Решение № 14810 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14810 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110108922 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], с която срещу [фирма-О] е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1438,80 лева – представляваща регресно вземане и изплатено от ищеца по договор за застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение във връзка с щети по застрахованото имущество – товарен автомобил „Шкода Фабия“, рег. № [рег. номер на МПС], причинени при ПТП, настъпило на 09.07.2021 г. на път ВП II-35 км. 28+350 /съгласно изложеното в исковата молба/, както и за сумата от 15 лева – направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причИ. връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 1438,80 лева, като са били отстранени от доверен на застрахователя сервиз, във връзка с което е изплатено възнаграждение. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № [рег. номер на МПС 2], чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника към датата на събитието, като соченият за виновен водач, поради неспазване на дистанция и недостатъчен контрол върху управлявания от него лек автомобил, застигнал и ударил движещия се пред него товарен автомобил „Шкода Фабия“, рег. № [рег. номер на МПС], застрахован при ищеца.

Ищецът счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане за стойността на 1 застрахователното обезщетение в размер на сумата от 1438,80 лева, както и за сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски. Поддържа, че и след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което претендира изплащането му в размер на 1453,80 лева.

Ответникът признава наличието на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със сочения като делинквент водач на МПС. Оспорва представения констативен протокол, като отрича ПТП да е настъпило при описания от ищеца механизъм, считайки, че поведението на застрахования при ответника водач не е причина за настъпване на произшествието. Поддържа, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушила разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗДвП, като неправилно е намалила скоростта, с което поставила в невъзможност водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № [рег. номер на МПС 2] да предотврати настъпването на ПТП, вследствие непредвидимата маневра, извършена от водача на застрахования при ищеца автомобил. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил „Шкода Фабия“, рег. № [рег. номер на МПС], която поради внезапно извършената от нея маневра поставила водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № [рег. номер на МПС 2] в невъзможност да спре своевременно. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията по застрахованото имущество, както и размера на иска, като счита, че същият е прекомерно завишен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на произшествието е поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач, а в условията на евентуалност - съпричиняване, чрез доказване на описаните в отговора действия от страна на водача на застрахованото имущество, с които той е допринесъл за 2 настъпването на ПТП и вредите.

С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че на процесната дата между водач на МПС с рег. № [рег. номер на МПС], застрахован по договор за застраховка „Каско” при ищеца и водач на МПС с рег. № [рег. номер на МПС 2], застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователните правоотношения, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1438,80 лева и е сторил обичайни разноски за неговото определяне.

Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се намира в причИ. връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили в причИ. връзка със събитието, за застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ лице, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.

За установяване механизма на произшествието в производството като писмено доказателство е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 37, съгласно който участник № 1 с рег. № [рег. номер на МПС 2]не се движил на достатъчно разстояние зад движещия се пред него участник № 2 с рег. № [рег. номер на МПС], който намалява скоростта, и го удря в задната част. По МПС № 1 са констатирани следните увреждания: предна броня, преден капак, охладителна система и др., по МПС № 2: задна броня, задна /пета/ врата и др.

От настоящия съд е възложено по делегация да бъдат разпитани свидетелите С. К. Д. и И. Т.

К..

От показанията на свидетеля Д., разпитан пред РС – [населено място] по ч.гр.д. № 459/2022 г. по описа на този съд, се установява, че при настъпване на произшествието на пътя [населено място] – [населено място] с посока на движение към гр. [населено място], при изкачване на възвишение, е управлявал лека автомобил „Фолксваген Пасат“ със скорост около 90 км/ч при ограничение 90 км/ч. Според свидетеля другият водач се движел със същата скорост. Имало по една лента за движение във всяка посока. Произшествието настъпило в светлата част на денонощието. Времето било топло и сухо. Възприел движещия се пред него автомобил. Спазвал дистанция от около 30 м., но съпругата му, която пътувала с него в автомобила, го попитала нещо и той се разсеял – обърнал се към нея да й отговори и тогава тя извикала, че колата отпред спира. Тогава се обърнал, задействал спирачната система, но се ударил в МПС пред него. За управлявания от свидетеля автомобил ударът бил в предната част, а за другия автомобил – в неговата задна част. Изразява становище, че автомобилът пред него е бил спрял. Счита, че другият водач е можел да отбие вдясно на платното за движение. Не е видял да е подала мигач или да е пуснала аварийните светлини.

Заплатил е наложеното му административно наказание за неспазване на дистанция.

3

От показанията на свидетеля К., разпитана пред РС – [населено място] по ч.гр.д. № 4944/2022 г. по описа на този съд, се установява, че при настъпване на процесното ПТП е управлявала автомобил „Шкода“, който се движел на газ. В участъка от пътя [населено място] - [населено място], на който настъпило произшествието пътят бил съставен от две платна. След язови следвал малък баир. Колата загубила инерция - леко забавила ход, започнала до „боксува“, с оглед което и тя предприела превключване на по-ниска предавка.

Времето било слънчево и сухо, с ясна видимост. Свидетелката се е движила със скорост 5060 км/ч. В този момент движещият се зад нея автомобил я ударил отзад. Щетите по нейния автомобил били по задната броня и по багажника. По другия автомобил били в неговата предна част.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на автотехническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че произшествието е настъпило на републикански път II-35, км. 28 +350. Имало е по една лента за движение във всяка посока. Максималната скорост на движение е била 90 км/ч. Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е поведението на водача на автомобил „Фолксваген Пасат“, който се е движил със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с движещия се отпред автомобил „Шкода“. Според вещото лице описаният механизъм съответства на щетите по застрахования при ищеца автомобил, получени вследствие на произшествието, които са констатирани от застрахователя. Получените увреждания отговарят на посочените от водачите при разпитите им скорости на движение – за л.а.

„Фолксваген“ – около 85 км/ч, а за автомобил „Шкода“ – около 60 км/ч. Опасната зона за спиране за лек автомобил „Фолксваген“ е била 67,95 м. – 74,65 м. Водачът на лек автомобил „Пасат“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие, ако се е движил със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната зона за спиране. За водача на другия автомобил не е била налице възможност да предотврати удара, тъй като се е намирал пред другия автомобил. Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото имущество към датата на събитието, изчислено по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 1802,62 лева.

Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в откритото съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г., уточнявайки, че със скоростта, с която се е движил водачът на МПС „Шкода“, не е било възможно да влезе в отбивката отстрани /вдясно/ на пътното платно.

Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който при движението си по републиканския път не е избрал скоростта на движението според 4 конкретната пътна обстановка, не е следил съсредоточено за промени в същата и не е спазвал дистанция от движещия се пред него автомобил, която да му позволи да спре без да реализира ПТП с този автомобил. С поведението си този водач е нарушил правилата за движение, съдържащи се в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. От събраните доказателства е установено, че водачът, застрахован при ответника, не е упражнявал контрол върху управляваното от него МПС /съгласно показанията му е отклонил погледа си от пътя напред, в разговор със съпругата си се е разсеял и въпреки че е задействал спирачната система на автомобила, се е ударил в движещия се пред него автомобил/.