Решение № 260001 от 21.01.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 158/2021
- Вид
- Решение № 260001
- Подписан
- 21.01.2022
- В сила
- 17.03.2022
- Състав
- ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ВАНЯ НИКОЛАЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
Р Е
Ш Е Н
И Е № …. гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 22.12.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова при секретаря Ц.. Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 158 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 186 от 19.01.2011 г., постановено по гр.дело № 200/2009 г. по описа на Районен съд - гр. С., е било прекратено като недопустимо производството по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето от ЗЗД за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба, сключена на 27.04.1976г. по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц. и Е. Е..
Със същото решение е бил отхвърлен като неоснователен искът с правна квалификация чл.
108 от ЗС, предявен от А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц., А. А.М., В.Е.Е. и М Е. Е. срещу В. В. А., А. С.А. и Т.С.А., за предаване на владението върху ½ част от поземлен имот, целият с площ 1248 кв.м., съставляващ УПИ Х-861 от кв. 56 по плана на гр. С. при граници ул.
„А.К.“, УПИ II-862, УПИ IХ-858,
УПИ ХIII-859 и УПИ ХIХ, заедно с втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна постройка с площ 127 кв.м. и източната половина от стопанска сграда с площ 96 кв.м., построена в имота.
Това решение е било отменено с Решение № 559/28.12.2012г., постановено по в.гр.д. № 545/2012г. на Софийския окръжен съд, само в частта, с която е прекратено производството по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето от ЗЗД за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба, сключена на 27.04.1976г. по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц. и Е.
Е., а делото е върнато на Сливнишкия районен съд за разглеждане на този иск по същество. В мотивите на решението е посочено, че спорът за нищожността на спогодбата е преюдициален по отношение на иска по чл. 108 от ЗС, поради което Софийският окръжен съд може да се произнесе по него едва след като се разреши спора за нищожността на съдебната спогодба.
С Решение №
27/29.04.2020г., постановено по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия районен съд, е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето от ЗЗД за прогласяване за нищожна на съдебната спогодба, сключена на 27.04.1976г. по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд между А.Е.М., А.Е.М., О.Е. Д., Н.Е. Ц. и Е.
Е..
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба срещу горното решение. Като жалбоподатели са посочени А.Е.М., Ц. Д.Ш., М Е. Е., Д. Ц.И. и В.Е.М., чрез адв. К., но, доколкото първите четири лица са починали преди подаването й, а наследниците им не са упълномощили подалия жалбата адвокат, респ. не фигурират като жалбоподатели, съдът приема, че надлежен жалбоподател е единствено В.Е.М., чието пълномощно за адв. К. се намира на л. 6 от първоинстанционното дело. Поради това производството по жалбата на останалите четирима жалбоподатели следва да бъде прекратено.
Жалбоподателят В.М. счита решението за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при неизяснена фактическа обстановка, като в него не били обсъдени доводите, възраженията и оспорванията на страните. Оспорва изводите на съда относно подписите под процесната спогодба. Изтъква, че подписите на Н.
Ц. и О.Д. не били положени от тези лица. Позовава се на заключението по СГЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от ответниците Л.А., В.П. и С.А., с който жалбата се оспорва.
Подалите отговора въззиваеми оспорват жалбата и молят съда да остави в сила обжалваното решение. Считат доводите на жалбоподателите за голословни и неконкретизирани, като не било посочено, кои техни искания, възражения и доказателства не били обсъдени.
Подчертават, че предмет на произнасянето на съда е само искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради което правилно не са били обсъждани доводите във връзка с другия предявен иск. Анализират подписите под спогодителния протокол, като изтъкват, че О.Д. не е присъствала лично, а е била представлявана от адвокат, който е подписал протокола от нейно име. Позовават се на обясненията на вещото лице относно подписа на Н. Ц., дадени в открито съдебно заседание, съгласно които несъответствията на този подпис може да се дължат на възрастови изменения.
Намират, че в тази част заключението е изготвено без годен сравнителен материал. Считат, че обжалваното решение е мотивирано. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят В.М. не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, която дословно преповтаря въззивната жалба. С молбата се прави възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемите адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите, с изключение на Е.Ш., конституиран като страна по делото на мястото на починалата му наследодателка Ц. Ш., не се явяват. Въззиваемият Е.Ш. заявява, че не желае да участва в делото. Въззиваемите Л.А., В.П., С.А. и Т.А., се представляват от адв. Х., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като остави в сила решението на районния съд. Анализира процесната съдебна спогодба. По спорния въпрос за подписа на Н. Ц. се позовава на дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице, че различията между подписа, положен в процесния протокол по съдебната спогодба, и материала, който е представен, се дължат вероятно на големите възрастови интервали от порядъка на 30 години. Твърди, че, според вещото лице, в единия случай тя се подписвала като Н. Ц., а в другия случай - като Н. М., като най-вероятно това се дължало на обстоятелството, че в единия случай не е била омъжена, а в другия случай е била омъжена. Прави извод, че, с оглед неопровергаването по безспорен начин на подписа на Н. Ц., спогодбата е валидна и следва да бъде потвърдена като такава. Претендира разнО.за платен адвокатски хонорар. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред Сливнишкия районен съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства, а служебно допуснатата експертиза за проверка на автентичността на подписа на Н. Ц. е била заличена поради неизпълнение на указанията на съда във връзка с нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Искът за прогласяване на претендирана от ищците нищожност на съдебната спогодба от 27.04.1976г. по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд е с правна квалификация по чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото единственото изтъкнато основание за така формулираната претенция е липсата на валидни подписи под спогодителния протокол.
