Решение № 404 от 03.09.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Ловеч, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20234310100619 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.74, ал.1 вр.чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация / ЗЗДискр./.

Производството е образувано по искова молба от Г. В. В., понастоящем в *** срещу АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, на основание чл.71, ал.1, т.1 , 2 и 3 от ЗЗДискр. и цена на иска – 20 000 лв.

Ищецът излага в исковата молба, че като лишен от свобода, считано от21.10.2010 г. към настоящия момент търпи наложеното му наказание в ***, считано от *** г. За периода от *** г. до *** г. търпял същото наказание в ***. Твърди, че във връзка със заведени от него искови производства и жалби, по разпореждане на ВАС, делата му са били разпределени за разглеждане от ответника – Административен съд – Габрово. Посочва, че това са следните дела: адм.дело №*** г. по жалба от *** г, адм.дело № *** по ИМ от *** г., адм.дело № *** г по ИМ от *** г, адм.дело № *** г., адм.дело № *** г., адм.дело № *** г., адм.дело № *** г. по жалба от *** г., адм.дело №*** г. по ИМ от *** г, адм.дело № *** г. Твърди, че нито едно от посочените административни дела не е било разгледано и решено от съставите на ответника за процесния период, с което счита, че е бил лишен от право на достъп до правосъдие тъй като му е било отказано освобождаване от заплащане на държавни такси и назначаване на правна помощ, въпреки че е било доказано по безспорен начин, че няма доходи и не разполага със средства за заплащане на разноски по делата, а от друга страна твърди, че е правно неграмотен и в интерес на правосъдието е да получи ефективна защита на своите права и интереси.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че в същото време, при сравними и 1 сходни обстоятелства, в същия Административен съд – Габрово, по искова молба на същия ищец Г. В. е образувано адм.дело № *** г., по което е депозирал молба за освобождаване от заплащане на държавна такса, която е уважена от АС – Габрово, както и молба за назначаване на правна помощ, която също е уважена от този съд с Определение № *** г.

Твърди, че към момента на исковия период няма промяна в обстоятелствата, която да обоснове отказите на всички състави на ответника да се съобразят с трайно наложената практика на АС – Габрово и други съдилища в страната, които освобождават ищеца от държавни такси и му назначават правна помощ. Счита това за неравностойно и понеблагоприятно третиране от страна на ответника. Позовава се на норми от ЕКЗПЧОС, Конституцията на РБ, ЗЗДискр, ЗИНЗС, които предвиждат абсолютна забрана на дискриминацията, злоупотреба с права, унижение на човешкото достойнство, тормоз и репресия, жестоко и нечовешко отношение или наказание, както и задължение на длъжностните лица да осигуряват равно третиране и отношение към всички.

Счита, че нито една от посочените от него императивни разпоредби не е било спазена и изпълнена от ответника, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди за периода от датата на депозиране на първата искова молба, по която е образувано производство в АС – Габрово – *** г. до настоящия момент. Твърди, че вредите са свързани с причиняване на душевни и физически болки и страдания, тормоз, репресия, нечовешко отношение като лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвор на защитен признак „лично положение“ със системно и продължително във времето унижаване на човешкото му достойнство, мъчение и изтезание при сравними и сходни обстоятелства със същото лишено от свобода лице – ищеца Г. В. е третиран по-благоприятно от ответника по адм.дело № *** г.

Счита, че това е дискриминация, тъй като ответникът му е осигурил условия като обект за сравнение със същия правен статут и материално състояние, осигуряващи му достъп до съд и правосъдие, докато при сравними и сходни обстоятелства е бил лишен от такива условия.

Твърди, че всичко изложено по-горе влече след себе си търпените неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер, изразяващи се в психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, душевно страдание, потиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, отблъскващи ищеца да си търси правата и недоверие в правораздавателната система.

Въз основа на изложеното в обстоятелствената част на ИМ е отправено ИСКАНЕ съдът да постанови решение, с което да установи претендираното от ищеца дискриминационно отношение от страна на ответника спрямо него като лишено от свобода лице, изтърпяващо наказание в Затвора – Ловеч, да осъди ответника да преустанови твърдяното от ищеца нарушение и да се въздържа за вбъдеще от по-нататъшно нарушения, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

2

Постъпил е писмен отговор от Административен съд – Габрово, представляван от Галин Косев – административен ръководител, в който изразява становище, че предявеният иск недопустим, алтернативно неоснователен.

В с.з.ищецът Г. В. В. се явява лично. Поддържа предявените искове и моли като основателни и доказани, да бъдат уважени.

Ответникът –Административен съд – Габрово, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от Административния ръководител и представляващ ответника, в което е заявил, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба и изразеното с него становище за недопустимост и неоснователност на иска, като е изложил и допълнителни доводи. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Г. В. иск срещу АС- Габрово за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в претендирания от ищеца размер, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че ищецът Г. В. В. е лишен от свобода по силата на наложено му наказание, като към настоящия момент изтърпява наказание в ***.

