Решение № 250 от 10.02.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 250

Сливен, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20257220600723 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор ООР в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 274 от 11.11.2025 г., постановено по АНД № 1186/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 25-0804-005938 от 14.07.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Отдел „Охранителна полиция” - Сливен, в частта с която на В. И. И. с [ЕГН] от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 13 контролни точки, и е осъдена Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на В. И. И. разноски в размер на 200 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като е отхвърлен като неоснователен до претендирания размер от 500 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП АНО подробно и ясно е описал в обстоятелствената част на НП всички елементи от обективната страна на нарушението. Посочва, че събраните в производството пред районния съд доказателства категорично аргументират извода за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част, и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно НП в отменената част.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба от ответника по касация, подаден чрез пълномощник, който счита за правилен формирания от първоинстанционния съд извод за допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 2, т. 5 от с.з. Посочва, че липсата на достатъчни описателни елементи в АУАН и в НП прави невъзможно наказаното лице да разбере какво точно поведение му се вменява, като правото му на защита е било накърнено. Счита, че това не подлежи на саниране дори с оглед представения видеозапис, който не може да замести липсващите задължителни реквизити на НП, като съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН фактите трябва да са описани, а не да се извличат от други източници. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – Началник сектор ООР в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от касационния жалбоподател, който поддържа касационната жалба, на посочените в същата основания. Изразява становището си по същество, като счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че водачът е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, за което е привлечен към отговорност. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намален размерът на разноските в тази им част.

Ответникът по касационната жалба - В. И. И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който счита за правилно, че районният съд е приел относно нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, че НП страда от съществено процесуално нарушение, водещо до неговата незаконосъобразност. Посочва, че в АУАН се твърди за едно ППС, в НП – за две, а от видеозаписа се вижда, че са три, което противоречие води до неяснота за вмененото нарушение и прави ефективната защита невъзможна. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 23.05.2025 г. около 07:29 часа на второстепенен път II-53 - км 129, в посока [населено място], В. И. И. управлявал личния си лек автомобил „Ауди А6 Авант” с рег. № [рег. номер], като предприел и извършил изпреварване при наличие на пътна маркировка М3 (прекъсната единична линия) без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намали скоростта или да измени посоката на движение, с което принудил два последователни автомобила да минат плътно най-вдясно и да намалят скоростта, за да може той да се прибере в пътната лента, с което създал опасност. Навлизайки в лентата за насрещно движение, създал опасност за насрещно движещото се превозно средство „Киа Спортидж“ с рег. № [рег. номер], като го принудил да отбие най-вдясно на пътното платно и да намали скоростта. За посоченото на 06.06.2025 г. против В. И. И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0583136, като актосъставителят приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В АУАН било отразено, че като доказателство бил приложен оптичен носител – един брой CD – диск. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 06.06.2025 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, с което на И. били наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева; за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП– глоба в размер на 150 лева, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети 26 контролни точки.

Предмет на делото е Решение № 274 от 11.11.2025 г., постановено по АНД № 1186/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно НП № 25-0804-005938 от 14.07.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Отдел „Охранителна полиция” - Сливен, в частта с която на В. И. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

За да отмени НП в посочената част, първоинстанционният съд, е приел, че в АУАН и в НП е налице противоречие между описанието на нарушението и квалифицирането на същото, тъй административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана за това, че е принудил един автомобил да измени посоката си на движение, а в обстоятелствената част е посочено, че два автомобила били минали плътно най-вдясно и намалили скоростта си, като от приложените към административнонаказателната преписка кадри от видеозаписа и от самия видеозапис се установява, че жалбоподателят е извършил изпреварване на три последователни автомобила, но в обстоятелствената част на НП не са индивидуализирани двата автомобила, който били намалили скоростта, респективно не е индивидуализиран автомобилът, който е изменил посоката си на движение. Приел е, че това води до липса на изчерпателно фактическо описание на нарушението, което е задължително съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като е недопустимо изясняването на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението - начина на извършване на нарушението да не са описани в АУАН, а да се изясняват едва в хода на въззивното производство. Формирал е извод, според който наказващия орган е следвало да спази всички изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването им води до незаконосъобразност на НП в тази му част.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. В производството пред районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съответно с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са предвидени като задължителни реквизити на НП описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В процесния случай е налице противоречие и непълнота между описанието на нарушението и съответната правна квалификация както в АУАН, така и в НП. Има разминаване в броя на автомобилите, липсва посочване на регистрационните им номера. Това е констатирано от първоинстанционния съд, който е направил подробен анализ на разпоредбите, касаещи задължителните реквизити на АУАН и на НП, на начина, по който нарушението е било описано и правната му квалификация. Възраженията на жалбоподателя за неправилност на формирания от районния съд извод са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя формираните от районния съд изводи, като не е необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

Районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи. Решението на районния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна. Същите следва да се определят в размер на 153.39 евро, съответстващи на 300 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие. С оглед процесуалната активност на пълномощника на ответника по касационната жалба, който е взел отношение както по основателността на същата, подавайки писмен отговор, така и в становище по същество, възражението за прекомерност, направено от касационния жалбоподател се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 11.11.2025 г., постановено по АНД № 1186/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-0804-005938 от 14.07.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Отдел „Охранителна полиция” - Сливен В ЧАСТТА, с която на В. И. И., [ЕГН] от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 13 контролни точки.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на В. И. И., [ЕГН], разноски в размер на 153.39 (сто петдесет и три 0,39) евро, съответстващи на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: