Решение № 194 от 14.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 249/2022
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 14.06.2022
- В сила
- 14.06.2022
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. Стара Загора, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500249 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С.С.Г. от гр.С.З., действаща чрез адв. В.Ц., против решение № 260784/02.12.2021г., постановено по гр.д.№ 3817/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Въззивницата не е доволна от постановеният съдебен акт в частта, в която предявеният иск по чл.50 от ЗЗД е уважен частично, като за разликата от 4 277,12 лева до претендираното обезщетение в размер на 5704,32 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателката излага подробни съображения, че игнорираните от първоинстанционният съд елементи на ценообразуването на необходимите за отстраняване на повредите СМР са задължителни при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Претендира се отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените по делото разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от В.А.В. от с.К., *** и Д. Й. Г. от гр.Г., ***, чрез адв.Д.К., с която обжалват решение № 260784/02.12.2021г., постановено по гр.д.№ 3817/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в осъдителната му спрямо тях част.
Излагат оплаквания, че първоинстанционният съд е постановил 1 неправилен акт, който не е съобразен с доказателствения материал по делото.
Сочат, че нито от съдебно-техническите експертизи, нито от свидетелските показания, се е установило по безспорен начин наличие на вина на ответниците и че настъпилите вреди се дължат на тяхно неправомерно поведение, за което същите да имат вина, респ. да носят отговорност.
Считат, че не е налице доказана причинна връзка между вредата и виновно поведение от тяхна страна. Освен това считат, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на елементите от деликтния състав изразяваща се в противоправно поведение на ответниците и наличие на причинна връзка между него и претърпените от ищцата имуществени вреди.
В случай, че въззивният съд приеме, че решението е правилно и законосъобразно и че е налице виновно поведение от страна на ответниците за причинените в ап.22 повреди в помещенията, молят да бъде уважена исковата претенция само за сумата съгласно изготвената оценка на в.л. инж.И. с крайна стойност 1569,16 лева без ДДС и без посочената печалба, която сочат, че от правна страна също не следва да се начислява, тъй като дължимостта на печалба и ДДС също следва да се установи от увреденият.
Цитират практика на ВКС, IV гр.отд. по сходен казус. Считат, че ищцата по делото не е ангажирала доказателства за заплатени материали, за които са начислени печалба и ДДС и други доказателства – договори за изработка, от които също да е видно, че заплащането на печалба и ДДС непременно ще се осъществи.
Претендират отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства и постановяване на ново, с което бъде отхвърлена исковата претенция на ищцата, както и да им бъдат присъдени сторените разноски и пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок С.С.Г., действаща чрез адв. В.Ц., е представила отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Счита, че липсва каквото и да е процесуално нарушение от страна на първоинстанционният съд при формиране на неговите фактически и правни изводи и тяхната логическа обусловеност, поради което намира и направените оплаквания в тази насока за несъстоятелни.
Оспорва направените в условия на евентуалност оспорвания на постановения съдебен акт досежно размера на присъденото обезщетение, като моли съда да остави въззивната жалба на В.А.В. и Д. Й. Г. без уважение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата С.С.Г. се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Оспорва въззивната жалба на В.А.В. и Д. Й. Г. и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част. Претендира 2 за присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски в пълен размер.
Въззивниците В.А.В. и Д. Й. Г. не се явяват лично и не се представляват от процесуален представител.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са редовни, т.к. всяка от тях отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и са допустими, т.к. всяка от тях е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
С.С. Г.-Д. е предявила срещу В.А.В. и Д. Й. Г. кумулативно обективно съединени искове по чл.50 от Закона за задълженията и договорите, с които се претендира присъждането на обезщетения съответно от 5 000 лв. за имуществени вреди на собственото й жилище, находящо се в гр.С.З., *** и от 704,32 лв. за имуществени вреди на намиращите се в апартамента лични вещи-дрехи и обувки, причинени от непозволено увреждане – наводнение на 15.06.2020 г., причинено от повреда във водопроводната инсталация на собствения на В.А.В. и Д. Й. Г. недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ***.
Претенциите са основани на твърденията, че С.С. Г.-Д. е собственик на жилище, находящо се в гр.С.З., ***, което не обитава постоянно, а В.А.В. и Д.
Й. Г. са собственици на жилище, находящо се в гр.С.З., ***, намиращо се над жилището на ищцата. На 15.06.2020 г. съседи, живущи във вх.В на жилищната сграда установили, че от ап.24 тече вода по стълбището във входа. Тъй като В.А.В. и Д. Й. Г. не отворили при позвъняванията на входната врата, трима от съседите я разбили и спрели водопроводния кран в апартамента, от където идвала водата, за което съставили протокол. В края на м.юли- началото на м.август 2020 г. С.С. Г.-Д. посетила жилището си и установила причинени от наводнението щети на апартамента и имуществото й. По таваните и стените на хола, банята, тоалетната, входния коридор и вътрешното антре на апартамента имало следи от течове и много петна от влага. Освен петна и влага, в банята, тоалетната, входния коридор и вътрешното антре имало мухъл, източната стена на банята, облицована с бял фаянс била подкожухена, входната врата на тоалетната била изметната, а дървените плоскости и врати на монтирания в коридора вграден гардероб били компрометирани. След консултация със специалист било установено, че за отстраняването на щетите от наводнението следвало да бъдат извършени строително-монтажни работи /СМР/ на обща стойност от 5 000 лв. Освен щетите по апартамента вследствие на наводнението били повредени шкаф за обувки и намиращите се във вградения гардероб дрехи и други вещи – 3 бр. мъжки панталони, дълга дамска шуба с качулка, дамско яке, дамски шлифер, 3 два чифта мъжки маратонки, раница, чанта за лаптоп, дамски боти от естествена кожа, есенни дамски обувки от естествена кожа, 7 чифта ръкавици за работа, алуминиево фолио, 2 бр. акумулаторни батерии от 1,2 V, 6 бр. домашно тъкани пътеки, с дължини от по 1,5 м., всички на обща стойност от 704,32 лв. Ищцата поканила ответниците да й заплатят причинените щети, но те отказали.
