Решение № 97 от 16.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С.З., 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20265500500005 по описа за 2026 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. П. П. от гр. С.З., чрез адв. Д. Д. от АК – С.З. против Решение № 987 от 03.11.2025г., постановено по гр.д. № 2845/2025г. по описа на Районен съд – С.З..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, противоречащо на материалния закон, както и за необосновано, тъй като мотивите изложени от съда противоречат на установените факти по делото и излизат извън рамките на предявения иск.

Счита, че за да бъде уважен така предявеният иск е следвА. да бъде установено, че предадената сума от 1500 лева от въззиваемата на него е била дадена без основание. Намира за безспорен факт по делото, че Р. Т. е предала на него сумата в размер на 1500 лева и той я е получил, за да я предаде на майка си във връзка с подписания между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, която сума представлява част от договореното капаро. Твърди, че напълно необосновано първоинстанционният съд е приел, че така дадената сума е дадена без основание, като игнорирал безспорните факти, които го установяват. Счита, че неправилно съдът е приел, че сумата не можела да бъде получена от него, защото той нямал валидно пълномощно. На първо място твърди, че сумата е предадена и получена /на посоченото основание/, на второ място в правото съществува т.нар. мнимо представителство. Твърди, че мнимо представлявания има право и само той може да каже дали приема или не действията извършени от негово име и в 1 настоящият случай той изрично е заявил, че е получил сумата. Счита, че посочените практики в решението на първоинстанционния съд са без значение за предявения иск и касаят съвсем други случаи и е без връзка с това дело.

Моли съда да постанови решение, с което да реши спора по същество и постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата Р. Я. Т. не е депозирала писмен отговор. В с.з. чрез пълномощника си адв. М. изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, надлежно и подробно мотивирано с анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което моли да бъде потвърдено.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, за което представя списък с разноските.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, поради което същата се явява редовна и допустима.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищцата Р. Я. Т. твърди, че с ответника М. П. П. влезли в преговори за покупка на недвижим имот апартамент №17 на адрес гр.С.З., ул. „******** от 40,96 кв.м. от 10.02.2025г. обявен за 63000 евро. ОказА. се, че той е собственост на неговата майка Д.Е.П., но изцяло ответникът демонстрирал, че е собственик и водел всички преговори. След по-малко от седмица ответникът предложил предварителен договор за покупко-продажба без нотариални заверка и поискал капаро за имота. Едва тогава разбрала, че той е собственост на майка му. Заедно отишли до банкомат на ОББ и ищцата на два пъти изтеглила съответно 1000,00 лева по авторизационен код 590268, транзакция 53 и 500,00 лева върху бележка с авторизационен код 590269, транзакция 55 или общо 1500 лева, които му предала и за което той се подписал, че е получил сумата върху самите разписки за теглене от АТМ - на дата 10.02.2025г. Сумата, която му предала била според уговорка, че уж ще я предаде на майка си, която пък била представена като уж продавач по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот - апартамент №17 на адрес гр. С.З., ул. „******** от 40,96 кв.м. от 10.02.2025г.

ОказА. се, че тази сума не е предадена на майка му, а тя била част от уж уговорено в договора капаро от 5000,00 евро. Д.Е.П. се отказала от продажбата, а двамата заедно обявили същият имот, офериран в А..БГ и в профила на ответника във Фейсбук с площ от 10 кв.м. в повече на стойност с 10500,00 евро по-скъп от обявената цена. Ищцата не е поемала към ответника задължение да му предава суми, а дадената сума от нея била такава без основания спрямо него. Ответникът и майка му спрели комуникация с нея и 2 се нА.жило да им пише на профилите в социалните мрежи без да има отговор от тяхна страна. Била в готовност да им преведе и останалата част от капарото и да закупи имота, но се оказА., че и тази част не била получена от продавача, посочен в предварителния договор. Поискала с телепоща № R PS 6000 0281OJ 5 от 02.06.2025г. недължимо предадената на М. П. сума да й бъде върната, ведно с лихва за просрочие, но на 06.06.2025г. получила известие, че телепощата не е потърсена от получателя.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума от 1500,00 лева ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на иска в съда до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Не оспорва подписа си върху представените две бележки и получаването на парите. Същите били предадени като част от дължимото капаро в размер на 5000 евро от ищцата по представения с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба в качеството му на представител на продавача по предварителния договор. Впоследствие този договор бил прекратен от майка му, поради неизпълнението на ищцата да заплати цялата договорена като капаро сума в уговорения срок. Цялата сума следвА. да бъде заплатена при подписване на предварителния договор, но освен сумата от 1500,00 лева останалата много по-голяма част от задължението не било изпълнено до 26.03.2025г., когато майка му - Д.П. изпратила до ищцата нотариална покана, че прекратява договора поради виновно неизпълнение на задълженията от нейна страна. Съгласно договореното в този предварителен договор тя имала право да задържи получената като капаро сума /предадена от ответника още в същия ден в който я получил/, поради което тази сума не се дължала. Едва след като бил прекратен този договор с ищцата ответникът като пълномощник на майка си обявил отново имота за продажба, което било сторено на 27.05.2025г. Моли за отхвърляне на исковете.

