Решение № 1047 от 11.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.а Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501130 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. С. Д., чрез. адв. Любомир Цветков от Бургаска адвокатска колегия, срещу Решение № 693 от 28.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1594/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от М. С. Д. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено по отношение на „Булдог Пропъртис“ ЕООД, че Д. е собственик на недвижим имот: масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв. м., ведно с 600/695 кв. м. от дворното място, в което е построена същата, а именно поземлен имот № 134072, находящ се в кв. 134 по плана на новообразуваните имоти на зоната по § 4 от ЗСПЗЗ в землището на с. Крушевец, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрен със Заповед № РД 09-302/14.07.2004 г. на Областния управител на Област Бургас, целият с площ от 695 кв. м., при граници: изток – НПИ 134.73, запад – НПИ 134.71, север и юг – път, на основание давностно владение, продължило за периода от 2007 г. до 04.03.2021 г. С решението е уважен и предявеният от „Булдог Пропъртис“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на М. Д., че „Булдог Пропъртис“ ЕООД е собственик на същия имот по силата на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № *** от **.**.20** г., том I, рег. № ****, дело № *** от 20** г. на нотариус Марияна 1

Анастасова-Тумбакова.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалноправни норми, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, а искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен. Претендират се деловодните разноски за двете инстанции.

Въззивникът твърди, че с определение от 15.07.2021 г. съдът правилно е приел, че не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В открито заседание на 29.09.2021 г. обаче докладвал молба от ответника, с която се възразявало срещу редовността на връчването на исковата молба и приложенията към нея. Независимо от поисканата от ищеца възможност за запознаване с молбата на ответника, съдът още в същото заседание приел, че е налице нередовно връчване поради нарушаване на изискванията на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 2 и чл. 47, ал. 1 от ГПК. Ищецът оспорва извода на съда, че адресът по регистрация на дружеството е трябвало да бъде посетено наймалко три пъти в рамките на един месец, тъй като в случая връчителят е събрал информация, че там няма офис, служители или фирмени табели.

На следващо място, въззивникът счита, че съдът е нарушил процесуалните преклузии, като в открито заседание на 25.05.2022 г. допуснал още един свидетел на въззиваемия и му дал срок за ангажиране на писмени доказателства. Съдът нарушил процесуалните преклузии и във връзка с молба на въззиваемия, подадена от 31.05.2022 г., като допуснал изслушването на нови свидетели и уважил направено искане по чл. 192 ГПК. Нови писмени доказателства – тетрадки на инкасатори, били приети и в заседание на 15.06.2022 г., след като бил изтекъл допълнителният срок, даден в съдебно заседание на 25.05.2022 г.

Въззивникът сочи също, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Д., които се намират в служебни отношения с въззиваемото дружество и поради това са заинтересовани от изхода на спора. Освен това не е съобразил релевантни данни, изнесени от свидетелите Д., С. и Г., че въззивникът е установил трайна фактическа власт върху процесния имот и е демонстрирал пред трети лица, че държи имота като свой.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от „Булдог Пропъртис“ ЕООД, чрез адв. И. Кондов от Бургаска адвокатска колегия.

Според въззиваемия съдът правилно му е дал възможност да подаде отговор на исковата молба, тъй като връчителят е удостоверил бланкетно, че е посетил адреса и не е открил офис и служители, без обаче да влезе във входа и да извърши обстойна проверка. Освен това от съобщението не ставало ясно и дали връчителят е залепил съобщение по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Въззиваемият изтъква, че процесуална преклузия настъпва след доклада по делото, когато страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания, както и че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се 2 основава.

В отговора се сочи още, че свидетелите, поискани в първото съдебно заседание, са допуснати с оглед опровергаване на събраните в същото заседание гласни доказателства. Освен това в заседанието на 15.06.2022 г. са представени не нови писмени доказателства, а поисканата на основание чл.

192 ГПК извадка от тетрадка на инкасатор.

Въззиваемият смята, че решението е обосновано и че не свидетелските показания са мотивирали съда да отхвърли иска на въззивника, а липсата на доказване на елементите на давностното владение.

Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал.

1 и чл. 261 ГПК.

Относно валидността и допустимостта на решението:

При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът ще разгледа първо възраженията на въззивника, свързани с преклузиите по делото.

Относно доводите, че отговорът на исковата молба е подадена извън законовия срок:

С разпореждане от 16.04.2021 г. първоинстанционният съд е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба, уточненията и приложенията й на ответника, с указание, че в едномесечен срок от съобщението може да подаде писмен отговор. На ответника е указано, че ако в определения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съгласно справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, приложена на л. 30 от първоинстанционното дело, адресът на управление на ответното дружество е гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I-ви“ № 35, ет. 7.

