Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49452 от 01.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12646/2025
Вид
Определение № 49452
Подписан
01.12.2025
В сила
01.12.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Търговски закон
  • чл. 335, ал. 1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49452 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110112646 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС), чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „Й.Б.“ ЕАД срещу Т. Л. Т., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 1339.70 лева, представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилни устройства и неустойка, обединени във фактура № 7343664888/20.11.2022 г. за клиентски номер 006821306, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.08.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д. № 47316/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, и която сума е формирана от следните вземания, както следва:

• на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 315.98 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, включваща следните суми по следните договори:

121.25 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.06.2022 г. до 19.09.2022 г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +.................;

181.87 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.06.2022 г. до 15.11.2022 г. по сключен с ищеца договор за мобилни 1 услуги от 26.03.2022 г. с предпочетен номер +...............;

12.86 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 20.06.2022 г. до 19.09.2022 г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +..............; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 401.22 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги, включваща следните суми по следните договори:

156.53 лева неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +.................;

181.12 лева неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 26.03.2022 г. с предпочетен номер +...............;

63.57 лева неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +..............; иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 416.07 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 20.06.2022 г. – 15.11.2022 г., дължима по сключен договор за лизинг от 20.06.2022 г. за устройството SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual White; иск с правно основание по чл. 422 ГПК, на основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 206.43 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена на устройство NOKIA G10 32GB Dual Purple , съгласно действащата към момента на сключване на договор за мобилни услуги от 26.03.2022 г. с предпочетен мобилен номер +............... ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса.

Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД, твърди, че между него и ответника Т. Л. Т. е съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от 26.03.2022 г. с предпочетен номер +..............., с който е закупено устройство NOKIA G10 32GB Dual Purple на преференциална цена за устройството. Посочва, че на 20.06.2022 г. е сключен договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual White и на 22.05.2022 г. е сключено споразумение. Твърди, че на 20.06.2022 г. е сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +................., както и на 20.06.2022 г. е сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............... Поддържа, че изпълнил задължението си за 2 предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесните договори, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на предоставените услуги в процесните периоди в общ размер от 315.98 лева. Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което договорите са прекратени едностранно от ищеца на 15.11.2022 г. поради неплащане в срок на дължими суми, като договорите за лизинг са прекратени на основание чл.11, ал.1 от общите условия на договорите за лизинг, а договорите за мобилни услуги – на основание т. 19 б от общите условия, в които клаузи не се изисква отправяне на писмено предизвестие до потребителя.

Въпреки това, ищецът е изпратил до потребителя уведомление за прекратяване на договорите. Към 20.11.2022 г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 365.26 лева както и дължими лизингови вноски за период 20.10.2022 г. - 19.11.2022г. в общ размер на 361.80 лева по договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual White от 20.06.2022 г., които били обединени във фактура № 7338415039/20.07.2022 г., фактура № 7339689248/20.08.2022 г. и фактура № 7340983320/20.09.2022 г., както и за периода от 20.10.2022г. до 19.11.2022г. имал задължение в размер на 4.99 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............... от 26.03.2022г. Релевира, че ответникът дължи на ищцовото дружество незаплатените лизингови вноски в размер на 416.07 лева по договор за лизинг от 20.06.2022 г.за устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual White за посочените периоди, както и сумата в размер на 206.43 лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройство NOKIA G10 32GB Dual Purple без абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претендирана за посочения размер. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от договора (чл. 11, ал. 1), за неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка по процесните договори, която не надвишавала размера на три стандартни месечни абонаментни такси за посочените мобилни номера. Излага, че ответникът дължи на ищцовото дружество незаплатените лизингови вноски за посочените периоди, както и разликата между стандартната цена на устройствата без абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Й.Б.“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 47316/2024 г. на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - Т. Л. Т., чрез особен представител, в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, оспорвайки да е ползвал мобилни услуги на претендираната от ищеца стойност. Оспорва да е сключил договор за лизинг. Счита, че по делото не са представени 3 доказателства за начина на формиране на процесните вземания, намира за неясно основанието, на което са предоставени, така и начина на определяне на датите на падеж на отделните вноски. Релевира възражение за нищожност на договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях поради накърняване на добрите нрави в частта, засягаща клаузата относно размера на неустойката, като по изложените доводи намира, че договорът не е породил правно действие. Излага съображения за нищожност на договора за лизинг поради неспазване изискването условията по договора да са представени по ясен и разбираем начин, а претендираната сума за лизингови вноски не отговаря на договорните условия, погасителния план и чл. 11, ал. 2 от Общите условия към договорите за лизинг.

Поддържа, че не дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, доколкото клаузата за неустойка е уговорена в противоречие с добрите нрави, едностранно определена и е в размер а цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на оператора да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата, като евентуално дължи възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

Във връзка с възраженията на ответника следва да се отбележи, че исковата молба е редовна – претендираните вземания са индивидуализирани в достатъчна степен по основание, както и е посочена стойността на всяко вземане за процесния период в претендирания размер, а доводите на ответника относно недоказаността на размера на вземанията касаят съществото на правния спор, а не неговата допустимост.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД: сключването на твърдените договори и споразумения с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размерите на месечните абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договорите/споразуменията, уговорените размери на отстъпка от цена и стандартната цена на услугите, както и че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и приложенията по предоставяне на мобилни услуги и далекосъобщителни услуги на ответника за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения по твърдените договори и споразумения, че е изпълнил задълженията си по тях; че в съответните договори е била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения и че договорите са били прекратени, съответно, че посочените устройства са предадени на ответника и в договорите за лизинг е било уговорено задължение за заплащане на неустойка за невърнато устройство 4 по договора; какъв е размерът на неустойката по съответните договори и приложенията към тях, както и размерът на преференциалната цена по договорите, цената без отстъпка и размерът на конкретната отстъпка за съответните устройства. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договорите, в това число, че е върнал предоставените му устройства.