Решение № 5450 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5450 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330111866 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. А. Т. против “Кредирект” ЕООД ЕИК 207024290, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 260,22 лв., получена без правно основание от ответника съгласно нищожен договор за паричен заем № ***** от ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 190,21 лв. – недължимо заплатена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл.18 от договор за паричен заем № ***** от ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***** от ***** г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 1000 лв., със срок за издължаване 3 месеца всяка с размер на 361,49 лв.; ГПР – 62,14 %, фиксиран лихвен процент от 50 %. За процесния периода от***** г. до ***** г. била начислена договорна лихва от 84,47 лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл.6, ал.1 от договора страните уговорили договорът за кредит да бъде обезпечен с поръчителство, като поръчителите са едно или повече лица, които отговарят на посочените условия. В случай че не се изпълни задължение да се предостави поръчителство, се дължала неустойка в размер на 334,53 лв.

1

Твърди, че по договора са извършени две плащания, както следва: сумата от 433 лв. на 26.11.2024 г. и сумата от 827,22 лв. на 23.12.2024 г. С извършените плащания се сочи, че са погасени главница в размер от 1000 лв., сумата от 70,01 лв.- договорна лихва за периода от 26.11.2024 г. до 23.12.2024 г. и сумата от 190,21 лв.- неустойка за непредставяне на обезпечение.

Поддържа, че е налице недействителност на отделни клаузи от договора, тъй като уговорена неустойка представлявала реално скрита договорна възнаградителна лихва и така нарушавала и заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Счита, че невключването на неустойка в ГПР нарушавало изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и ГПР не съответствал на действително прилагания между страните. Твърди, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, както и че е недействителна като противоречаща на добрите нрави, доколкото е изгубила присъщите и функции. С оглед наведените твърдения, намира, че всички заплатено над главницата, в размер на 260,22 лв. било недължимо платено, евентуално, недължимо платена била неустойката в размер на 190,21 лв.

Поради изложеното предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е депозирало писмен отговор. Поддържа, че клаузата за неустойка не страда от пороците, твърдени в исковата молба, като сочи, че недействителността на отделна клауза не влезе нищожност на целия договор. Сочи, че са съобразени всички законови изисквания на ЗПК, както и тези на ЗПФУР. Счита, че уговорената неустойка не следвало да се включи в ГПР. Сочи, че ищецът имал право в 14- дневен срок да се откаже от договора. Посочва, че за периода 2023 г. – 2025 г. ищецът е сключил общо шест договора, които съдържали уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, като по този начин се създали трайно отношения между страните, било налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора. Не оспорва размера на платената сума по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, на ищеца Й.

А. Т. е предоставен кредит в размер на 1000 лева, при следните условия: вноски- 3 месечни, с краен падеж- 27.01.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 50 % и годишен процент на разходите- 62,14 %, с общ размер на всички плащания- 1084,47 лева.

Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 394,53 лева, платима разсрочено по погасителния план.

От приетите като писмени доказателства платежни нареждания, се установява, че към датата на депозиране на исковата молба общо платена от ищеца сума е в размер на 2

1260,22 лв. На 26.11.2024 г. е платена сумата от 433 лв. и на 23.12.2024 г. е платена сумата от 827,22 лв.

Приети са като писмени доказатества

СЕФ и искане за сключване на договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 62,14 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е 3 предвидено, че неустойката по чл. 18 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 334,53 лева (при отпусната заемна сума от 1000 лева, т.е. тя е повече от 33,45 % от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необхоД. да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.

(чл. 23 ЗПК).

На основание гореизложените доводи предявеният иск за прогласяване на недействителен на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на 4 получената по кредита сума, но не и други разходи по заема.

От представените от ищеца и приети като писмени доказателства платежни нареждания се установява, че общо платената по договора сума е в размер на 1260,22 лв.

Предвид установената по делото недействителност на договора за кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед така изложеното то искът по чл.55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД за връщане на сумата в размер на 260,22 лв., платена над погасената главница поради липса на основание се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

Предвид основателността на иска за главница, то основателна се явява и претенцията за законна лихва.

Доколкото предявеният главен иск е основателен, то не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне на съда по предявения насрещен иск.