На л. 28-29 от първоинстанционното дело е приложена разписка, че на 20.04.2021 г. връчител е опитал да връчи на ответника препис от исковата молба с приложения. В разписката е удостоверено: „На посочения адрес няма офис и служители на посоченото дружество. Няма обозначения за наличието на такова или наличие на пощенска кутия“. Поради това връчителят е 3 удостоверил, че е залепил уведомление на входната врата на жилищната кооперация. В уведомлението е указано, че ответникът може да се яви в съда да получи книжата в двуседмичен срок.

С разпореждане от 10.05.2021 г. (л. 29 от първоинстанционното дело) съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на основание чл. 50, ал. 4, вр. с ал. 2 от ГПК.

На 27.09.2021 г. ответникът е депозирал молба, с която оспорва редовността на връчването на препис от исковата молба, тъй като връчителят не е извършил щателна проверка: не се е качил до седмия етаж на сградата, не е залепил уведомление на вратата на апартамента, не е говорил с домоуправителя и със съседи.

В открито съдебно заседание на 29.09.2021 г. се е явил пълномощника на ответника адв. Кондев. Съдът е докладвал молбата от 27.9.2021 г., с която се оспорва връчването на исковата молба. Пълномощникът на ищеца адв.

Цветков е поискал да му се даде възможност да се запознае с книжата и да вземе становище по тях, за което делото да се отложи с оглед обема им.

Поискал е и да бъде разпитан връчителят. Съдът се е произнесъл с разпореждане в открито съдебно заседание, като е приел за основателно възражението на ответника. Изложил е мотиви, че връчителят е посетил адреса на дружеството само веднъж, а не най-малко три пъти в рамките на един месец, и декларативно е отразил в призовката, че там няма офис и служители, поради което е залепило уведомлението на входната врата на блока. Съдът е приел също, че връчителят не е положил достатъчно усилия, за да провери дали има представител на ответника в апартамента на седмия етаж. Поради констатираното нередовно връчване съдът е дал на ответника едномесечен срок да подаде отговор на исковата молба.

Ищецът е обжалвал с частна жалба разпореждането на съда с аргументи, че е възстановен срока за отговор на исковата молба на основание чл. 64 ГПК.

С Определение № 2031 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 2032/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас частната жалба е оставена без разглеждане, тъй като не е налице възстановяване на срока, а и този акт на съда по принцип не подлежи на обжалване.

На 20.10.2021 г. ответникът е подал отговор на исковата молба с приложения.

Според настоящия съд първоинстанционният съд е постъпил правилно, като е приел връчването на препис от отговора на исковата молба за нередовно. Следва обаче да отбележи, че част от мотивите му са погрешни. В случая, при положение че връчителят не е открил данни за канцелария на юридическото лице, връчването е по чл. 50, ал. 2 ГПК – лицето е напуснало адреса си и в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не е вписан новият му адрес. Уведомление е нужно да се залепи само в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, тъй като тогава има канцелария, съответно вероятност служителите на юридическото лице да видят уведомлението. В хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК връчителят трябва да посети адреса само веднъж и въз основа на данните, които депозира по делото 4 след това, съдът разпорежда съобщението да се счита връчено.

За да се приложи фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК от съда, удостовереното от страна на връчителя трябва да отговаря на определени изисквания.

Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 50169/23.01.2023 г. по т. д. № 1704/2022 г. на ВКС, I т. о., Решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, III г. о., Определение № 706/21.10.2013 г. по ч .т. д. № 3595/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 546/13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, IV г. о., и др., за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога; да отрази събраните сведения в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.

В случая удостовереното от страна на връчителя не отговаря на горните критерии. Липсва изявление да е потърсил съседите или домоуправителя в жилищната сграда, за да получи информация дали на седмия етаж се помещава или някога се е помещавал офис на юридическо лице. Това е достатъчно, за да се смята връчването за нередовно. Също така липсват данни връчителят да е проверил лично дали в сградата има офис и служители на посоченото дружество, например на друг етаж. Макар че в случая не е нужно да се залепя уведомление, недоумение буди и фактът, че то е залепено на входната врата на кооперацията, а не на входната врата на апартамента на седмия етаж. По принцип връчителят би направил това само ако не е открил достъп до вътрешността на сградата. Поради всичко изложено връчването е нередовно и правилно съдът е дал възможност на ответника да подаде отговор на исковата молба.