Независимо че въз основа на същото обстоятелство ищците са претентирали и наличие на хипотеза по предл. 3 от същия нормативен текст, настоящият съдебен състав намира, че иск с такава правна квалификация въобще не е бил предявяван, доколкото ищците не са изтъкнали нито различно фактическо основание, нито са формулирали различен петитум, а само са претендирали, че вече посоченото от тях основание покрива и хипотезата на нищожност поради липса на форма. Сочената от страните правна квалификация, обаче, не обвързва съда, който има служебно задължение да квалифицира предявения иск.
Заверено копие от съдебния протокол, в който е инкорпорирана съдебната спогодба, се намира на л. 151 – 152 от първоинстанционното дело.
От него се установява, че протоколът е подписан от петимата съделители.
Назначена е експертиза за проверка на автентичността на техните подписи Съгласно заключението на в.л. Лозан Рангелов, (л. 380 – 386 от първоинстанционното дело), подписът под № 1 е положен от Е. Е.М., подписът под № 2 е положен от А.Е.М., подписът под № 3 е положен от А.Е.М., подписът под № 4 не е положен от Н.Е. Ц., и подписът под № 5 не е положен от О.Е.ова Д..
Разпитано в открито съдебно заседание на 18.02.2016г., в.л. Рангелов е заявил, че изводът му за подписа на Н. Ц. е формиран въз основа на наличния сравнителен материал, като, въпреки положените усилия и личната му инициатива за проверка по БДС, той не е успял да се снабди с друг такъв. Поддържа, че е възможно, за период от 30 години да се е получило разстройство, както и че транскрипцията и графичните признаци на подписите са различни.
Въззивният съд е констатирал, че в частта за подписа на Н. Ц. заключението се базира на хронологически несъпоставим сравнителен материал, което го прави недостатъчно обосновано, а и дава основание за нееднозначното му тълкуване. Поради това и за пълноценно изясняване на делото от фактическа страна, с определението си за насрочване на делото във въззивната инстанция, съдът служебно е допуснал експертиза за проверка на автентичността на подписа на Н. Ц., като е указал на жалбоподателите да внесат депозит за изготвяне на заключението и да представят сравнителен материал от период, близък до 1976г. Указанията не са били изпълнени, поради което в откритото съдебно заседание на 22.12.2021г. съдът е отменил определението си за допускане на експертиза.
Други доказателства във връзка с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД не са били събирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
1.
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД Независимо от липсата на мотиви,
Решение № 27/29.04.2020г., постановено по гр.д. № 200/2009г. на Сливнишкия районен съд, е правилно по своя краен резултат, поради следните съображения.
Съгласно заключението на в.л.
Рангелов, първите три подписа под спогодителния протокол са положени от лицата, сочени за техни автори. По отношение на петия подпис, вещото лице е дало заключение, че същият не е положен от О.Д., сочена като негов автор. Независимо от това, съдът намира, че този факт не опорочава спогодбата и не обуславя липса на съгласие за нейното сключване от страна на съделителката Д., тъй като, видно от съдебния протокол от 27.04.1976г., в това заседание по гр.д. № 202/1975г. на Сливнишкия районен съд, тя не се е явила лично, а е била представлявана от адв.
Г.. Поради това не може да се очаква, Д. да е подписала спогодителния протокол лично. Същевременно, не са били оспорени нито представителната власт на адв. Г., нито неговият подпис, поради което следва да се приеме, че този процесуален представител надлежно е изразил съгласие за сключване на спогодбата от името на представляваното лице. В подкрепа на горното е и фактът, че спогодбата е сключена в открито съдебно заседание пред съда и е одобрена от него, което дава основание за извод, че упълномощаването на адв. Г. и обемът на представителната му власт са били надлежно проверени от съдебния състав. Поради това, по отношение на тези четири лица не е налице претендираната от ищците липса на съгласие, която би довела до нищожност на спогодбата.
По отношение на подписа на Н. Ц., писменото заключение по СГЕ е в смисъл, че той не е положен от лицето, сочено за негов автор. От друга страна, обаче, в открито съдебно заседание вещото лице е изразило становище, че е възможно, несъответствията между този подпис и използвания сравнителен материал да се дължат на възрастови изменения или на сключване на брак, в резултат от който лицето започнало да се подписва с брачната си фамилия. Тези противоречиви изявления на експерта водят до неопределеност и необоснованост на заключението в тази му част, а това допуска за нееднозначни изводи по този решаващ въпрос за изхода на делото. Във възивното производство служебно е допуснатата повторна експертиза за изясняване на делото от фактическа страна, в частта му, касаеща автентичността на подписа на Н. Ц., но определението за допускането й е било отменено поради неизпълнение на указанията на съда във връзка с нея.
Разпечатката съдържа 53 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/429296c2-dfa5-4748-850a-cce371be6ac5