производство Наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация на жалбоподателя Д. са наложени административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушението 3 по чл.44, ал.2 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за нарушението по чл.150 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН –АУАН бл.№ 664498/16.12.2021 г., възражение с вх.

№ 433200-131952/17.12.2021 г., докладна записка, протокол за ПТП № 1817451/16.12.2021., ведно със скица към него, 2 броя декларации от водачите участници в ПТП, копие от СУМПС на А.Д., издадено в САЩ, Ню Йорк, Комисия по моторни превозни средства в превод от английски език, копие от СМУПС на Ал.Д. –оригинал, справка картон на водач/нарущител, Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели – Р. Б., Боян Боянов и Ива Минчева.

Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля-актосъставител Б. при разпита му пред настоящия съдебен състав. Свидетелят поддържаше фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършените нарушения, установени след пристигането на полицейския екип на местопроизшествието. Изложеното от св.Б. намира подкрепа в приложените по делото писмени доказателства –протокол за ПТП и скица. Свидетелят беше категоричен пред съда, че нарушителят Д. не е представил в хода на проверката легализиран превод на български език на СУМПС нито в електронен вариант, нито на хартиен носител, като дори споделил с контролните органи, че не знае за това законово изискване.

Съдът въприема като достоверни и показанията на св. Боян Боянов – водач на лекия таксиметров автомобил "Шевролет", рег. № СВ 17 71 ВХ. От същите се установява мястото на извършване на нарушението и механизма на настъпилото ПТП между двата леки автомобила, както и причинените им имуществени щети.

Като опит за изграждане на защитна теза на жалбоподателя съдът възприема показанията на св.Ива Минчева – приятелка на жалбоподателя, 4 която на инкриминираната дата е дошла с него в гр. София. Същата заяви пред съда, че А.Д. й споделил, че е имал на електронен носител легализиран превод на български език на американското си СУМПС, но не получил съдействие от органите на КАТ.

От приложените към материалите писмени доказателства – СУМПС и легализирания му превод на български език се установява, че АЛ. Г. Д. към инкриминираната дата е правоспособен водач, който притежава СУМПС № HAGKLVDQ08, издадено на 11.01.2021 г. от Комисия по моторни превозни средства, Ню Йорк, САЩ и валидно до 26.08.2029 г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въццивен съдебен контрол.

Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис, в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП- ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв- на 5 домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес.

В процесния случай, към материалите на делото е приложена докладна записка ( л.11) относно връчването на процесното НП. От текста на същата се установява, че 05.04.2022 г. А.Д. не е бил открит на адреса си в гр. Пловдив.

При разговор със съседи се установило, че повече от година лицето на живее на адреса. При направена справка се установило, че лицето няма друг актуален адрес, на който да бъде открито.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен намира, че не е налице редовно връчване на НП по смисъла на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят е търсен еднократно на известния по делото адрес, а в докладната записка не е посочено по данни на кои съседи (три имена, ЕГН, адрес) е прието, че лицето не живее на постоянния си адрес, като не е приложена и актуална справка по Наредба № 14/2009 г. за постоянен и настоящ адрес, от която да е видно, кой е актуалният постоянен и/или настоящ адрес на нарушителя.

С оглед на всичко изложено, следва да се приеме, че обжалваното НП не е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя, поради което и процесната жалба следва да се приеме за подадена в законоустановения 14дневен срок, и като такава се явява процесуално допустима.

Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42949f56-4a29-4a6a-9116-ccbc277b0f04