Решение № 9003 от 08.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9003 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Р. М. М. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110147229 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по искова молба, подадена от Б. К. Т., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], ет.2 и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 1, с която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 9 848,06 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ по полица № [номер]/14.02.2020 г. за претърпени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие – невъзможност за осъществяване на планирано пътуване по договор за туристически услуги от 14.02.2020 г., сключен между [фирма2] и Б. К. Т., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил [фирма2] договор за туристически услуги от 14.02.2020 г. на стойност 14 965,32 лева, които да бъдат предоставени на него и на съпругата му З. Т.. Сочи, че е извършил по договора авансово плащане към посоченото дружество в размер на общо 9 848,06 лева. Настъпило е заболяване на ищеца, с оглед което и се е наложила отмяна на пътуването. Съгласно клаузите от съглашението за туристическа услуга при отказ на пътника от пътуването, същият дължи неустойка в размер на авансово заплатените суми. Поддържа твърдения, че рискът от отмяна на пътуването, в това число в случай на отказ от пътуване на клиента по договор за туристически услуги от 14.02.2020 г. е бил застрахован от ответника по застрахователен договор, за който е подписана застрахователна полица № [номер]/14.02.2020 г. Поради това е подал до ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на авансово заплатената по договора за услуга сума, по което е била образувана преписка по щета № [номер]. Ответникът е отказал 1 изплащане на обезщетение с мотив, че не са налице невъзстановени разходи от подизпълнителите на туроператора. Претендира осъждане на ответника да заплати застрахователното обезщетение в размер на авансово заплатените на туроператора суми.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, но намира, че отмяната на пътуването не представлява покрит риск по застрахователния договор, доколкото ищецът не е претърпял финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи от туроператора и превозвача. Допълва, че възстановените суми от доставчиците към [фирма2] следва да бъдат изплатени от туроператора на ищеца.

Навежда възражение, че клаузите на т.4, т.5 и т.6 от раздел V от сключения договор за туристически услуги от 14.02.2020 г. са неравноправни, не отговарят на изискването за добросъвестност и са нищожни, поради което въз основа на тях за застрахователя не възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност заявява искане съдът да уважи иска в по-нисък от пълния заявен размер.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ по полица № [номер]/14.02.2020г., сключен във връзка с организирано пътуване на Б. К. Т. и З. Х. Т. по договор за туристически услуги от 14.02.2020 г., както и че с оглед заплащането на дължимата от застрахования застрахователна премия, договорът е породил действие. Не се спори също така, че застрахователят е поел задължение да заплати на застрахования обезщетение в случай на отмяна на пътуването за извършените невъзстановими разходи до размера на договорения лимит от 14 965,32 лева.

Установява се от представения договор за туристически услуги от 14.02.2020 г., сключен между [фирма2] и ищеца, че същият е с предмет организирано туристическо пътуване при условията, описани в договора. Общата цена на услугите по договора е в размер на 14965,32 лева. В раздел V, т. 1 от договора страните са договорили падежи за заплащане на дължимата по договора цена на 8 вноски. В т. 6 от същия раздел е предвидено, че в случай на отказ от договора от страна на клиента той дължи на туроператора неустойка в размер на платения аванс по договора. Съгласно т. 5 от раздела в случай на неявяване клиентът дължи неустойка в размер на цялата сума по резервацията. Съгласно раздел VII, т. 3 от договора клиентът сключва договор за застраховка отказ при пътуване.

Не е спорно също така, че ищецът е подал до ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, от съдържанието на което се установява, че ищецът се е позовал на внезапно възникнало събитие на 29.01.2021 г. /два дни преди планираната дата на отпътуване/, а именно заболяване на Б.Т..

Представена е проформа фактура от 14.02.2020 г. на стойност 10 232,97 лева, издадена от [фирма2], от която е видно, че сумата включва цена за хотелско настаняване, както и застрахователната премия по процесния договор за застраховка.

В производството са приети общите условия, приложими към процесния застрахователен договор.

В хода на съдебното дирене е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице П. Д., от което съдът приема за установено, че в изпълнение на задълженията си по договора за организирано туристическо пътуване 2 ищецът е заплатил сума в размер на 9848,06 лева. Не са били възстановени никакви суми от страна на туроператора към ищеца. Вещото лице е установило, че ищецът не е бил заплатил цялата дължима по този договор сума, като туроператорът е заплатил стойността на самолетните билети и хотелското настаняване към съответните доставчици. По данни от туроператора, предоставени на вещото лице, с частично възстановените суми от доставчиците е било прихванато задължението на Т. към [фирма2] по договора за организирано пътуване. Към туроператора са били възстановени следните суми: сума в размер на 976,69 лева от [фирма], сума в размер на 2198,65 лева от [фирма], сума в размер на 980,93 лева от [фирма] или общо сума в размер на 4156,27 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже настъпването на застрахователното събитие, представляващо покрит риск по валидна застраховка „Отмяна на пътуване“ по полица № [номер]/14.02.2020г., сключена с ответника, действителния размер на претърпените имуществени вреди поради настъпилата в резултат на застрахователното събитие невъзможност за осъществяване на пътуването, настъпване на изискуемост на цялото вземане за застрахователно обезщетение в негова полза. В тежест на ответника е да докаже своите възражения /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи

/досежно основателността и размера на иска/.

