Решение № 62 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110210369 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 59д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на Столична общИ. с ЕИК 000696327, представлявана от В.А.Т. -кмет, действащ чрез адв. Б. П. П. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 38/14.05.2025 г., издадено от инж. И. П. – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ-София/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 29, ал. 2, предл. 4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

В жалбата са релевирани доводи в посока несъставомерност на претендираното за извършено нарушение, тъй като вменената за нарушена хипотеза – на „неконтролирано управление на отпадъците“ предполага осъществяването на активни действия от служители на санкционираното лице по преработване на отпадъците и складирането им извън територията на депото. В тази връзка се изтъква, че поради липсата на безспорни доказателства по повод извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Отделно от това в жалбата се инвокира наличието на процесуални нарушения – в частност липсата на обсъждане от страна на наказващия орган на доводите, обективирани от жалбоподателя в депозираните от него писмени възражения, а така също и неизпълнението на задължението на административнонаказващия орган да установи съществуващите фактически отношения, което води до нарушаване принципа на служебното начало.

Накрая се релевира искане за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в допълнение се акцентира върху липсата на изследване, събиране на 1 доказателства и излагане на мотиви в процесното НП относно обстоятелствата, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – Регионална инспекция по околната среда и водите - София, редовно призована, не се явява, същата се представлява от юрк. П.- Д.. В хода на съдебните прения същата заявява, че терените, на които операторът може да съхранява отпадъци са строго определени. Изрично сочи, че съхраняването на отпадъци извън тези места е предпоставка за образуване на нерегламентирани замърсявания, което би могло да увреди сериозно околната среда. Изразява становище в посока на това, че нарушението е установено безспорно и моли за потвърждаване изцяло на издаденото НП като правилно и законосъобразно. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят Столична общИ., ЕИК:000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявано от В.А.Т. – кмет, е лице, притежаващо комплексно разрешително /КР/ № 431Н0/2012 г., последно актуализирано с Решение № 431-Н0-И0-А2/2020 г. /в сила от 30.07.2020 г./ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда за експлоатация на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична общИ. – площадка „***“. По повод Заповед № РД-34/25.03.2025 г., издадена от директора на РИОСВ – София, на 26.03.2025 г. екип от служители от отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ - София, в това число свидетелите М. и Ц., изпълняващи длъжността „главен експерт“ в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, извършили обход на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична общИ. – площадка „***“. При обхода на отпадъчното тяло проверяващите установили съхранение на отпадъци от пластмаси, насипен RDF, едрогабаритни отпадъци и излезли от употреба гуми извън границите на обхожданото депо - върху терени, разграничени от територията на депото посредством мрежеста ограда.

При извършване на проверката контролните органи констатирали, че посочените по-горе отпадъци се съхраняват извън разрешените с притежаваното комплексно разрешително площи на обекта. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № ККФОС–ИЦ-21 от 26.03.2025 г., който бил подписан от двете свидетелки – Ц. и М., служители в РИОСВ-София.

Въз основа на събраните данни и направените констатации свидетелката И. М., изпълняваща длъжност „главен експерт“ в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – София, съставила акт за установяване 2 на административно нарушение № 49/2025 г., с който срещу Столична общИ. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 26.03.2025 г. в с. ***, местност „***“, Столична общИ., в качеството й на лице, притежаващо Комплексно разрешително № 431-Н0/2012 г. за експлоатация на интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци извършва нерегламентирано съхраняване на отпадъци извън разрешените площи на обекта, което деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.29, ал. 2, предл. 4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на Столична общИ., а именно директорът на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /ОП „СПТО“.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 38 от 14.05.2025 г. на директора на РИОСВ-София, с което, въз основа на констатациите на контролния орган, на Столична общИ., ЕИК 000696327, представлявана от В.А.Т. – кмет, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за управление на отпадъците.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И. М. и И. Ц., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 49/25.04.2025 г.; възражение от Н.В.С. – директор на ОП „СПТО“ с вх. № 10012/30.04.2025 г.; Констативен протокол № ККФОСИЦ-21/26.03.2025 г.; Писмо от директора на РИОСВ-София с изх. № 4936/14.05.2025 г. ведно с известието за доставянето му; Заповед № РД34/25.03.2025 г. на директора на РИОСВ-София; Писмо с изх. № 3808/10.04.2025 г. ведно с известие за доставянето му; Доклад с изх. № 2806/21.03.2025 г. и писмо с вх. № 6818/25.03.2025 г. от РИОСВ - Пазарджик;

Комплексно разрешително № 431-Н0/2012 г., последно актуализирано с Решение № 431-Н0-И0-А2/2020 г.; Заповед № РД-68/26.07.2024 г. на директора на РИОСВ-София; нотариално заверено пълномощно в полза на Н.В.С. – директор на ОП „СПТО“.

