Решение № 418 от 20.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Русе, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500620 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

К. М. С. като майка и законен представител на С. С. П. обжалва Решение № 1212 от 29.07.2025г, постановено по гр.д.№ 40/25 по описа на РРС в частта, в която е признато, че ответника не е извършил домашно насилие спрямо ищцата К. М. изцяло и в частта, за отхвърлените мерки за закрила по отношение на детето С. С. П.. Твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и детето не е разпитано от психолог в съдебно заседание, за да може съдът да се убеди в правилността на исканата мярка срещу ответника за извършеното домашно насилие. Съдът не е съобразил изложеното от детето по делото и неправилно е отхвърлил показанията на бившия съпруг на ищцата. Съдът не е бил активен на събере още доказателства и с това е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да уважи изцяло подадената молба за защита от домашно насилие като уважи исканите мерки за закрила както по отношение на К. С., така и по отношение на детето С. П.. Претендира разноски по делото.

Въззиваемият Г. А. С. в писмен отговор счита въззивната жалба за неоснователна и необоснована, а постановеното от районния решение за допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция. Претендира разноските по делото.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваното Решение № 1212 от 29.09.2025г, постановено по гр.д.№ 1

40/25 по описа на РРС съдът е приел, че ответникът е упражнил домашно насилие спрямо детето си, изразяващо се в психическо и емоционално насилие, поради което следва да бъдат наложени мерки за закрила. Правилно съдът е преценил, че при определяне на мерките по чл.5, ал.1 не е обвързан с посоченото в искането, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. В решението си съдът, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни такива, както и при съобразяване на изложеното от детето при изслушването му пред съда, че следва да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.5 и т.6 ЗЗДН, а именно ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо детето си и го задължава да участва в специализирани програми, подпомагащи установяването на причините за проявената от него вербална агресия и нейното премахване. Правилно съдът е преценил, че в случая не следва да се налагат останалите мерки за закрила спрямо детето, които са искани в молбата за закрила, а именно да му се забрани да осъществява всякакъв контакт с детето като му се забрани да приближава жилището, в което живее в гр. М., да общува с детето си по телефон, чат, гласови файлове и всякакви други средства и системи за комуникация. Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът не е съобразил правилно събраните по делото доказателства, че не е кредитирал правилно събраните гласни доказателства, както и че е допуснал нарушение като детето не е изслушано в присъствието на психолог. Изслушването на детето от съда е уредено в чл. 15, ал.4 Закон за закрила на детето. При изслушване на детето съдът е спазил изискването на закона като на изслушването е присъствал социален работник от отдел „Закрила на детето“ и изслушването е извършено в подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст, а именно в „Синя стая“, намираща се в сградата на съдебната палата в гр. Р.. Присъствието на друг специалист, в това число психолог, при изслушването се извършва само при необходимост, а в случая съдът правилно е приел, че такава необходимост липсва. При преценка на степента на домашно насилие, с оглед преценката за това, кои са необходимите и адекватни в случая мерки за закрила спрямо детето, съдът правилно е ценил гласните доказателства, за което е изложил подробни мотиви. Правилно не е целил показанията на св. И. И., тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. С оглед изложеното съдът правилно е преценил спрямо доказаното в процеса домашно насилие от страна на ответника по отношение на детето му С. мерките за закрила, които следва да бъдат наложени и в тази част е правилно и следва да се потвърди.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, в която е отхвърлена молбата на К. С. срещу С. А. П. за защита по отношение на нея.

Същата в молбата и уточненията към нея сочита, че същият е упражнил спрямо нея домашно насилие на 07.12.2024г, 21.12.2024 и на 16.01.2025г.

Правилно съдът е приел, че актове на домашно насилие спрямо молителката на тези дати не е установено от събраните доказателства. Видно от съдържанието на исковата молба, уточненията към нея и съдържанието на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в същите липсва каквато и да било конкретика относно упражнено домашно насилие спрямо нея. Не е установено грубо отношение от страна на ответника към молителя на посочените дати, което може да бъде определено от съда като акт за домашно насилие спрямо нея. Установено е от свидетелките показания, че на 21.12.2024г ответникът не се срещал лично с молителката. Твърденията за обяснения по 2 административно дело на 16.01.2025г, даване на показания пред полицейски служители и писане на обяснения пред частен съдебен изпълнител, не могат да бъдат окачествени като актове на домашно насилие, както правилно е приел и районния съд. В този смисъл решението в частта, в която е отхвърлил подадената от К. С. молба за защита от домашно насилие също е правилно и следва да се потвърди.

В тежест на жалбаподателката са направените от въззиваемия разноски във въззивната инстанция в размер на 600лв, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1212 от 29.07.2025г, постановено по гр.д.№ 40/25 по описа на РРС.

ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН ********** от гр. М., ул. "Х. С." № ** да плати на С. А. П., ЕГН **********, гр. М., ул. "С. К." № ** сумата от 600лв, представляваща направени разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН ********** от гр. М., ул. "Х. С." № ** да плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 12.50лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3