С подадения отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове. Посочили са, че от 2020 г. са собственици на ап.24, находящ се над жилището на ищцата, но не живеят в него и не го обитават постоянно. От старите собственици били информирани, че общата тераса на входа, находяща се над жилището им, често се пълни с вода, т.к. водосточните тръби били запушени и имало фуги. В резултата на това апартамента на ответниците се наводнявал, поради което имало напуквания и падане на мазилката по тавана, от където вероятно идвал и теча в жилището на ищцата. Оспорват, че щетите по стените и таваните в апартамента на ищцата, са били причинени от теча на вода от техния апартамент на 15.06.2020 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично исковете съответно до размерите от 3 588,40 лв. за извършване на СМР в ап.22 от 688,72 лв. за унищожените движими вещи, като е приел, че щетите на настъпили в резултат на наводнение в резултат на отворен спирателен кран на бойлера в банята на ап.24.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че С.С. Г.-Д. е собственик на жилище, находящо се в гр.С.З., ***, не обитава постоянно, а В.А.В. и Д. Й. Г. са собственици от 28.01.2020 г. на жилище, находящо се в гр.С.З., ***, намиращо се над жилището на ищцата, което не обитават.
На 15.06.2020 г. живущите във вх. В на жилищната сграда П.Ц.П., Б.К. и Х.Р. са разбили вратата на ап.24 поради теч на вода и наводнени три апартамента, за което съставили писмен протокол.
С показанията на свидетеля П.П. е установено, че рано сутринта живущите във входа съседи са установили течаща по стълбището вода, стигаща до избените помещения. Заедно с двама свои съседи свидетелят е установил, че водата излиза под входната врата на ап.24, който бил необитаем, поради което разбили вратата. Двамата съседи на свидетеля влезли в жилището и преустановили теча на вода, който идвал от спирателен кран на бойлера. От наводнението имало поражения по стените на стълбището във входа, които все още били в петна. Етажните собственици не са имали проблеми с общата тераса, а предишните собственици на ап.24 не са имали оплаквания във връзка с терасата. Освен теча на вода на 15.06.2020 г. във входа нямало други случаи на течове.
С показанията на свидетеля И.Д. – син на С.С. Г.-Д. е установено, че апартамента на майка му е бил обитаван от родителите, сестра му и самия него, а преди това и от баба му и дядо му, до кончината на баща му през 2019 4 г. Майка му се преместила да живее при него в края на 2019 г., а до този момент състоянието на жилището било нормално за живеене, нямало мухъл и течове от съседите. В началото на 2020 г. до края на месец февруари свидетелят и майка му пребивавали в жилището и то си било в състоянието, в което го били оставили. В края на м.юли 2020 г. отново се прибрали и установили, че на входната площадка пред жилището има щети по стените от теч на вода. След влизането си в апартамента установил петна от наводнение и мухъл по стените и таваните на коридора, вътрешния коридор, банята и тоалетната, граничещите с коридора стени на хола и на граничещата с хола стена на спалнята над вратата, както и по тавана в детската стая. Освен това вратите на намиращия се в коридора вграден гардероб били подпухнали, а в ъгъла в банята имало подутина, пълна с вода. В стенния гардероб в коридора имало различни вещи, които били мухлясали и негодни за употреба, поради което били изхвърлени от свидетеля. От сина на домоуправителя свидетелят Д. научил, че на 15.06.2020 г. имало силен теч на вода от ап.24, който идвал от водопроводен кран до бойлера в жилището, преустановен от съседа от ап.20 след принудително влизане в ап.24, за което бил съставен протокол.
Впоследствие свидетелят се срещнал със собствениците на ап.24 като при посещение в жилището им установил, че под балатума в коридора има мухъл и следи от вода по него и по мозайката, които стигали до кухненския бокс.
Собствениците на ап.24 също посетили ап.22, за да видят и заснемат щетите, но отказали да заплатят за ремонтирането им.
От показанията на свидетелката Р.П. е установено, че през лятото на 2020 г. по молба на собственичката на ап.22, находящ се на адрес: гр.С.З., *** е извършила частна експертиза за остойностяване на щети. При посещението си констатирала следи от течове и големи петна от мухъл по стените и таваните на различни помещения в жилището. Най-сериозни поражения от течове имало във входния коридор, вътрешно коридорче,банята и тоалетната, в една от стаите вдясно от коридора и по коридора, водещ до хола. Във входния коридор щетите били по целия таван и по стените. В дясно била разположена спалня, по която таванът бил засегнат частично, както и намиращата се до коридора стена имала следи от теч отгоре до долу. В дъното на коридора се намирал холът, в който имало частични поражения по тавана и по стените, в местата, находящи се по-близо до коридора. Вляво след входния коридор имало малко коридорче пред банята и тоалетната, в което таванът и намиращата се откъм коридора стена имали поражения от теч. В банята облицовката с фаянсови плочки на едната стена била за подмяна, т.к. плочките кънтели на кухо при потупване. В тоалетната имало поражения по тавана и стените в най-близката до коридора част. Във входния коридор имало вграден гардероб, който бил целия мухлясал и имал много поражения. В гардероба имало дрехи, ръкавици, маратонки, обувки, които също били изцяло повредени.