Както се посочи и по-горе, по делото е безспорно между страните, че помежду им е сключен договор за застраховка „отмяна на пътуване“. Спорно помежду им е дали е бил налице покрит по застрахователния договор риск, за който застрахователят е поел задължение да изплати на застрахованото лице застрахователно обезщетение.

В конкретния случай ответникът не е оспорвал в производството, че отмяната на пътуването, във връзка с което е бил сключен застрахователният договор, е наложена от медицинска причина – внезапно възникнало заболяване за ищеца, проявило се два дни преди отпътуване.

Съгласно раздел IV от общите условия, приложими към договора, т. 11.2. покрит риск по застраховката за разходи на застрахованото лице по отмяна на пътуването.

Съгласно т. 39.2 от ОУ Застрахователят е поел задължение да възстанови на застрахованото лице, претърпените финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи (депозити и суми), до размера на договорения лимит, заплатени предварително във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора, превозвача или хотела.

Съгласно т. 53.1 от ОУ невъзстановими разходи са неустойките и сумите, които следва да се удържат от платените суми в случай на отменено пътуване, които съгласно условията на договора се прилагат при отмяна на пътуване.

Съгласно т. 53.1.1. за невъзстановими разходи се приемат всички разходи, които са направени преди датата на отпътуване, за хотелско настаняване, пътни разходи, в т.ч и самолетни, автобусни или жп билети и всичко останало, което е предварително резервирано и платено във връзка с туристическо или бизнес пътуване или почивка и не може да бъде възстановено като разход от страна на туроператора, турагента, хотелиера, превозвача и т.н.

От представените по делото доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза е установено, че ищецът е заплатил по договора за 3 организирано туристическо пътуване сума в размер на 9848,06 лева, като последното плащане е било извършено на 12.01.2021 г. Следователно незаплатена е останала последната част от общата дължима сума в размер на 5117,26 лева, платима до 20.01.2021 г. Установено е също така, че след прекратяване на договора за туристическа услуга в полза на туроператора доставчиците на услуги са възстановили във връзка с пътуването, за което е бил сключен договора, суми в общ размер на 4156,27 лева.

По силата на клаузата на чл. 6 от договора с туроператора, в случай че клиентът се откаже от договора след срока по т. 5 от същия, той дължи неустойка на туроператора в размер на платения аванс при сключването на договора.

Същевременно с клаузата на чл. 5 от договора за туристическо пътуване е предвидено, че в случай на неявяване, клиентът дължи неустойка в размер на цялата сума по резервацията.

Не се установява туроператорът да е бил уведомен от клиента за отмяна на пътуването преди уведомяването на застрахователя на 29.01.2021 г. Ето защо и съдът приема, че с оглед датата, на която са се проявили обстоятелствата, станали причина за отмяна на пътуването, то и приложима е неустойката за неявяване /чл. 5 от договора с туроператора/, в който случай ищецът дължи неустойка в размер на цялата сума по резервацията, независимо че не е заплатил същата на туроператора към посочения момент. Доколкото обаче в производството е установена каква е заплатената от ищеца към туроператора сума по договора за организирано туристическо пътуване, то имуществената вреда за ищеца /под формата на финансовите разходи/ е в размер на заплатената на туроператора сума в размер на 9848,06 лева.

С оглед съдържанието на застрахователния договор и приложимите към същия общи условия следва да се посочи, че застрахователят е поел задължение да отговаря за претърпените от застрахованото лице финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи (депозити и суми) до размера на договорения лимит, заплатени предварително във връзка с пътуване, които не могат да бъдат възстановени от страна на туроператора, превозвача или хотела. С клаузите на т. 53.1 и 53.1.1 от ОУ страните са уговорили кои са невъзстановими разходи, а именно това са неустойките и сумите, които следва да се удържат от платените суми в случай на отменено пътуване, които съгласно условията на договора се прилагат при отмяна на пътуване, всички разходи, които са направени преди датата на отпътуване, за хотелско настаняване, пътни разходи, в т.ч и самолетни, автобусни или жп билети и всичко останало, което е предварително резервирано и платено във връзка с туристическо или бизнес пътуване или почивка и не може да бъде възстановено като разход от страна на туроператора, турагента, хотелиера, превозвача и т.н.

Следва да се обсъди възражението на ответника, че е налице непокрит по силата на застрахователния договор застрахователен риск, с оглед което застрахователят счита, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на застрахованото лице, каквото се явява ищецът.