Не е спорно, че за периода *** г. до *** г. ишецът В. е търпял наказанието в ***.

По делото е безспорно установено, че изтърпявайки наказанието си, ищецът е завел посочените в исковата молба 9 броя административни дела, образувани по описа на Административен съд – Габрово, с дата на завеждане на първата жалба – *** г., въз основа на която е образувано адм.дело № *** г.

По посочените от ищеца дела същият е отправял искане за освобождаване от държавна такса, а по някои от тях и искане за предоставяне на правна помощ, като тези искания са оставяни без уважение от съответния съдия – докладчик. В потвърждение на горното са постъпилите след изискването им преписи от постановени съдебни актове по делата – Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – Габрово, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС. – Габрово, оставено в сила с Определение № *** г. по КАХД № *** г. на АС- Велико Търново, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС. - Габрово, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС- Габрово, Определение №*** г. по адм.д.

№ *** г. на АдмС – Габрово, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г.. на АдмС – Габрово, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС-Габрово, Определение № *** г. по адм.д.

№*** г. на АдмС-Габрово,, поправено с Определение № *** г., Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС- Габрово, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмСГаброво, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС-Габрово.

От вложеното за послужване адм.д.№***/2022 г. по описа на АдмС-Гарово се установява, че с Определение № *** г. съдът е оставил без разглеждане жалба /именувана „искова молба“/, подадена от Г. В., насочена срещу отказ на Главния директор на ГД“ИН“ да 3 предостави на жалбоподателя „искане за прилагане на чл.60 от АПК за предварително изпълнение на Заповед № ********* г., ведно с цялата преписка по нето и е прекратил производството по делото. С Разпореждане № *** г. съдията – к.докладчик е оставил без движение частна жалба против горепосоченото Определение № *** г. и е указал на жалбоподателя, в 7 – дневен срок от съобщението да заплати държавна такса в размер на 30 л. по сметката на АдмС-Габрово и в същия срок да представи документ, удостоверяващ плащането. С Разпореждане № *** г. съдът е констатирал, че в определения срок не е изпълнено указанието за внасяне на държавна такса и е постановено връщане на частната жалба, подадена от Г. В. против определението, с което производството по делото е прекратено. В срока за обжалване на разпореждането за връщане на частната жалба В. е подал молба с искане за предоставяне на безплатна правна помощ. След отвод на всички съдии от състава на АдмС – Габрово делото е пренесено за разглеждане от АдмС-Велико Търново.

По искане на ищеца е приложено за послужване и адм.д.№ *** г. по описа на АдмС – Габрово. Установява се, че с Определение № *** г. съдът е отхвърлил искането на Г. В. В., към онзи момент в ОЗ – Плевен, 5-та група, за предоставяне на правна помощ по делото. По делото няма данни така постановеното определение да е било предмет на инстанционен контрол.

В рамките на производството са постъпили съдебни актове, постановени от други административни съдилища, образувани по жалби и искови молби на ищеца В., по които са били уважени негови искания за освобождаване от държавни такси и за предоставяне на правна помощ. По искане на ищеца в тази връзка са приложени: Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – Габрово, Определение № *** г. по ЧКАД №4*** г. на АдмСМонтана, Разпореждане № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС –София област, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – Велико Търново, Разпореждане от *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – В.Търново, Определение от *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – Стара Загора, Определение № *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – София град, Определение № *** г. на АдмС – Бургас, Определение от *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС – Ловеч, Определение от *** г. по адм.д.№ *** г. на АдмС- Велико Търново, Определение № *** г. по КАД № 4*** г. на АдмС – Монтана.

При така очертаните по спора фактически обстоятелства ищецът Г. В. В. е сезирал съда с искова претенция по реда на чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр – за установяване на нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране, осъждане на ответника – АдмС – Габрово да преустанови твърдяното нарушение и да се въздържа за вбъдеще от понататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

От страна на ищеца са въведени твърдения за проявено от ответника спрямо него дискриминационно отношение, изразяващо се в неравенство в третирането в рамките на осъществяваната от ответника правораздавателната дейност по заведени от ищеца дела, по които са постановявани съдебни актове, с които са отхвърляни исканията на ищеца за 4 освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Твърди, че по този начин ответникът е ограничавал правото на ищеца на достъп до съд и правосъдие, като е нарушил Конституцията на РБ и ЗЗДискр., които предвиждат, че всяко лице има право на равенство пред закона и равенство в третирането.

Разпоредбата на чл.4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци установени в закон или в международен договор по който Република България е страна. Легалните определения на понятията пряка и непряка дискриминация се съдържат съответно в чл.4, ал.2 и 3 от ЗЗДискр.