Старозагорският районен съд с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за безспорни между страните обстоятелствата, както следва: че сумата от 1500,00 лева е получена от ответника, че има предварителен договор от 10.02.2025г. за покупко-продажба на недвижим имот, че предварителния договор от 10.02.2025г. за покупко-продажба на недвижим имот е прекратен с нотариална покана, че на 10.02.2025 г. ищцата и продавачката на имота са ходили двете до банката, но е имА. затруднения със заплащане на сумата за капаро и че на 13.03.2025 г. цената на имота в А..Бг е била променена.

От представения по делото предварителен договор от 10.02.2025 г. се установява, че ищцата и свидетелката Д.Е.П. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на посочен недвижим имот /апартамент/ с цена от 63 000,00 евро - съществените уговорки на бъдещата покупко-продажба.

Съгласно клаузите на предварителния договор, сключването на окончателния 3 договор следвА. да се извърши на 10.04.2025 г., а още в деня на подписване на предварителния договор ищцата следвА. да преведе по банков път сумата от 5000,00 евро на свидетелката. Поради обстоятелството, че ищцата не е заплатила сума от 5000 евро капаро на 10.02.2025 г. съгласно договореното между страните с нотариална покана от 27.03.2025 г. свидетелката развалила предварителния договор от 10.02.2025 г. - като причина било посочено, че капаро от 5000,00 евро не било заплатено на свидетелката при подписване на предварителния договор от 10.02.2025 г., нито по-късно. В нотариалната покана е посочено още, че след подписване на предварителния договор свидетелката и ищцата отишли заедно до банката, но ищцата нито успяла да извърши плащането на капарото, нито изпълнила обещанието си да плати на другия ден. Вследствие на това свидетелката е направила изрично изявление, че разваля сключения предварителен договор, тъй като ищцата не е заплатила капарото в уговорения срок, а именно при подписване на предварителния договор. Представено по делото е и нотариА. заверено пълномощно на ответника да се разпорежда с недвижимия имот от 28.04.2025 г.

За изясняване на обстоятелствата по дело е разпитана като свидетелка Д.П. /майка на ответника/, която твърди, че познава ищцата от сделка, която са направили - за покупко-продажба на апартамент през пролетта на 2025 г., на който свидетелката била собственик. Свидетелката и ищццата сключили предварителен договор първата като продава и втората като купувач.

Съгласно сключения предварителен договор следвА. в деня на подписване на предварителния договор ищцата да преведе сумата от 5000,00 евро капаро.

Свидетелката сочи, че ищцата и ответника /нейн син - изготвил договора/ отишли да преведат по банков път и по банкова сметка на свидетелката записана в договора сумата, но се оказА. че не успели. Ответникът като се върнал, казал на свидетелката, че не са могли да преведат договорената сума от 5000,00 евро ищцата успяла да изтегли 1500 лева и му ги дала на него.

Свидетелката изрично казва, че ищцата ги е дала на ответника, защото той бил упълномощен. Свидетелката сочи, че не е казвала никога, че ищцата не й е платила нищо, а напротив заявила, че е получила 1500 лева от ищцата.

Потвърждава подписа си на нотариалната покана. Не била казвала никога, че ищцата и свидетелката заедно отишли двете до банката. Синът й отишъл с нея до банката, а свидетелката не била ходила. Свидетелката твърди още, че ответникът й предал сумата от 1500,00 лв., а когато подписвали предварителния договор били тя, ищцата и ответника в неговия офис. След предаването на 1500,00 лв., в рамките на няколко дни, ищцата и нейния син се разбрали тя да ги събере, да ги подготви и да ги преведе. Това се е случило понеже той щял да ходи с нея до банката, да я придружава, да не е сама.

Свидетелката сочи, че писмено е упълномощила сина си и към 10 февруари 2025 г. имал писмено пълномощно за сделката. В начА.то имали комуникация с ищцата, след това тя отказала да вдига телефона и свидетелката повече не получила никаква сума освен тази част от капаро. Допълва, че за предаденото капаро издали и дали разписка на ищцата. Когато ищцата и ответника ходили 4 и изтеглили парите, предали същите на свидетелката в офиса, когато бил сключен предварителния договор, същия ден. Ответникът дал парите на свидетелката, дали й разписка, след това не я виждала.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднА. основание, е длъжен да го върне. С уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент - вината.