Решение № 13739 от 30.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13739 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110143030 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Г. – Й. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че на 12.09.2016г. бил издаден изп. лист в полза на ответника по ч. гр. д. № 5859/2016г. по описа на СРС, с който бил осъден да му заплати сумата от 1045лв. – главница за потребена вода за периода 28.05.2014г.-27.11.2015г., ведно със законната лихва от 02.02.2016г. до изплащане на вземането, 91,09лв. – мораторна лихва за периода 28.06.2014г.-27.11.2015г. и 325лв. разноски. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело № 2518/2019г. по описа на ЧСИ С. Х. за събиране на вземанията. Посочва, че вземанията по изп. лист са погасени по давност с 3-годишна давност, изтекла на 12.09.2019г.

Счита, че изпълнението е било материално незаконосъобразно, тъй като към момента на провеждането му не е имало вземания. Въпреки това му била събрана сума без основание в общ размер от 1341,09лв. (съгласно направеното в откритото съдебно заседание на 10.11.2022г. и допуснато от съда изменение на иска на основание чл. 214 ГПК).

Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите от 890,95лв. – главница, 315,30лв. – законна лихва за периода 30.06.2016г.-26.12.2019г., 91,09лв. – мораторна лихва, и 300лв. – присъдени разноски, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1341,09лв., получена без основание.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който заявява, че не оспорва исковете. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, а евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, от които установителен с правно основание чл. 439 ГПК и осъдителен с правно основание чл. 55, ал.

1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на 1 ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявените искове. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.

Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да бъде уважени.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на сторените разноски има ищецът. Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като е признал предявените искове, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са налице. По делото се установява, че за събиране на процесните вземания е образувано изпълнително дело, по което са наложени обезпечителни мерки. Висящността на изпълнително производство, по което са предприети действия по изпълнението, показва, че ответникът е пристъпил към събиране на вземанията и с това си поведение дава повод на длъжника да заведе иск за недължимост на вземанията и връщане на даденото без основание. Ето защо, хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложима.

На ответника следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса от 117,53лв.

/виж молбата 23.08.2022г. относно размера на исковете по чл. 439 ГПК/ и 600лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, доколкото е налице кумулативно съединяване на искове, минималното възнаграждение по всеки от които е 300лв., тоест претендираното в настоящото производство възнаграждение е в минимален размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. Г. – Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните суми, за които е издаден на 12.09.2016г. изпълнителен лист по гр. д. № 5859/2016г. по описа на СРС, 88-ми състав, а именно: 890,95лв. – главница, 315,30лв. – законна лихва за периода 30.06.2016г.-26.12.2019г., 91,09лв. – мораторна лихва и 300лв. – присъдени разноски, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на М. Б. Г. – Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено място/, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 1341,09лв., която е събрана принудително от ищеца по изп. дело № 2518/2019г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № 863 от РКЧСИ, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 717,53лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2