Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 764 от 20.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 133/2021
Вид
Решение № 764
Подписан
20.04.2021
В сила
20.04.2021
Състав
Мая Недкова, Ивелина Диянова Чавдарова, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **** IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая Недкова

Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500133 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 289400/15.12.2020г., депозирана от "Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

****, действащо чрез процесуалния си представител адв. Н.М. Б. от ВАК, срещу Решение № 261345/20.11.2020г., постановено по гр.д. №2960/2020г. по описа на Районен съд - гр. **** гражданско отделение, XIV състав, с което е уважен предявеният от К. К. Н. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, срещу дружеството-въззивник, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД сумата от 335,99 лева – начислена ел. енергия за периода 27.11.2019г. – 27.12.2019г. по фактура от 14.01.2020г., както и ответното дружество е осъдено да заплати ищцата сумата от 450 лева – съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Сочи се, че към датата на извършване на процесната проверка на електромера на ищцата е съществувала законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството електрическа енергия, като се изразява съгласие с извода на ВРС, че сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена електрическа енергия. Застъпва се, че е извършена корекция по смисъла на ПИКЕЕ, като е спазен редът за констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия. Твърди се, че ответното дружество няма задължение, когато извършва корекцията, да издирва действителния период на неотчитане или неправилно отчитане от средството за търговско измерване, доколкото количеството електрическа енергия за корекция се изчислява за период от датата на констатираното неточно измерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до 1 предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Моли се за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата К. К. Н., чрез пълномощника си адв. Е.Ф. от ВАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Изразява се съгласие с доводите на ВРС, че доколкото не е възможно да се установи с точност началния момент на повредата на СТИ, то претендираната от "Енерго Про Продажби" АД сума е недължима, както и че задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника-собственик, а не на ищеца-потребител. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява от адв. Веселина Маринова от САК, която поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата К. К. Н. се представлява от адв. Ф., която оспорва жалбата и поддържа депозирания по нея писмен отговор. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 2960/2020г. по описа на Районен съд - гр.

**** гражданско отделение, XIV състав, е образувано по предявен от К. К. Н., срещу "Енерго - Про Продажби" АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 335,99 лева – начислена ел. енергия за периода 27.11.2019г. – 27.12.2019г. по фактура от 14.01.2020г., за обект на потребление в с. Приселци, общ. Аврен.

Ищцата излага, че процесната сума е начислена без основание от ответното дружество, тъй като начисленото количество ел. енергия не е консумирано от абоната.

Оспорва резултатите от проверката на СТИ, извършена на 27.12.2019г. Сочи, че няма достъп до процесното СТИ, поради което не може да отговаря за евентуални повреди по него.

В срока по чл. 131 ГПК е ответното дружество, чрез пълномощника си адв.

Маринова, е депозирало отговор на исковата молба, в който се застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право, доколкото към датата на проверката действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., като излага подробни съображения за законосъобразността на извършената проверка и начисленото в резултат от нея количество електрическа енергия.

Настоящият съдебен състав на ОС-**** като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

2

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на ответното дружество на процесното вземане срещу ищцата, то последната ще внесе благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на нейния пасив.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

В разглеждания случай между страните не е спорно, че същите са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за ответното дружество да извърши корекция на сметката на ищцата за процесния период, начислявайки посоченото във фактура № 0289192087 от 14.01.2020г. количество електроенергия, което не е отчетено от СТИ поради неизправност на последното.

От приложения по делото Констативен протокол № 1069005 от 27.12.2019г. се установява, че на посочената дата, на обект на потребление с титуляр ищцата, служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер с фабричен № 1127031900391194, при която е установена повреда на броителния механизъм на електромера, поради което същият е демонтиран и е подменен с нов. В съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ съставеният за целта констативен протокол е подписан от служителите на дружеството, извършили проверката и от свидетел – Атанас Радев Донов.

Видно от приетия като писмено доказателство Констативен протокол № 122/12.02.2020г. на БИМ – Варна от извършената метрологична експертиза на процесното СТИ, не е осъществен достъп до вътрешността на електромера, налице е повреда – дисплеят е тъмен, излъчвателят не свети, не могат да се отчетат показанията на тарифите.

Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, съответства на техническите изисквания.

От приетото по делото заключение по изготвената в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че не може да се определи точната дата на настъпилата повреда, но доколкото, видно от приложената по делото Справка за потреблението през последните 12/24/36м към дата 15.05.2020г. за клиент К. К. Н., на 26.11.2019г. има отчетени данни за потреблението на ел. енергия в процесния обект, а при извършената техническа проверка на 27.12.2019г. е констатирана невъзможност за отчет, то техническата неизправност е настъпила в периода между 26.11.2019г. и 27.12.2019г. Предвид констатациите на БИМ, не е възможно да бъде измерена потребената от абоната ел. енергия в процесния период.

Процесното количеството електроенергия е било начислено, при съобразяване на утвърдената методология, въз основа на потребеното количество ел. енергия за аналогичен 3 период на предходната година. Експертът е посочил, че съобразано пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения, количеството ел. енергия, определено в справката за корекция, е технически възможно да бъде доставено до абоната.

От представената по делото Справка за потреблението през последните 12/24/36м към дата 15.05.2020г. за клиент К. К. Н. е видно, че за периода 27.11.2019г. – 27.12.2019г. на ищцата е начислена ел. енергия в размер на 1515 кВтч. За посоченото количество ел. енергия е издадена фактура № 0289192087 от 14.01.2020г. на стойност 335,99 лева.

Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за това, е установило съществуването на предпоставките за законосъобразна корекция на сметката на ищцата – извършена проверка на електромера на последната, при която е установено, че същият не измерва (поради повреден броителен механизъм), че проверката е извършена законосъобразно и сумата, предмет на иска, е начислена в правилен размер, при спазване на предвидената в ПИКЕЕ и Общите условия методика за определяне на неотчетено потребление.

Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 04.05.2019г., представляващи подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 83, ал.

1, т. 6 от Закона за енергетиката, задължителен за страните в настоящото производство. В съответствие с разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ, в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа, ответното дружество е извършило техническа проверка на процесното СТИ за съответствието му с изискванията на ПИКЕЕ, резултатите от която проверка са обективирани в съставения за целта Констативен протокол № 1069005 от 27.12.2019г., който от своя страна отговаря на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.

Предвид констатираната при проверката техническа неизправност – повреда в броителния механизъм на електромера, е приложен чл. 52 от ПИКЕЕ, предвиждащ, че в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, както следва: 1. по реда на чл.39, ал.4 и 5 от ПИКЕЕ; 2. средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година; 3. на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1., като въз основа на съставените Констативен протокол № 1069005 от 27.12.2019г. и Констативен протокол № 122/12.02.2020г. на БИМ – Варна е извършено процесното начисляване на количество електроенергия за минал период (27.11.2019г. – 27.12.2019г.), потребено от абоната, но неотчетено от СТИ поради неизправност на последното.