Присъда № 22 от 20.12.2021, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 22 от 20.12.2021 година по НОХД № 781/2021 година на Районен съд - Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 639/2015 година по описа РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-2426/2015 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М.С. - Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение на ГЮВ. С., роден на ********** годшна в град Люлебургас, Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град Одрин, кв.

„**************”, ул.„****” № 13, Република Турция, с адрес за призоваване в Република България: град Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област Хасково, женен, с основно образование, неосъждан, за това че на 19.10.2015 година на автомагистрала (АМ) „Марица” при км. 112+200 в землището на село Капитан Андреево, област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Дачия” с турски регистрационен № 22 AZ 207 с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно:

1.65 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 572/26.10.2015 година на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР – БНТЛ, град Стара Загора - престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.

4 б. „в” от НПК в отсъствието на подсъдимия ГЮВ. С., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;

3./ редовно е призован;

4./ намира се извън пределите на Република България и 5./ не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Участващият по делото Прокурор Ц.Л. поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка, изложена в него.

Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същият да бъде признат за виновен по обвинението, като за извършеното престъпление му се наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца с приложението на чл. 66 от НК и наказание „Глоба” в размер на 500 лв., като 1 да не се налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като подсъдимият е неправоспособен водач. Сочи, че разноските за експертизи следва да възложат на подсъдимия, както и тези за пътни на вещото лице Т., а разноските за превод – да останат на сметка на съответния орган, които ги е направил. Предлага тахошайбата да бъде приложена по делото.

Защитникът на подсъдимия – адвокат В.С., в хода на съдебните прения, пледира за налагане на наказания под минималните размери, предвидени в чл.

343б, ал. 1 от НК при условията на чл. 55 от НК и с приложението на чл. 66 от НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода”.

Съдът, след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 32543 от 19.10.2021 година, издадена от Централното бюро са съдимост при Министерството на правосъдието, подсъдимият не е осъждан.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият получава месечно трудово възнаграждение в размер на 200 лв., няма други доходи, не притежава недвижими имоти и МПС-та, има съпруга и няма деца, на които да дължи издръжка.

Подсъдимият на 19.10.2015 година е в казино в град Свиленград, област Хасково, където употребява неустановено количество алкохол, след което около 22.00 часа, въпреки че е неправоспособен водач, се качва да управлява лек автомобил марка „Дачия” с турски регистрационен № 22 AZ 207. При движението си по АМ „Марица” при км. 112+200 в землището на село Капитан Андреево, област Хасково, не успява навреме да възприеме наличието на препятствие по пътя, а именно: спряла в лявата лента по посоката му на движение товарна композиция с включени светлоотразителни обозначителни елементи и да намали и да предотврати произшествие, и се блъска във въпросната товарна композиция, състояща се от влекач марка „IVECO” c peгистрационен № VS 002 КВ с прикачено към него полуремарке марка „FLIEGL” с регистрационен № АА 792 VS и с водач сръбския гражданин Александър Седлич.

Неустановено по делото лице се обажда на ЕЕН 112 и съобщава за станалото пътнотранспортно произшествие (ПТП), като на място са изпратени служители на РУ – Свиленград, между които свидетелят ДР. Н.

ДР., който след извършена проверка установява, че водач на лекия автомобил е подсъдимият, който пътува сам и в резултат на ПТП-то е пострадал и има нанесени телесни увреждания, което налага откарването му в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград за оказване на спешна медицинска помощ.

Поради невъзможността да бъде тестван с техническо средство предвид здравословното му състояние, от подсъдимия е взета кръвна проба за химическо изследване в ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград за 2 установяване наличието на алкохол в кръвта му.

Видно от Протокол за химическа експертиза № 572/26.10.2015 година на Специализирана химическа лаборатория към ОДМВР – БНТЛ, град Стара Загора, в изпратените за изследване кръвни проби, взети от подсъдимия се доказва наличие на етилов алкохол в количество от 1.65 на хиляда.

От Заключението на изготвената Оценъчна експертиза става ясно, че в следствие на причиненото ПТП са нанесени материални щети на лекия автомобил в размер на 11 954 лв., а на полуремаркето – 557.19 лв.

Собствениците на лекия автомобил и на полуремаркето чрез своите пълномощници заявяват категоричното си желание наказателното производство спрямо С. за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК да бъде прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, поради което такова обвинение не е предявявано.

В хода на ДП подсъдимият н е се признава за виновен и обяснява, че не си спомня да е употребил алкохол и докато бил в казиното в град Свиленград не бил пил.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпит на свидетел, изискани са и са приложени множество писмени документи, назначени са и за изготвени множество експертизи и т.н.

Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Протокол за оглед на ПТП, ведно с Албум, Докладна записка, Свидетелства за регистрация, ведно с преводи, Лична карта, ведно с превод, Пълномощно, ведно с превод, Протокол за Химическа експертиза, Протокол за медицинско изследване, Часови график, кореспонденция, касаеща правото на подсъдимия да управлява МПС, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справки за съдимост и актуална такава и т.н.; така също, още и свидетелските показания, дадени в съдебната фаза на процеса от свидетеля ДР. Н. ДР., както и от Заключението на Химическата експертиза и частично от обясненията, дадени от подсъдимия в хода на ДП пред разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.

В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на свидетеля ДР. Н. ДР., чийто свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като са систематизирани и логически издържани, с ясна конкретика за фактите за който свидетелства, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаният свидетел е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и обективно 3 обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече, от данните по делото не се установява, свидетелят да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи неговите показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

Съдът не кредитира частично обясненията на подсъдимия досежно изнесените факти за това, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол, тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото, включително Заключението по Химическата експертиза. В останалата част, обясненията на подсъдимия се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни, следователно и касателно данните за съставянето си и обективираните данни за отчетена концентрация на алкохол в организма на подсъдимото лице на инкриминираната дата, така и за неправоспособността на водача, те имат доказателствена стойност. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – огледи, експертизи, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключени ето на експертизата, назначена в хода на ДП и изготвена от Цв. Т. Т. в хода на проведеното ДП, приобщена по правилата на чл. 282 от НПК в открито съдебно заседание при непосредствено изслушване на вещото лице и неоспорена от страните. Изготвена е след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.

Експертизата е изготвена от специалист в съответната област – служител на 4

МВР, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключението на вещото лице Т..

Разпечатката съдържа 32 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4293ef34-04c9-4ce2-8cee-b9646b524b65