Решение № 131 от 25.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно търговско дело № 20264001000072 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 52/27.10.2025г. по т. дело № 16/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е осъдено "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище гр. София, на основание чл. 432, ал.1 КЗ: да заплати на Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Луковит, ********** сумата от 200000 лв. /двеста хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. Н. В.а, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати на Д. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. Н. В.а, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран 1 размер за разликата над 100000.00 лв. до 200000.00 лв. е отхвърлен; да заплати на С. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. Н. В.а, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран размер за разликата над 100000.00 лв. до 200000.00 лв. е отхвърлен; да заплати на Р. Б. Г., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В., сумата от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. Н. В.а, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран размер за разликата над 150000.00 лв. до 200000.00 лв. е отхвърлен; да заплати на С. К. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г., ЕГН **********, сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. Н. В.а, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран размер за разликата над 50000.00 лв. до 200000.00 лв. е отхвърлен; да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ 177124360 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 18000 лв. с ДДС /осемнадесет хиляди лева с ДДС/ – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците.

Ищците са осъдени да заплатят на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615 на основание чл.

78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 328 лв. /триста двадесет и осем лв./ разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част на исковете.

Осъдено е "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615 да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл.78, ал. 6 ГПК сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лв./ държавна такса съобразно уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от Д. Б. Г., С. Б. Г., Р. Б. Г., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В. и С. К. Р., ЕГН 2

**********, чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г., чрез адв. С.

Ч., в частта в която исковете на първите три са отхвърлени над присъдените суми до пълния претендиран размер от 200000 лева, а за С. К. Р. в частта в която искът му е отхвърлен за горницата над присъдените 50000 лева до 150000 лева.

В жалбата се излага, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът е определил занижен размер на обезщетението, като се е отклонил от практиката на съдилищата, не е взел предвид застрахователните лимити. Твърди се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на поисканата с исковата молба съдебно-психиатрична експертиза за установяване съС.ието на ищците след смъртта на В. В.а.

Застрахователят не е подал отговор на въззивната жалба на ищците.

Подадена е въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, чрез адв. Н. Л., против решението в частта, в която на петимата ищци е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Излага, че Р. Б. Г. и Д. Б. Г. са живеели в отделни домакинства. По отношение на внука на починалата също не са събрани достатъчно доказателства обуславящи присъждането на обезщетение за неимуществени вреди.

Евентуално обезщетенията са завишени. Неправилно съдът не е уважил възражението за съпричиняване от пострадалата, която е била без поставен предпазен колан.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Б. Г. В., Д. Б. Г., С.

К. Р. чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г., действаща със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В., всички чрез адв. М.

Д.. Въззиваемите оспорват въззивната жалба и я считат за неоснователна.

Подадена е частна жалба от Б. Г. В., Д. Б. Г., С. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г., действаща със знанието и съгласието на баща си Б. Г. В., всички чрез адв. М. Д., против определение № 23/27.01.2026 г., с което е оставена без молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските. Отправеното искане е да се увеличи присъденото адв. възнаграждение с още 15180 лева, а решението да бъде отменено в частта, в която ищците са осъдени да заплатят 328 лева разноски на застрахователя.

3

Постъпил отговор от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, чрез адв. Н. Л., с който оспорва частната жалба и я счита за неоснователна.

Б. Г. В., Д. Б. Г., С. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Д. Б.

Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г., не се явяват в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание, не изпращат представител. С подадена преди съдебно заседание молба 5483/09.09.2026 г. молят за уважаване на частната жалба и тяхната въззивна жалба, както и за отхвърляне на въззивната жалба на застрахователя, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Застрахователят не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ОС-Ловеч е образувано по предявени от Б. Г. В., Д.

Б. Г., С. К. Р. чрез неговата майка и законен представител Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р.