Настоящата съдебна инстанция кредитира в цялост показанията на свидетелката М., като намира същите за логични, хронологично последователни и съответни на останалите, приобщени по делото писмени доказателства. Чрез депозираните от свидетелката гласни доказателствени средства се установяват по несъмнен начин релевантни за предмета на доказване факти – дата и място на проверка, данни относно предприетите действия по проверка и техния източник, установеното в хода на същата нарушение и неговите параметри.

В подкрепа на коментираните свидетелски показания са и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката Ц., които еднопосочно потвърждават и частично допълват показанията на актосъставителя М.. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на разглеждания свидетел допълват тези на актосъставителя по отношение факта на връчване на процесния АУАН на упълномощен представител на 3 жалбоподателя, а така също и относно присъствалите на мястото на проверката оправомощени лица – представители на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“. Сравнителният преглед на събраната по делото гласна доказателствена маса показва, че обсъдените свидетелски показания си кореспондират - както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, намират се във вътрешен синхрон и не си противоречат, поради което и настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.

На следващо място съдът възприема в цялост и приобщените по делото, по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Настоящата съдебна инстанция не намира основания за дискредитиране на който и да е от писмените доказателствени източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка и като взе предвид разпоредбата на чл. 334 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресатът на административнонаказателната санкция, срещу акт, подлежащ на обжалване и в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 49/25.04.2025 годИ., който е съставен от оправомощено от директора на РИОСВ – София длъжностно лице в съответствие с чл. 157, ал. 1 от ЗУО и Заповед № РД-68/26.07.2024 г. на директора на РИОСВ - София. Въз основа на указания АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 38 от 14.05.2025г., което също е съставено от компетентен орган, а именно директорът на РИОСВ в унисон с изричната разпоредба на чл.157, ал. 4 от ЗУО.

На следващо място съдът намира, че е спазена в цялост законосъобразността на процедурата по съставяне и връчване на процесните АУАН и НП, като безспорно от доказателствата по делото е обстоятелството, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощено лице - представител на нарушителя. Отделно от това са налице доказателства и за спазване процедурата по надлежно връчване на издаденото впоследствие НП № 38 от 14.05.2025 г. Видно от приложеното по делото известие за доставяне процесното НП е получено от жалбоподателя на 19.05.2025 г., като видно от изложеното правото на защита на санкционираното лице е зачетено и охранено в пълна степен.

Съдът намира, че при съставянето на процесните документи /АУАН и НП/ не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като са спазени и всички императивни изисквания, разписани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

4

Настоящият съдебен състав счита, че и в двата акта е надлежно описано нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, като същевременно коректно е дефинирана и нарушената законова разпоредба.

Изложената в процесния АУАН и дословно възпроизведена в атакуваното НП фактическа обстановка съдържа точно и конкретно посочване на мястото и датата на извършване на нарушението, като в същото време и в двата процесуални документа са ясно очертани площта и границите на имота – обект на проверка от органите на РИОСВ – София.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя касателно несъставомерността на нарушението по повдигнатото от административнонаказващия орган нормативно установено правило за поведение, а именно по чл. 29, ал. 2, предл. 4 от ЗУО. Посоченият законов текст предвижда забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Съгласно § 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУО под „управление на отпадъците“ следва да се разбира събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването (включително сортирането) на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. Тъй като визираното и в двата процесуални документа административно нарушение касае нерегламентираното съхраняване на отпадъци извън разрешените площи на обекта, а посоченото действие по „съхраняване“ на отпадъци, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗУО, обуславя извършването на дейност, стартираща от събирането им до тяхното третиране, то законосъобразно следва изводът, че дейността по съхранение на отпадъци извън указаните в съответното разрешително места се включва в посочената за нарушена хипотеза на нерегламентирано управление на отпадъците. В противовес на изтъкнатото от жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи, че така указаното нерегламентирано управление на отпадъци и по-конкретно съхраняването на същите не изисква непременно осъществяването само на активни действия от страна на санкционирания субект, както твърди жалбоподателят. Напротив, за да се субсумира поведението на санкционираното лице под посочения фактически състав на нарушението е достатъчно същото да е започнало събирането на отпадъци на неразрешени за това места, като единствено в началото се предполага някаква активност, свързана с натрупване на определено количество отпадъци, като впоследствие съставът на административното нарушение ще бъде консумиран въпреки продължаващото по инерция бездействие на субекта. В настоящия случай Столична общИ., видно от и по силата на притежаваното от нея комплексно разрешително с №№ 431-Н0/2012 г., последно актуализирано с Решение № 431-Н0-И0-А2/2020 г., се явява отговорна за стопанисването на процесната площадка „***“, поради което в нейна тежест е било възложено упражняването на достатъчен контрол по съблюдаване и спазване на забраната, обективирана в чл. 29, ал. 2 от ЗУО, а именно забраната за неконтролирано управление на отпадъците. Ето защо съдът не споделя довода 5 на жалбоподателя в посока недоказаност на авторството на нарушението.