Б. Г., действаща със съгласието на баща си Б. Г. В., против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД искове по чл.432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от по 200000 лева на всеки един от тях, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на В. Н. В.а, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба излагат, че в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2023г., е причинена смъртта на В. Н. В.а – съпруга на Б. Г. В., майка на Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р. Б. Г., и баба на С. К. Р.. Твърдят, че на 30.10.2023г. около 16:45 часа, Г. М. Г. управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг.

№ОВ19**** на път ПП-3. В района на км. 127+077 посока гр. Плевен водачът Г. при извършване на маневра изпреварване не се убедил, че има достатъчно място да извърши маневрата и ударил челно движещия се в насрещната лента за движение л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № СВ 05****. В резултат на ПТП на пътничката в л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ОВ19**** В. Н. В.а са нанесени телесни увреждания, в причинна връзка с които на 01.11.2023 г. е настъпила смъртта й.

Тъй като загиналата е била съпруга на Б. Г. В. и майка на Д. Б. Г., С. Б. Г.

4 и Р. Б. Г., твърдят, че загубата им е причинила стрес и тревога, което довело и до влошаване здравословното съС.ие на един от ищците – Б. В.. Смъртта на В.

В.а се отразила негативно в голяма степен на нейния внук – С. и дъщерята Д., тъй като последната разчитала на помощта на майка си в отглеждането на детето, защото е самотна майка. От раждането си С. е бил неразделен с баба си, която е поела отговорността за отглеждането му, т.к. дъщеря и е била самотна млада майка. Ищците твърдят, че са изпаднали в шок и преживели неописуем стрес, затворили се в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви, имали проблемен и непълноценен сън. Изживяли стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и живота като цяло, които продължават и към момента на подаване на исковата молба. В исковата молба се твърди, че на 07.12.2023 г. е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетения, но застрахователят не е определил и не е изплатил никакви суми.

С писмен отговор застрахователят оспорва предявените искове като неоснователни, евентуално моли за намаляване размерите на претендираните обезщетения като прекомерно завишени, като му присъди разноските по делото. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП по застраховка „ГО“, касаещо посоченото в исковата молба МПС. Оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземанията за обезщетения, предмет на претенциите на ищците. Поддържа, че починалата В. Н. В.а е живяла в отделно домакинство от това на ищците, а близката връзка между нея и всеки от тях подлежи на доказване. Само наличието на кръвна връзка, не може да бъде основание за присъждане на обезщетение за морални страдания. Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинноследствена връзка между реализирането на процесното ПТП и настъпването на смъртта на В. Н. В.а. Твърди, че тя е страдала отпреди датата на процесното ПТП от множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, които са довели до леталния изход, тъй като получените при ПТП телесни увреждания обективно не са годни да обусловят сами по себе си нейната смърт. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил, марка „Фолксваген“ модел Голф, с peг. № ОВ19****. В условията на евентуалност твърди, че починалата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е била без обезопасителен 5 колан към момента на пътния инцидент. Твърди, че най-ранният момент, от който би могло да се породи вземането на ищеца за законна лихва за забава върху обезщетенията е от датата на изтичането на 3-месечния срок по КЗ.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Не е налице спор, а и от от приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че ищецът Б. Г. В. е съпруг, а ищците Д. Б. Г., С. Б. Г. и Р.

Б. Г. са дъщери на В. Николаева В.а, почнала на 01.11.2023 г. Видно от представеното удостоверение за раждане на С. К. Р., същият е син на ищцата Д. Б. Г., т.е. внук на починалата В. Н. В.а.

С влязла в сила присъда по НОХД № 166/2025 г. по описа на ОС Плевен, Г. М. Г. е признат за виновен в това, че на 30.10.2023 г. на път ПП-I-3, км. 127+077, обл.Плевен, на разС.ие около 1.4 км. след разклона за с.Ракита по посока гр.София, при управление на МПС - л.а. марка „Фолксваген “, модел „Голф“ с peг. № ОВ19****, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.42, ал.2 от ЗДвП: Водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и по непредпазливост причинил смъртта на В. Н. В.а, починала на 01.11.2023 г., както и средни телесни повреди на повече от едно лице.